Фотография: LTI MAAFUSHIVARU
Когато пристигнах на един от стотиците ризорти в популярната с екзотиката си островна страна обаче, с изненада установих, че тази кариерна посока е трудно осъществима във формата, който си представях. Защото „камериерките" всъщност се оказаха момчета – слаби, срамежливи, смугли хубавци, облечени от глава до пети в бели работни манти (ковид мерки, по всяка вероятност), които постоянно сновяха по задачи между издигнатите над океана вили. И независимо от изгарящите лъчи на слънцето, тежестта на влажния въздух в климата, често сменящия посоката вятър винаги, разминавайки се с теб, намираха енергия за поздрав, сложили ръка на сърцето. (На това се казва сърдечен поздрав, нали?!)
Нито веднъж по време на престоя ми там не помислих, че усмивката влиза в трудовата характеристика на персонала. Хората на Малдивите – независимо дали местни, или придошли от други тропически страни в Югоизточна Азия, носят в душата си, а оттам и на лицето си някаква топлина, за която съм сигурна, че роля имат както природните дадености, които ги обграждат, така и слънцето, което е в изобилие през всички 12 месеца на годината. Нищо че малко след 18 ч. всеки ден залязва и окъпва островната група в мрак. Да, това е едно от нещата, които правят рязко впечатление, ако посещавате Екватора за първи път – равноденствието е константа. Пътуването ми до Малдивите ме отведе в южния атол Ари, където година преди пристигането ми луксозна хотелска верига започва реновирането на един от най-малките, но кокетни, богати на растителност и с красив риф острови… В рамките на 8 дни lti Maafushivaru бе мой дом – без да преувеличавам. От първия миг на кея, който посреща посетителите с хладна кърпа и welcome drink с манго, но преди всичко заради прекрасните служители, които се грижеха за нас все едно сме далечни роднини или поне приятели от няколко десетилетия. И, повярвайте ми, не е, защото си плащаш, както ми каза една приятелка. Трябва ти средна доза емоционална интелигентност, за да разбереш в коя човешка реакция се крие фалш и в коя истинско доброто намерение към теб. Избрах да ви разкажа за Малдивите от тяхната гледна точка, защото тази на инфлуенсърите вече сте я виждали. Представям ви Софуан, Шара и Шийна Мей, за които островната държава е дом в прекия и преносния смисъл.
СОФУАН
/служител рецепция/
Какво е да отраснеш на място като Малдивите?
Хората, родени на Малдивите, са щастливци – да си заобиколен всеки ден от белия пясък на плажовете, да черпиш енергия от слънцето, да се любуваш на морския свят отблизо. Невероятно място! Отраснах на малък остров в южната част на страната, на 418 км от столицата Мале. Населението беше само 1300 души, така че всички се познавахме. Повечето време прекарвах с близките си – игри с приятели, планове за пътувания. Хората често казват, че живеем в Рая, и не мога да отрека – има доза истина. (Смее се.)
Кога реши, че искаш да работиш в сферата на туризма?
Няма да те лъжа, че като дете исках да стана професионален футболист. Малдивите са малка страна обаче, в която нямаш много шансове за кариера в тази посока. Работя от 18-годишен, започнах като продавач в магазин. Голяма част от близките ми работеха за луксозен ризорт и идеята да стана част от такъв се оформи естествено и постепенно – все пак туризмът е вторият най-силен отрасъл в страната. Започнах работа в сферата през 2018-а и, честно да призная, тогава не познавах в детайли особеностите й. Три години по-късно мога смело да заявя, че научих много неща за нея, както и в личен план – оказа се найдобрият кариерен избор.
Как изглежда един типичен работен ден на острова за теб?
Всеки ден е различен. Организират се нови събития, различни гости пристигат и напускат ризорта. Денят ми започва с преглед на основните задачи – проверявам списъка с пристигащи и заминаващи, както и този за следващия ден, разпределям вилите, проследявам дали специалните поръчки на гостите са изпълнени, гледам дали всичко се случва навреме и в порядък. Аз съм социален и обичам да срещам хора от различни точки на света. Винаги се стремя да ги посрещна топло и да съдействам, да си поговоря с тях на рецепцията, да отговарям на обажданията им.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА ПЪТУВАНЕТО ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА?
