Започвам да пиша тези редове и се опитвам да се сетя за нещо оригинално, с което темата не би звучала клиширано. Колкото и да не ни се иска да го признаем, любовта е пълна с клишета – червени рози, шоколад, целувки по залез. Да, всичко звучи прекрасно, но изцяло, съществува само в романтичните комедии и книгите на Никълъс Спаркс. Съвсем наскоро, напълно случайно попаднах на една доста интересна статия в The New York Times, според която, проучване показва, че милениалите започват да излизат все по-рядко на срещи, правят много по-малко секс в сравнение с останалите поколения и се женят едва след 30 години. Всичко това в името на перфектната връзка и щастливият край. Дали пък случайно тайната на истинската любов не се крие в бавния подход към нещата?
Милениалите са всички родени между средата на 80-те и края на 90-те години. Периодът, в който се осъществява не само преходът между различните политически системи, но и преходът в разбиранията за любовта, брака и връзките като цяло. Популярният антрополог Хелън Фишър стига до извода, че в днешно време все повече хора прибягват до метода на „бавната любов". В превод, спираш да излизаш по срещи, не търсиш перфектната жена или мъж под дърво и камък и се оставяш на естествения ход на събитията. Според специалисти, стресът, социалните мрежи, депресиите и сексът за една нощ са само част от причините, които са определели поколението ни като неспособно на интимност и отдаденост. Някои дори казват, че живеем във време на „сексуална рецесия".
Макар да съм почти сигурен, че много малка част от хората в днешно време биха се определили като Саманта от „Сексът и градът", това далеч не означава, че няма никакъв интерес към любовта. През 2018 г. средната възраст на човек, сключващ брак за първи път, е 30 години. Това е с близо пет години по-късно в сравнение с 1980 година, когато хората са сключвали брак най-често между 22 и 25-годишна възраст. Критиците обвиняват дигиталните средства за това, че са ни превърнали в „социално изолирани непукисти" и предубедени спрямо всичко, което според тях обяснява защо все по-рядко се стига до секс в сравнение с други поколения. А когато се стигне до физически контакт, не му отдаваме голямо значение, защото сме твърде ангажирани с това да задържим нещата „прости" в желанието си с някого да бъдем „приятели с привилегии". Освен ако не сме Мила Кунис и Джъстин Тимбърлейк в едноименния филм от 2011 г., това не е нещо, което се случва ежедневно.
Доктор Фишър, която е автор на редица книги, е посветила кариерата си изцяло на любовта и връзките и към днешна дата може да се похвали с над 30 000 разговора с хора на различна възраст. Тя отбелязва, че хората, които отделят три или повече години за връзка преди брака, са 39% по-малко склонни да се разведат след това, отколкото тези, които се втурнат веднага в „щастливия семеен живот". В едно от последните си изследвания Фишър заключава, че „Изживявайки бавната любов, докато дойде времето за среща пред олтара, вече ще знаем кого имаме срещу себе си и ще знаем как да го задържим." Ако, разбира се, имаме това желание.
Останах изненадан от идеята, че в днешно време и първите срещи не са това, което си представяме, когато чуем израза. Изследването посочва, че в днешно време все по-популярен става методът на „секс интервюто". Изглежда, доста голяма част от милениалите са склонни да правят секс на първата среща или дори преди нея, като по този начин се опитват да разберат дали са съвместими помежду си. Въпреки всичко, сексът е неразделна част от връзката между двама души и ако той не е това, което сме очаквали, съвсем спокойно може да се превърне в камъчето, което обръща каруцата. Тестът за съвместимост е правдоподобен аргумент, но това, че повечето хора „интервюират" гаджетата си в леглото – абсолютен парадокс, който е в разрез с метода на бавното придвижване към истинската любов.
След милениалите е ред на поколението Z – първото поколение, което прекарва съзнателния си период изцяло в ерата на смартфоните. Според Джейн Туейндж, професор по психология в щатския университет на Сан Диего, днешните младежи са по-спокойни, но същевременно все по-малко щастливи и подготвени за живота си като възрастни. Тя споделя: „Те прекарват все по-малко време в разговор лице в лице, не са открити, не проявяват интерес към срещите в реално време и е по-малко вероятно да правят секс."
Отношението на младите хората към сериозните теми винаги се е определяло като малко по-различно и често остава дори неразбрано. Докато допреди няколко години първата среща се възприемаше като първия контакт с човек, с когото евентуално би имал желание да влезеш в любовни отношения, днес това е фаза, която идва доста дълго време след предварителното уговаряне и проучване на човека, когото сме определили като обект на желанията си. В ерата на Tinder и всички социални мрежи, където нещата се случват само за секунди, е доста по-трудно да флиртуваме с някого директно и да излезем на среща без каквито и да било предубеждения.
