Текст: Елка Влаховска Фотография: Profimedia
Колко от хората само при мисълта за новия работен ден в офиса чувстват тревога, паника или страх? Да изпитваш нежелание да отидеш на работа не е безобидно явление. Според психолозите то може да бъде свързано с неясното усещане за тормоз на работното място. Ето защо те препоръчват, ако човек изпитва подобни чувства, да се вгледа внимателно в обкръжаващата го работна среда и да осъзнае дали спрямо него не се прилага явна или подмолна агресивна атака. Тормозът на работното място е вредно, целенасочено поведение, което може да бъде злобно, обидно, подигравателно или плашещо. Той формира модел и има тенденция да застраши не само емоционалното, но и физическото здраве на човека. Тъй като тормозът често има словесен или психологически характер, той невинаги може да бъде видим за другите. Може да се прояви както от страна на колегите, така и от страна на мениджмънта.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: НАЛИ НЕ ПРОПОВЯДВАТЕ ТОКСИЧЕН ПОЗИТИВИЗЪМ?
ПРИЗНАЦИТЕ
Как да разпознаем дали сме подложени на тормоз? Няколко примера са показателни и включват: целенасочените шеги със саркастичен привкус, подвеждане по отношение на работните задължения, даване на неясни задачи или недобре формулирани срокове, отказ за отпуска без сериозна причина, заплахи, унижение и други словесни злоупотреби, прекалено груба или несправедлива критика. Трябва да вземем предвид, че мониторингът невинаги е тормоз. Например обективната и конструктивна критика и дисциплинарните действия, пряко свързани с поведението на работното място или изпълнението на конкретна задача, не се считат за тормоз. Но критиката, която има за цел да сплаши, унижи или освободи някого без причина, се счита за такъв. Как да идентифицираме проблема, който е валиден за работещите хора по целия свят? Тормозът може да бъде фин. Един лесен начин за идентифицирането му е да се допитаме до мнението на колегите. Ако повечето запитани определят конкретно поведение спрямо нас като неразумно, това обикновено е тормоз. Психолозите съветват да наблюдаваме и да идентифицираме действията, които нараняват чувствата и предизвикват силен емоционален дискомфорт, за да установим на какъв вид тормоз сме подложени. Агресивното поведение може да включва подигравки, унижения, шеги, клюки или други словесни злоупотреби. Може да съдържа заплахи, социално изключване на работното място, шпиониране или други нахлувания в личния живот. Може да се прояви като насаждане на чувство за вина или като кражба на идеи. Съществува и т.нар. институционален тормоз. Той може да включва поставяне на нереалистични работни задачи, принуждаване към извънреден труд или уволняване на онези, които не могат да продължат.
ВИДОВЕ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ранните предупредителни сигнали се откриват в следните направления. Колегите може да замълчат или да напуснат стаята, когато влезете, или просто да ви игнорират. Възможно е да останете извън офис културата, като не участвате в чатове, партита или обеди с колегите. Вашият мениджър може да ви проверява често или да ви помоли да се срещате с него няколко пъти седмично без ясна причина. Може да бъдете помолени да вършите нови задачи или задачи извън обичайните си задължения без предварително обучение или помощ, дори когато ги поискате. Може да бъдете помолени да изпълните трудни или на пръв поглед безсмислени задачи и да бъдете разкритикувани, когато не можете да ги свършите, или да забележите, че файлове в компютъра или вещи от бюрото ви, свързани с работата, липсват. В началото тези инциденти изглеждат случайни. Но ако продължат, със сигурност ще ви създадат силен емоционален дискомфорт, който може да прерасне в страх, безпокойство или депресия. Психолозите и юристите дават съвети на хората, които се чувстват по подобен начин в офиса. На първо място е препоръчително човек да си води дневник. Дори за кратък период от време, дръжте дневника си близо и се уверете, че записвате всеки инцидент на тормоз, подробно, с час и дата. Използването на това по-късно може да ви помогне да докажете на мениджъра си, че всичко, което казвате, е точно. Желателно е и да имате свидетели колеги в случаите на словесна или психологическа атака спрямо вас.
