Текст: Станислава Айви
Фотография: Личен архив
Отправяме се към магическо и любимо за холивудските филми място – Ню Орлиънс, щата Луизиана. Известен с вуду магията, плантациите, крокодилите, блатата и джаз музиката, в този град можеш да правиш буквално всичко, което пожелаеш. Пълен е с толкова колоритни персонажи, а историите им буквално ти спират дъха. Дали ще е сервитьорката Кристен, която се оказва гримьор в холивудски филми, или певицата Дориан, която идва на гости на приятели преди 30 години и остава завинаги, или случайният канадски доктор Джон, когото срещам на улицата, за да ми разкаже, че преди седмици е сънувал мечка и на следващия ден е излекуван от тежката форма на рак, която е имал.
Само стъпвайки по уличките на Френския квартал, си завладян от духа на града. Всичко обаче започва с Мари Лаво - символа на Ню Орлиънс и кралицата на вуду магията. Така се запознавам с Дориан, която продава графики на Мари Лаво на симпатичен уличен базар и разказва истории на всички посетители. "Мари Лаво е била родена като свободна цветнокожа през 1801 г., което за тогава е било нечувано – започва тя. – И освен това живее до 1880 г., което също е изключение във време, в което болестите са били навсякъде и е било лесно да умреш от всичко, дори от нещо като зъбна инфекция, тъй като не е имало антибиотици. Тя е знаела как да лекува с натурални съставки, била е акушерка, израждала е бебета, била е предприемач, имала си е собствен бизнес. Нарушила е всяко правило и социален закон за времето си, въобще не е трябвало да съществува, а камо ли да е толкова успешна." Тя е родена католичка във време, в което това е било задължително, както и да ходи всеки ден на църква. Католицизмът и вудуто си приличат много в толкова аспекти. По този начин тя намира пътя към това да бъде вуду жрица. "Знанията ù за света и натуралните съставки са това, което я води, както и умението да слуша – допълва Дориан. – Така че тя винаги е давала съвети като гледачка, но е преценила ситуация - та много добре. В никакъв случай не е била фалшива жрица, напротив. Използвала е комбинация от умения, за да помага на хората. Имала е много силен дух, била е много смела и всичките ù дъщери са кръстени на нея."
Из целия град има олтари на Мари Лаво, както и на гроба ù, хората редовно ходят да отдават почитта си към нея. Местните възприемат олтара като физическо място за обмяна с духове – възможност да знаят, че са почитани. Като портал – каквото подадеш, ще получиш обратно. Обмяната трябва да е искрена, да има уважение и да помолиш за нещо, не да настояваш. Това е много важен елемент в общуането с духове – трябва да има уважение, за да се случи това, което искаш.
Дориан ни разказва и за учителя на Мари. "Байо Джон е доктор и учител на Мари, той е от Сенегал и е пленен като роб. Попада в Куба, откъдето успява да избяга и пристига в Ню Орлиънс, където се запознава с Мари. Той я учи как да предсказва бъдещето и как да лекува. Грижил се е за страшното, но самият той не е страшен. Мари отговаря за светлината и раждането на бебета, докато той се бори с лошото. Ако си прокълнат или ти трябва екзорсист, той е твоят човек." Според Дориан западните хора винаги се страхуват от това, което не разбират. Всъщност не само те, всички хора са така. Особено когато е религия и ако има разминаване със собствените ти вярвания. Веднага смяташ, че е лошо.