Едва ли днес ще се съгласим да излезем с някого без да сме проучили самия него, приятелите му, роднините му до девето коляно, както и нещата, които харесва. Тук на помощ идват всички прекрасни инструменти като Instagram, Facebook и т.н. В този случай винаги трябва да се има предвид, че някои хора може да възприемат този сигнал погрешно. Нека само отбележа, че когато преди среща, видях в профила си харесване от момичето, което предстоеше да видя след малко, се зарадвах. Но когато установих, че говорим за снимка отпреди 3 години, която очевидно беше харесана погрешка, вече знаех, че сме в фазата на проучване. Няма да отричам, че не направих същото. Срещата бе абсолютна катастрофа, защото всеки вече мислеше, че познава другия достатъчно добре. Пълна грешка, като се има предвид, че в Instagram всички споделяме само онова, което бихме искали останалите да видят.
Любовта в реалния свят, въпреки че е едно прекрасно усещане, е много далеч от образа, който сме свикнали да виждаме в романтичните комедии. Във филмите нещата просто се случват – двамата влюбени се сблъскват, поглеждат се продължително в очите и щастливо се оттеглят към залеза след преодоляването на пречките по пътя си. Трябва да призная, че е доста малка възможността това да се случи наистина, но ако се получи, е наистина красиво преживяване. С риск да прозвуча като най-големия песимист в света, всяко хубаво нещо има своя край и това е моментът, в който оставаме с очакванията и надеждите си, разочаровани, наранени или дори отвратени. Ако методът на „бавната любов" ще ни гарантира предпазване от тези усещания, със сигурност трябва да опитаме.
Ако преди години е било повече от приемливо и дори се е очаквало от хората да открият голямата си любов и да създадат семейство в началото на 20-те си години, днес това е повече от рядкост. Времето се променя, хората също. Това не е нещо лошо, даже напротив. Когато навлизаш в период от живота си, в който се сблъскваш с нови, различни и понякога дори плашещи преживявания, си готов за всичко друго, но не и за брак, дете или дългосрочна връзка. Без значение дали този период идва в живота ти на 20, 30, 40 или 60 години.
Срещите в днешно време са нещо страховито, колкото и подготвен и опитен да си. Най-малкото, защото обикновено възлагаме някакви очаквания, които не винаги се оправдават, а и не знаем дали случайно не вечеряме със сериен убиец. „Бавната любов" не означава, че любовта се отрича напълно като ценност и усещане. Точно обратното - младото поколение иска да има сериозна връзка и семейство, но иска това да се случи в правилния момент, когато и да дойде той. В XXI век всички обмисляме нещата внимателно, не се доверяваме толкова лесно и имаме различен подход към нещата. Ако просто скочим във връзка, защото сме лудо влюбени и мечтаем за нещо грандиозно, достойно за римейк на „Тетрадката", често се случва границата между очакванията ни и реалността да се превърне в пропаст.
Обмислянето, предварителното проучване и желанието да не губим време във връзки, които са обречени на провал, са все неща, които поколението X може да не разбира. Вече е научно доказано, че около 60% от анкетираните представители на възраст между 30 и 50 г. са съгласни с тази гледна точка и признават, че са я изпробвали в живота си. Във времето, когато сексът за една нощ и провокативните снимки в Instagram отдавна не са табу, изглежда, все пак съществува адекватна настройка към околния свят. Когато нещата не се получават или просто искаме да се наслаждаваме на сингъл живота си, не виждам причина защо да не го направим. По същата тази причина не запознаваме партньорите си с родителите ни, докато нещата не са абсолютно сериозни, ако изобщо стигнат до тази фаза.
Опитах се да започна с нещо, което да не прозвучи клиширано, но се опасявам, че в края ще се усети лек патетизъм. Оскар Уайлд е казал, че „обичаме някого не заради начинът, по който изглежда, не заради дрехите му, не защото колата му е скъпа, а защото пее песен, която само ние можем да чуем." Може да отнеме секунда, няколко дни, седмица или години, но е важно да уловим правилния тон, за да създадем песен, която е не само достойна за саундтрак на собствения ни живот, но и за награда „Грами"! Да, предупредих, че може да прозвучи твърде сладострастно, но измислих този финал бързо. Сигурно би звучал по съвсем различен начин, ако бях подходил една идея по-бааавно.