Като второ условие е да познавате фирмената политика на компанията, в която работите. В нея трябва да намерите подробно обяснение на видовете поведение, очаквани на работното ви място, и какво е неприемливо да се случва. Ако няма стриктно написани правила, добре е да обсъдите това с мениджъра си. Можете да организирате среща с човека, който осъществява тормоз срещу вас, като е желателно на разговора да присъства доверен колега. Без да сте агресивни, споделете как се е отнасял с вас и какви чувства е породило това неприемливо поведение и заявете, че това е против нормалните колегиални отношения. Ако се чувствате некомфортно да предизвикате пряк сблъсък, обърнете се към мениджъра и споделете тревогите си. Добре е в този момент да е подръка дневникът ви с доказателства за обема и мащаба на инцидентите. Най-крайната мярка е да се потърси юридически съвет и да се предприемат съответни действия.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ДОПАМИНОВИЯТ ФАСТИНГ МЕ НАКАРА ДА ИЗЧЕЗНА ЗА 24 ЧАСА...
ПОСЛЕДСТВИЯТА
Проучвания в областта потвърждават, че тормозът на работното място никак не е безобидно явление, което може да се „преглътне" мълчаливо. Освен че нанася емоционални травми, той може да застраши в дългосрочен план и физическото здраве. Постоянният тормоз взима своя данък с развиването на състояния на тревожност и депресия, проблеми със съня, повтарящи се симптоми на настинка и грип, болки в крайниците и кръста. Изследователите отдавна знаят за неблагоприятните последици за психичното здраве от тормоза на работното място. Но едва наскоро - благодарение на проучвания, използващи голямата база данни в сферата на общественото здраве, те правят открития, които доказват, че този тормоз може да има сериозни последици и върху физическото здраве. Първата от тях е нарушаване на правилната функция на сърдечносъдовата система. През 2018 г. група учени от Университета в Копенхаген анализират данни на близо 80 000 служители, мъже и жени, в Швеция и Дания.
Изследователите сравняват данните на хора, които заявяват, че са претърпели тормоз на работното място с техните здравни документи, и установяват, че в рамките на следващите четири години тези служители са застрашени от нарушения на сърдечносъдовата дейност, като това дори включва и риск от инсулт или инфаркт. Честотата на проблемите, свързани със сърцето, се е увеличила с 59% при тормозените в сравнение с тези, които не са. Сърцето не е единственият физически орган, който може да бъде засегнат. Подобно проучване на участници в Швеция, Дания и Финландия разкрива, че тормозът на работното място се свързва с близо два пъти увеличение на риска от развитие на диабет тип 2.
Засега тези изследвания не могат да докажат категорично пряката връзка между тормоза на работното място и заболеваемостта, но учените смятат, че има правдоподобни механизми, които биха могли да обяснят как се стига до физическо заболяване. Те включват хронично повишаване на нивата на хормоните на стреса при „жертвите" и ответната реакция с вредно за здравето поведение като повишен прием на храна и консумация на алкохол. Служителите, които стават свидетели на подобен вид поведение спрямо своите колеги, също могат да изпитат неблагоприятни последици за здравето. Изследователи от Института по трудова психология в университета в Шефилд, Северна Англия, откриват, че дори да не изпитват директен тормоз, хората, които наблюдават подобна агресия, губят мотивация за работа, чувстват се уязвими и могат да развият апатично или депресивно поведение. Особено податливи са тези от нас, които имат сангвиничен характер или не могат да разчитат на нужната подкрепа в семейството си. Проф. Джеръми Доусън, съавтор на проучването, съветва всеки, който е наблюдавал такъв тип злоупотреба, да не остава мълчалив свидетел, а да изрази несъгласието си. Той насърчава служителите да съобщават за проявите на агресия по всякакъв начин - чрез официални и неофициални канали, пряк мениджър или друг доверен колега. Според него, предвид широкообхватните ефекти от тормоза на работното място – както за жертви, така и за наблюдатели, по-наложително от всякога е да се създаде култура на сътрудничество, в която това поведение да се осъди, преди да е пуснало устойчиви корени.