Коя е най-хубавата страна на Малдивите като човек, който ги опознава цял живот?
Едва ли ще те изненадам – кристалночистите води във всички нюанси на синьото, полюшващите се от вятъра палми, нежният бял пясък под безкрайното синьо небе, перфектното време през цялата година… малката ни страна наистина е чудесен избор за идилично бягство на плажа.
Разкажи ни нещо от историята на Малдивите, което не е широко известно на хората по света?
Може би фактът, че някога мидените черупки са били ползвани като валута. Не е много известно, но през XIX век хората на Малдивите са ги използвали дори в международната търговия. Каури черупките са често срещани в Индийския океан, което бързо ги превърнало в достъпни за населението. Днес официалната валута е малдивската руфия, но на някои монети ще видите изображение на мидени черупки, като намигване към историята на страната ни.
Като местен, кога би посъветвал човек да посети Малдивите?
Декември–февруари е най-добрият период да посетите Малдивите. Тогава може да очаквате минимално количество дъжд, ниска влажност и безоблачно небе. Март–април е за хора, които не се притесняват от жегата. Тогава температурите са най-високи. Сърф сезонът започва през март и продължава до октомври, а от май до средата на ноември е перфектното време за бюджетно пътуване – бурите са по-вероятни в този период, но времето остава топло, а ризортите работят при намалена ценова листа.
ШАРА
/служител бар и ресторант/
Ти си чужденка, която работи на Малдивите, кога пристигна тук?
Така е, казвам се Шара и съм от Филипините. Пристигнах тук преди 5 години, 4 от които работих на Курамати – един от най-големите в островната верига, а малко повече от година съм на lti Maafushivaru.
Какво те впечатли най-много от Малдивите, когато посети страната за първи път?
Честно казано, бях поразена колко е развита столицата Мале. На главния остров, където се намира, живеят близо 150 хил. души, което я превръща в една от най-гъсто населените в света. След това, разбира се, пристигнах в ризорта и не можех да сваля очи от нежния бял пясък и кристалночистите сини води на океана. Беше като сън, превърнал се в реалност!
Кое е най-приятното от работата в луксозен ризорт в толкова екзотична и мечтана от мнозина дестинация?
Може би ще се изненадаш, че няма да говоря за красотата, която те заобикаля, а за възможността да срещаш постоянно хора от целия свят. Да черпиш от опита им, да се сприятеляваш с тях, да обменяте мнения и дори житейски уроци.
Колко често успяваш да се прибираш при семейството ти във Филипините?
Не е лесно да съм далеч от тях, но трудовият ни договор включва 30 работни дни платен отпуск. Така че веднъж годишно успявам да се прибера и да прекарам пълноценно време с близките. Разбира се, в началото не ми беше лесно да съм далеч от родината ми. Животът обаче не е лесен, просто трябва да се научим да гледаме на нещата от светлата, позитивната страна – като това да създавам много нови приятели между колегите и гостите на ризорта.
Как прекарваш времето си с тях, докато си на острова?
Всички колеги тук са приятели. Рядко срещано, но наистина работя в силно дружелюбна среда – това е много важно за мотивацията на един професионалист. В почивните дни ходим на плаж или се гмуркаме край рифа, играем на бадминтон или тренираме във фитнеса за персонала. Понякога се отдавам и на мързеливи почивни дни, в които просто си почивам в стаята и гледам филми. Забавно е!
Кое е най-интересното нещо, което научи за Малдивите, откакто си тук?
Малдивите са уникално място с красива природа, което бързо ти създава усещане за мултинационална общност – с хората, с които работите, живеете и се храните на площ от няколкостотин метра, бързо се превръщате в сплотено семейство от много етноси. Животът тук е много по-различен от този в Близкия изток или което и да е друго място, в което общността се намира в град или селище с такъв тип устройство.
Сподели ни любимото ти малдивско ястие?
Mas huni – препоръчвам го на всеки, който идва за първи път в страната. Това е типична за региона закуска, която миксира риба тон, лук, кокос и чили. Обикновено се яде с хляб и подсладен чай. В началото ми се струваше странна комбинация, но откакто опитах по съвет на приятел, не мога да спра да го консумирам. (Смее се.) Много е вкусно, почти пристрастяващо!
