Да кажем, че се намираме във време, в което тенденциите се появяват и взривят всичко останало, по-бързо дори от гола снимка на Емили Ратайковски, не би било лъжа. Оставяме настрана социалните мрежи, сериалите и звездите, за да погледнем природата. В последно време постоянно ни се иска да бъдем по-устойчиви, адекватни, отговорни и в час с всичко, което се случва както във, така и извън пределите на нашия естествен хабитат и, Нейно Величество, зоната ни на комфорт. Храним се здравословно, рециклираме, не използваме пластмаса, но правим ли достатъчно? Ако питаме екосексуалистите, отговорът най-вероятно ще се движи някъде по тънката граница между „да" и „не".
ЕКО-КАКВО?
Сигурно се питате какво имаме предвид под „екосексуалисти", защото не е изключено досега да не сте се сблъсквали лице в лице с този термин, който все повече започва да навлиза измежду широката общественост. Екосексуалността се описва като „радикална форма на природен активизъм", фокусираща се върху виждането на земята като нещо, което може да ни достави удоволствие във всеки един аспект на човешкото съществуване. Екосексуалното движение ни приканва да се отнасяме към околната среда с любов, а не да я виждаме единствено и само като безкраен ресурс, който да експлоатираме, докато можем. А това, за съжаление, трябва да признаем, се случва доста често.
За първи път въпросният термин се появява в началото на този век и само няколко години по-късно вече е разработен и обяснен от Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл, които описват себе си като „двама влюбени екосексуални артисти". Стивънс преподава изкуство в университета в Санта Круз, а Спринкъл работи като сексолог в Пенсилвания. Малко преди да сключат брак през 2007 г. двете дами решават да изведат на преден план своя манифест, който цели да направи екологичния активизъм „по-секси, по-забавен и по-разнообразен". Ами, успяват. Екосексологията използва хумор, позитивизъм и артистично отношение, за да покаже значението на земята и нейните ресурси, давайки началото на екосексуалния симпозиум, в който се намираме в момента, без изобщо да осъзнаваме.
ЕКОСЕКСУАЛНОСТТА В ЖИВОТА… И В ЛЕГЛОТО
Стивънс и Спринкъл открояват няколко групи хора, които имат ясно изразено и конкретно отношение към природата – еколюбопитни, екочувствителни и екосексуални. Първата група изпитва интерес към идеалите на останалите, но за момента все още се намира в търсене на прехода. Екочувствителните хора осъзнават взаимодействието между човешкия живот и околната среда в лицето на въздуха, водата и всички растителни продукти, а сексекологията, от своя страна, се стреми да насочи вниманието към „начините, по които сексът и сексуалността влияят на по-големия нечовешки свят". Решилите да се посветят на този не съвсем нов вид сексуалност са хора, които изпитват както физическа, така и емоционална наслада от заобикалящата ги околна среда. Те нямат абсолютно никакви проблеми с голотата и предпочитат да правят секс, заобиколени от звука на птиците или пък под течащ водопад. Ще излъжа, ако кажа, че търсейки в интернет, няма да откриете видеа на хора, които се целуват с дървета или стигат две идеи по-далеч, но основната цел на активистите е друга.
Те имат желанието да помогнат на хората с възстановяването на загубената връзка между природата и собствените им тела. Тази форма на активизъм се фокусира върху личното удоволствие и себепознаване и не е задължително да бъде обвързана с отричането на някакви политически ценности. „Последователите" на Спринкъл и Стивънс използват секса на открито като средство, което да мотивира останалите да опазват околната среда, а и не само. „Go Green Between the Sheets and Make Your Love Life Sustainable" на Стефани Вайс е една от първите книги, които посвещават читателите в екосексуалната идея, пряко обвързана с желанието да помогнем на планетата. На страниците на книгата Вайс повдига завесата, зад която се крият ръчно изработени сексиграчки, биоразграждащи се презервативи и екологично бельо от бамбук - само началото на устойчивата революция, в която се намираме сега.
ЕКОСЕКСУАЛНОСТТА… В МОДАТА
На фона на всички интерпретации, към които тази тема може да се отнесе, няма как да не се спрем върху модата, защото за последните няколко години, все повече започна да се говори за оставянето на положителна следа след дългия производствен процес. Разбира се, дизайнерите взеха предвид екосексуалната идея и не пропуснаха да я въплътят в своите последни колекции. Сред първите се оказа Кристофър Кейн, който използва „екосексуално" като тема за своята тазгодишна пролетно-лятна колекция. Шотландският дизайнер и преди е извличал вдъхновение от сексуалните фетиши и природата, а този сезон решава да обедини двете теми. Колекцията на Кейн съдържа полета, облаци, океани и флорални мотиви, които никога не излизат от мода, но вече имат нов прочит. Никола Геские последва примера на Кейн за пролетната колекция на Louis Vuitton, а е почти невъзможно да сте забравили емблематичната миналогодишна линия на Симон Жакмю, представена с ревю в лавандуловите поля на Прованс. Дизайнерите ни съветват да бъдем по-отговорни към решенията в живота си, докато те правят промените, които са необходими, за да може индустрията да се превърне в приятел, а не в още по-голям враг на природата.
Все повече световноизвестни брандове, сред които и Stella McCartney, пренасочват силите си към биосъобразен механизъм на работа, а Кристофър Кейн казва, че „дълбоко в основата на значението си, екосексуално означава да обичаш земята, без значение дали физически или метафорично". Именно това е идеята на активистите – да гледаме напред, но да не забравяме, че всичко, което оставяме зад нас, може да окаже своето влияние. В крайна сметка, те не ни задължават да правим секс в гората, слушайки щурците, вместо в спалнята ни с последния албум на Карди Би, но ни напомнят ясно, че без значение какво се случва, животът продължава. Само че с различен ритъм, към който трябва да се приспособим. Звучи доста логично, особено в контекста на настоящата глобална ситуация, не мислите ли?