Лена Лалчева практикува психологично консултиране и психотерапия. В практиката си основно работи с тревожни разстройства, те са с епидемични размери напоследък, особено сред младите хора. Един от основните и фокуси е обсесивно-компулсивно разстройство. То е особено упорито, инвалидизиращо и продължително. Работи с хранителни разстройства и зависимости, с афективни разстройства и нерядко с деца с обучителни затруднения или с проблеми в развитието и социалната адаптация.
Доста хора са в паника от ситуацията в света в момента. Забелязваш ли такава тенденция при пациентите си? Как да се справим с това?
Нормално е всички да сме притеснени, особено когато виждаме с какви темпове се развива заразяването, още повече, че то вече не е нещо чуждо, външно, далеч от нас, а е в собствения ни двор. Евентуално след отминаване на извънредната ситуация и нормализиране на обстановката, можем да очакваме новоотключени тревожни състояния. Има и група хора, които са устойчиви на подобни новини и независимо от пандемичната и извънредна обстановка, не само че не са притеснени - продължават си ежедневието, дори се шегуват с това. Факт е, че те са най-спокойни и ще излязат от тази криза със здрава психика и емоционалност. Но всичко това не изключва взимането на предпазни мерки за лична защита, разбира се.
При моите клиенти с тревожни разстройства е нормално да има повишена активност в симптоматиката. Особено тези с хпохондрична тревожност. Има обаче и един друг аспект при хората с тревожни разстройства – когато на преден план имаме нещо реално, реалистична опасност и проблем, тогава хипохондричните и паническите страхове отстъпват на заден план и поне докато трае реалната опасност те остават пасивни.
Казват, че на страха очите са големи. Как да се контролираме и бързо да овладеем всепоглъщащия страх? Има ли нещо, което можем да си кажем, за да сме в реалността по-бързо?
За тревожните хора е трудно да овладяват страховете си, при тях те се активират постоянно и от дребни неща и това е именно една от причините тези хора да са склонни към тревожност. Един от методите за контрол на тревожността и заземяване, както го наричаме ние в практиката си, е да разфокусираме вниманието си и да мислим за нещо друго, което да отклони мислите ни от страха. Това може да се случи с помощта на близък, който да стартира тема на разговор, която да фокусира, грабне вниманието ни. Всичко, което ангажира мозъка ни, така че той да е зает с друг фокус, би спомогнало да спрем да подаваме сигнал за заплаха към съзнанието си и да победим или се отърсим от страха по-бързо. Много помага и правилното дишане в такива моменти, дишането с корема. То забавя всички симптоми на панически страх и ни помага да се успокоим по-бързо. Физическата активност също би ни съдействала, тъй като тя спомага за отделяне на излишъците на адреналин и кортизол, които съпътстват повишената тревожност.
"Психиката на човека е подготвена и може да издържи много предизвикателства и кризи"
По-притеснени ли са хората с тревожни разстройства?
На хората с тревожни разстройства се очаква извпънредното положение сега да се отрази, като повиши тревожността им – по-специално здравната тревожност, да активира хипохондрията и в редки случаи на остър страх и стрес да ескалира в паника и панически пристъпи. На останалите, които нямат предразположение към тревожност или други психични разстойства, кризисните новини не биха им подействали толкова плашещо.
Новините и информацията в интернет ни заливат постоянно. Възможно ли е да отключим тревожно състояние, параноя или паник атаки?
Никой не можа да прогнозира дали някой ще отключи психично разстройство. Влошаването на психичното здраве или „полудяването" са често срещани страхове при хора с изброените от мен състояния. Те изпитват такива притеснения не само при подобни пандемии, а и при незначителни за нас ситуации. За тях е особено важно някой специалист или авторитет да ги убеди, че „полудяването" или отключване на психично разстройство е невъзможно.
Истината е, че никой не може да прогнозира дали един човек ще отключи психично разстройство на база на общи данни. Ако индивида има генетична или придобита предразположеност към тревожни разстройства, сегашната криза може да бъде катализатор на отключване на подобно състояние. Заради мерките за предпазване, дезинфекция и миене на ръцете, както и избягване докосването на брави, дръжки, врати и т.н. повечето хора с обсесивно-компулсивно разстройство ще имат активиране на симптоматиката, а други - могат да продължат с мерките и след отзвучаването на кризата и да си развият едно обсесивно-компулсивно разстройство с предпазване от замърсяване. Но това е валидно за хора, предразположени към такива състояния, не за всички.