ШИЙНА МЕЙ
/PR и social media мениджър/
Как се случи да започнеш работа на Малдивите? Как изглежда подборът на персонал на подобно място и за такъв вид работа?
Дойдох за първи път в Малдивите през 2016-а от Доха, Катар, където работех като учителка. Приятел от колежа, който беше личен асистент на генерален мениджър на островен курорт, ме пита дали се интересувам от позиция в страната? Тогава дори не знаех къде точно се намира на картата. (Смее се.) Първата ми работа бе като личен асистент. Ако бях дошла тук, директно от Филипините, където съм родена, вероятно щях да срещна много повече пречки по пътя си. Много от сънародниците ми, които работят в ризортите, споделят, че им отнема половин година, за да си осигурят всички необходими документи за работна виза.
Кога точно се реши на кариера в сферата на социалните мрежи, за които се грижиш в момента на lti Maafushivaru?
Това е интересна история, тъй като нямам маркетинг образование. След като изтече първият ми трудов договор на Малдивите, получих предложение от един от директорите в корпоративния офис да му стана асистент в столицата Мале. След среща и разговор обаче той сподели, че вижда повече потенциал в мен от това да бъда просто секретарка, и ми предложи джуниър позиция като маркетинг координатор. По време на първата ми година в тази сфера управлявах паралелно акаунтите на 4 ризорта в социалните мрежи – OZEN Maadhoo, OBLU Select Sangeli, OBLU Helengeli – първият ми островен „дом" на Малдивите и Atmosphere Kanifushi. След това приех позицията комуникационен мениджър на друг ризорт, после управлявах социалните мрежи на 2 острова от веригата на хотелите Hilton – Hard Rock Hotels Maldives and SAii Lagoon Maldives. Социалните мрежи са ключов инструмент в маркетинга на travel дестинациите, все пак живеем във времена, в които всеки ще провери първо Instagram-а на ризорта, преди да посети корпоративния уебсайт.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: НАЙ-КРАСИВИТЕ ПЛАЖОВЕ В ЕВРОПА, КОИТО ДА ПОСЕТИТЕ ТОВА ЛЯТО
Maafushivaru е много малък остров, но въпреки това човешкото присъствие е почти незабележимо в общите части като бара, басейна, плажовете… Къде точно живее персоналът, как изглежда мястото? Имаш ли си собствена стая, делиш ли я със съквартирант?
Наистина, островът е малък в сравнение с останалите в южния атол Ари. Помещенията за персонала са в централната част, добре прикрити със страхотната растителност, полазила по оградата. За мен това е специално място, което разполага с игрища за волейбол, бадминтон, футбол, крикет, малко магазинче, в което може да откриеш чудесни сортове кафе, фитнес, зона за забавление и кафене за персонала. Имам съквартирантка, Наргиза – тя работи на рецепция и посреща руските туристи на острова.
Какво е да ходиш на среща, когато работиш и живееш на остров с диаметър 400 метра?
Права си, сложно е, когато става дума за срещи! (Смее се.) Зоната за персонала не предлага много уединение, а доста от частите са споделени пространства. На мъжете не е позволено да посещават стаите на момичетата, освен ако нямат разрешение от HR-а. Имам колеги, които са двойки в романтичен план и най-често прекарват времето си в кафето за персонала, на служебния плаж или ходят заедно на екскурзии за служителите, любезно организирани от мениджмънта на ризорта.
GRAZIA е списание за мода и красота… и не мога да не те попитам за някой готин бюти трик, който ще помогне на читателките ни да поддържат косата си, докато са на Малдивите – особено по повод високата влажност на въздуха?
Истина е, косопадът и сухата коса са сериозен проблем за жените, работещи на Малдивите. Силното слънце, високата температура и влажността на въздуха, поради близостта на океана, правят условията далеч от перфектни за косите на която и да е жена. Работя на Малдивите от 6 години и всеки път, когато се прибирам у дома във Филипините, моля баща ми да ми приготви бурканче с кокосово масло, биопродукция от фермата ни на острова. Нанасям го вечер, преспивам с този вид „маска" и сутринта измивам косата си. Слава богу, тази техника е много ефективна и поддържа косата ми добре хидратирана.