Някога село Суш, сгушено в подножието на прохода Флюелапас, е било отдалечена провинция, транзитна точка между районите Горен и Долен Енгадин в швейцарския планински кантон Граубюнден. Но наскоро, в началото на януари 2019 г., тук е открит Център за съвременно изкуство „Музей Суш” - феминистки проект, реализиран от Гражина Кулчик - първата съпруга на вече покойния полски милиардер Ян Кулчик. Първа в музея става голяма експозиция, посветена на ролята на жените в изкуството и науката.
Гражина Кулчик е активен, макар и нестремящ се към публичност меценат, покровител на съвременното изкуство, от което започва да се интересува в края на 60-те години, когато е студентка в социалистическа Полша. Без да има начален капитал за закупуване на произведения на изкуството, тя започва да събира плакати, а по-късно, през 80-те години, използва автосалона на покойния си съпруг като галерия за провеждане на изложба на любимите си художници.
С нарастването на семейното богатство и появата на нови бизнес възможности в залеза на комунистическия режим Гражина Кулчик, която вече активно се занимава с предприемачество, дава приоритет на произведенията на съвременното изкуство, предимно от полски и източноевропейски художници, и на първо място жени. През 2003 г. тя купува разрушената пивоварна „Старият Бровар” в родния си град Познан и я преоборудва в Център за съвременни изящни и сценични изкуства, като отдава под наем неизползваните помещения за магазини и ресторанти.
Човек предполага, Бог разполага
Така нейният културен център съществува до голяма степен благодарение на приходите от търговска дейност. Неблагоприятният културен климат обаче, възникнал в Полша в резултат на идването на власт на национално-консервативната политическа партия „Право и справедливост”, която печели изборите в Полша през 2005 г., пречи на по-нататъшните ù амбициозни планове.
През 2015 г. тя продава комплекса „Старият Бровар" за 290 млн. евро на германски инвестиционен фонд. След като се премества заедно с колекцията си в кантона Граубюнден, Гражина Кулчик първоначално не мисли за никакви музеи. Но, както казват, човек предполага, а Бог разполага. Един ден, намирайнки се в автомобилно задръстване край село Суш, напът към дома си в град Члинс, тя насочва вниманието си към стар полуразрушен манастир, до който се намира... отново пивоварна.
Село Суш, разположено на около два часа от Цюрих, не е нищо особено. Населението му е само 206 души (към 2014 г.), но се превръща в атракция на туристическата карта на кантон Граубюнден дълго преди пристигането на невероятната покровителка на изкуствата от Полша: в селцето работи така наречената „Енгиадина” - клиника по холистична медицина, която не е нищо повече от специализиран спа център, открит през 2010 г. за хора, страдащи от бърнаут и депресия. А сега в селото вече има и „Музей Суш", който предлага на всеки и друг вид терапия – лечение чрез съвременно изкуство.
Пол и изкуство, бира и молитви
Музеят се намира на територията на древен манастир и прилежащата му пивоварна, като някои сгради на комплекса датират от 12 век. Между тях минава подземен тунел. Откриването на музея променя радикално ритъма на живот на тази швейцарска провинция. На моста над река Ин, водещ към музея, спира един от местните жители. „Сега всичко се е променило. Дори реката, която виждате, тече накъдето поръчат инвеститорите. Но стана по-лесно да се лови риба”, шегува се той. През първите две седмици от откриването, което се състои на 2 януари 2019 г., музеят е посетен от близо две хиляди души, а през първите три месеца – от над 8 хиляди.
Директорът на музея Марайке Дитмерс не е очаквала това и все още не може да скрие изненадата си, въпреки че има и обяснение за този интерес. „Откриването е широко разпространено в местната и международната преса. Мисля, че обществото бързо осъзна, че музеят не е просто екзотика, а нещо специално”, казва тя. Появата на музей като този би трябвало да бъде възприемано като проява на глобалната тенденция в древните земи на Граубюнден. „Днес, ако се създават музеи, то това е в рамките само на частни инициативи. Тази тенденция е особено забележима в Китай и САЩ, където такива музеи никнат като гъби след дъжд, въпреки че трябва да кажа, че повечето от музеите - собственост на милиардери - просто са плод на показност и самовлюбеност”, казва Чус Мартинес.
По време на всички етапи на модернизацията и трудното преустройване на помещенията на бъдещия музей Гражина Кулчик нито за миг не напуска Суш, въпреки че тя е част от ръководните органи на „Галерията за съвременно изкуство Тейт Модерн” във Великобритания, „Музея на съвременното изкуство” във Варшава и „Комитета на фондацията на съвременните жени” към „Музея на модерното изкуство” в Ню Йорк. Тя внимателно следи за изпълнението на работния план и графика. Кадрите, които решават не всичко, но много, тя подбира лично, тъй като новият музей първоначално не е бил замислен като удобно и красиво хранилище на нейната огромна колекция от съвременно изкуство.
Критика на елитаризма
Както казва Ч. Мартинес, тя не би искала феминизмът да става визитна картичка на музея, защото „въпросите, които са свързани по един или друг начин с проблема на неравенството между половете, са много разнообразни, засягайки теми като колониализма, расизма, бедността, социалното неравенство”. Този аспект обаче става основа и за първите критики по адрес на музея. Критикът от Цюрих Аойфе Розенмайер повдига например въпроса за степента на демократичност на музея, разположен в един много скъп туристически район, близо до елитния курорт „Сейнт Мориц”. Дали такъв музей не допринася за укрепването на широко разпространеното мнение, че изкуството винаги е нещо „елитарно”?
„Класицизмът в най-лошия смисъл не е изчезнал и това е, когато главната „смазка” на пазара на изкуството е била и остава „хайп”, евтин снобизъм и шумотевица. „Музеят Суш” допринася за създаването именно на такава атмосфера””, пише Аойфе Розенмайер. Този въпрос вероятно ще бъде източник на дебати и дискусии още дълго време, но всичко това не се отразява особено на ежедневната работа на музея. Вместо това, М. Дитмер предлага да се оцени фактът, че буквално всеки етап от проекта за създаване на музея се е осъществявал с активното участие на местните жители, което е много важно за Швейцария - страната на пряката демокрация.