Могат ли хората да си внушат, че имат симптоми чисто психологически?
Възможно е незначителна кашлица или настинка да се преувеличат в тревожното съзнание на човек и той да стигне в страховете си до убеденост, че е заразен. Имам един случай от практиката, който винаги давам за пример – млада жена с паническо разстройство при хрема взима обикновени капки за нос. Малко по-късно става напрегната и взима билково успокоително, съвсем обикновено, без рецепта. След няколко мунути й хрумва, че при смесване на два медикамента има опасност от алергичен шок, прочита симптомите му в интернет и 10 минути по-късно вече си самовнушава симптомите и е почти на път за болницата. През цялото време всички тези симптоми са били само в главата й. За щастие, беше успяла да се успокои и да погледне трезво на ситуацията, без да стига до медицински център.
В сегашната ситуация не е здравословно постоянно да четем новините и да се вглеждаме в симптомите и усещанията на тялото си. Ние сме жив организъм и е нормално да изпитваме различни усещания, които не винаги са знак за болест. Понякога едно кихане е просто кихане.
"Това, което можем да направим, е да намерим повече поводи за смях. Искреният и бурен смях за две-три минути може да ни отърси от страховете и да ни върне доброто настроение"
Освен четенето на книги и гледането на разтоварващи филми има ли друг начин да се отърсим от тежестта на мислите си и да бъдем позитивни?
Желателно е да се запознаваме с новините веднъж или максимум два пъти на ден, не повече. Излишното и често преглеждане на една и съща плашеща информация може само да доведе по повишаване на тревожността ни и до масов страх. Нямаме нужда от това. Нека да четем и да търсим повече добрите новини относно епидемията, а не онова, което ни предлагат новинарските емисии по телевизията. Там обикновено започват с/и наблягат на лошите новини, което води до масова паника.
Това, което можем да направим, е да намерим повече поводи за смях. Искреният и бурен смях за две-три минути може да ни отърси от страховете и да ни върне доброто настроение. Може да е при гледане на забавни клипчета, четене на виц, разговор вкъщи. Тепърва ще преоткрием видеоразговорите с приятели от същия град, с които иначе сме свикнали да си пишем и директно да се виждаме. Ще преоткрием настолните игри или пъзелите, които досега стояха на най-високия рафт в гардероба и за тях все няма време. Да не забравяме и спорта и физическата активност, които хем ще ни помогнат да задържим имунитета си висок, хем ще подобрят настроението ни.
Подготвена ли е човешката психика да издържи на подобни условия?
Психиката на човека е подготвена и може да издържи много предизвикателства и кризи. Всеки ще намери своя начин за справяне. Можем да използваме обстоятелствата сега, за да се вгледаме в себе си и да направим преоценка на ежедневието и начина на живот преди кризата. Нещата, които правехме и които за нас бяха най-нормалното нещо, преди да се появи този вирус. Прегръдките с приятели при среща, докосването на ябълките в магазина, допира на лични вещи на близък човек, общите пуканки в киносалона, пътуванията...
В този момент на криза екстровертните индивиди ще почувстват по-осезаемо липсата на общуване, тъй като те имат по-завишени потребности от комуникация, движение и социализация. Интровертите ще си стоят вкъщи и ще се наслаждават на социалната си изолация. Но нека си напомняме думите от притчата на цар Соломон, че това ще отмине и ние отново ще се смеем, ще излизаме и ще се върнем към нормалността. Само че поне за известно време ще гледаме с други очи на нея и определено ще я ценим повече.
Мислиш ли, че ще има последствия върху социалния живот и нормалното ни психическо състояние след такава криза?
Върху социалния ни живот последствията ще отминат доста бързо. Ние сме социални същества, имаме нужда от други хора около себе си. Когато излезем от това, ще са ни нужни няколко дни, за да се върнем обратно на обществени места, магазини, кафенета, срещи с приятели. Тази криза ще има сериозни последствия върху икономическия живот, но върху социалния не.
Възможно е психическото състояние на някои хора да е разклатено, ще се повишат тревожните и невротичните разстройства, предполагам и обсесивно-компулсивното. Възможно е икономическите последствия да доведат и до депресивни състояния при някои хора, но това са последствия, които съпътстват всяко подобно глобално явление и те не бива да ни плашат.
