Носталгията може да бъде... нещо хубаво?

Без да използвам излишни словоизлияния, предполагам, че носталгичното усещане e неизбежна част от живота на всеки един човек в даден момент. В ужасно забързаното ни ежедневие (колкото и садистично клиширано да звучи, вярно е!) често се случва да се отдадем на спомени – за отминалото лято, сините вълни и коктейлите на плажа, за първата голяма любов, за онова пътуване до Париж… за толкова много неща.

Оказва се, че преди няколко години The New York Times публикува специален материал, посветен на положителните ефекти на носталгията. Става въпрос за проучване, проведено в средата на 2010 г., което установява произхода на носталгията и доказва нейното положително влияние върху съзнанието ни.

Съвсем спокойно можем да помислим, че понятието „носталгия", само по себе си, е поредното ексцентрично хрумване на модерното общество, но се оказва, че терминът датира още от средата на XVII век, когато швейцарски терапевт наблюдава физическото и емоционално състояние на група войници, служещи далеч от дома си. Това, което бързо успява да установи е, че мъжете не са се чувствали пълноценни и способни поради простата причина, че са на стотици хиляди километри от семействата си.

Първоначално усещането за носталгия бива описано като „неврологично заболяване", а малко по-късно се приема дори като синоним на меланхолия и компулсивно разстройство. Няма да е изненада, че съществуват и доста радикални позиции, изведени от специалисти. Според 1/3 от ръководителите на проучването, всеки, който изпитва тъга и се самовглъбява в събития от миналото, има нужда от професионална помощ. Фокусът на проучването обаче бива поставен върху друга гледна точка, която може да изненада дори учени от ранга на Рос Гелър.

Оказва се, че носталгията има своите позитивни ефекти и всъщност е неразделна част от живота ни, още от ранна детска възраст. „Първоначално са спомени за прекрасните ни рождени дни, след това е някоя ваканция, после голяма любов, някое място, и така, докато сме живи", споделя Тим Уайлдшут, психолог в университета на Саутхемптън. Ръководителите на проучването анкетират хора на различни възрасти и бързо установяват, че макар да не се осъзнава на високо интелектуално ниво, носталгията е вид противодействие на скуката, самотата и тъгата, а хората, които носят носталгичното усещане в себе си, биват определени като по-щедри, толерантни и открити към света като цяло.

Влюбените двойки също могат да използват любовта си към миналото като нещо положително, тъй като когато споделяме някакъв спомен с човека до нас, ставаме по-близки и по-щастливи. Професор Константин Седикидис от университета в Саутхемптън споделя, че „носталгията ни прави повече хора" и че понякога именно тя е нещото, което ни помага да преживеем трудните моменти, с които се сблъскваме, когато сме далеч от дома или се чувстваме самотни.

Астрономически погледнато, есента вече е тук, а ръка за ръка с нея идва поредицата дъждовни дни и студено време. Експеримент, проведен на територията на няколко института в САЩ, показва, че в мрачно или снежно време, близо 73% от хората са склонни да изпитват носталгия по нещо или някого в миналото си. Именно по този начин, чисто психически бихме могли да игнорираме температурата и да се почувстваме спокойни, усмихнати и „затоплени", без да е необходимо да бъдем обгърнати в палто. Седикидис добавя, че когато говорим и мислим за прекрасните моменти в миналото ни, ставаме по-оптимистично настроени и вдъхновени за бъдещето.

„Носталгията е жизненоважна екзистенциална функция, без която всеки един човек с емоции и разум, не би могъл да живее", казва проф. Раутлидж, психотерапевт и професор в Колумбийския университет, като допълва, че „тези спомени ни връщат към любими преживявания и ни помагат да се чувстваме по-ценни, придават ни усещането за значим живот". Кой да предположи?