Отправям се към "Вуду аутентика" – магазин, чиято собственичка Мамбо Бранди ще ни разкаже повече за вуду магията и доколко са преувеличени историите за това как можеш да навредиш на бившата си половинка с една такава. "Това е частично културен център, частично магазин. Отворих го през 1996 г., самата аз съм вуду жрица и исках да направя място, където хората могат да научат истината за вуду – разказва Бранди. – Чувствам се вдъхновена, че това е моята мисия. Ето една вуду кукла, ние ги използваме, за да постигнем целите си. Те са светла енергия и привличат такава. Слагаш косъм или нокът на човека, който ще я използва. И ако ми кажеш, че имаш проблем или твой любим човек има, слагаме косъма или парчето нокът. Както виждаш, има бяла и черна карфица на куклата, която вече има енергията на въпросния човек. Бялата привлича късмет, светлина, добро, докато за черната много хора имат грешната идея, че е да вреди. Всъщност тя е духовна акупунктура – използваш я, за да излекуваш конкретно място от тялото с енергия. Можеш ли да използваш куклата за лоша енергия? За съжаление, всичко можеш да използваш за това! Ние избираме доброто, не трябва да се забравя, че каквото пожелаеш на някого, може да се върне към теб." Тя ми показва нещо много типично за Ню Орлиънс – гри гри торбичка, или по-позната като моджо торбичка. Тя е символ на просперитет, пари, добър късмет и успехи. Във въпросната торбичка Мамбо слага седем вида различни билки, както и косъм на човека, за когото е, и я завързва. "Когато е в теб, си мислиш какво искаш да постигнеш, аз ти изпращам енергията и ти я приемаш – ми казва тя. – Билките си знаят работата и твоят косъм им казва, че е за теб." Оставяме на олтара на Мари Лаво малък подарък и торбичката вече е моя. Жените я носят от дясната си страна, докато мъжете – от лявата, и колкото повече я носиш, толкова повече се зарежда.
Самият вуду ритуал включва изписване на символи с царевично брашно, конкретни думи и песни, както и джин или ром. Изпълняващият ритуала жрец пие и след това плюе алкохола. Обясняват ми, че духовете имат своите предпочитания за вид алкохол. Запознавам се и с останалите членове на "Вуду аутентика" – Джеси, който практикува вуду от десетгодишен, Маги и Андрю, които идват от Африка и са израснали в семейства на вуду жрици, и Мамзел Камил, която е гледачка на таро карти. Всички се опитват да ни разкажат колкото могат за силата на вуду магията.
А силата на музиката? Още във времената на робството поробените цветнокожи се събират на площада в Армстронг парк всяка неделя. Пеят, танцуват, продават различни стоки и се опитват да забравят тежкия си живот. Именно там се раждат джазът, ритъмът и блус музиката, а през 1901 г. – и самият Луис Армстронг. "Винаги съм казвала, че Ню Орлиънс има една група – просто всички музи - канти свирят на различни места – ми казва Дориан Ръш. – Случайно станах изпълнител, излъгах в един клуб, че съм певица, и те ми разрешиха да изляза на сцената. Отидох си вкъщи, упражнявах се и се оказа, че мога. Градът отвори това в мен. Бях свирила на инструменти, но никога не бях обмисляла да съм певица или актриса. Хората и обстоятелствата направиха всичко това възможно. Музиката на града ме накара да намеря истинската си същност." Oak Alley Plantation е на час от Ню Орлиънс и е най-голямата плантация в Луизиана. По време на робството петчленно семейство е имало 200 роби, всичко е запазено и до днес. "Къщата е започната през 1836-а и строежът отнема две години – ми разказва Дейвид, който е гид там от няколко години. – Направена е от робите, които са живели в плантацията тогава. Те събирали материали от реката наблизо. Първото семейство са французи, които идват насам през XVIII век и започват да се занимават със захарна тръстика. Била е толкова ценна, че са я наричали бяло злато."
Тук е сниман "Hush… Hush, Sweet Charlotte" с Бети Дейвис, а най-известният филм е, разбира се, "Интервю с вампир" с Том Круз и Брад Пит. Бионсе също прави клип тук. Джозефин Стюарт, последният собственик, живял в къщата, не е била голям фен на този факт. Самата Бети Дейвис ù казва, че може да стане много богата, ако позволи снимки. Тя я поглежда и отвръща: "Огледай се, аз съм богата". Къщите, където живеели робите, понякога по десет човека в пространство, са били незащитени от студ или жега. Днес са запазени така както са изглеждали, а след освобождаването голяма част от тях са останали да работят на същите места, но вече срещу заплащане. "Ето изписани имената на робите, които са били тук – допълва Дейвид. – Ние знаем за 220 човека и чрез проучвания ги намерихме. Всички са били католици и покръстени от семействата. Сега може да видите имената на мъжете и жените, прекарали живота си тук." Чудните кътчета на Ню Орлиънс са безкрайно много, често драматични, но има промени във времето, великолепна музика на всяка крачка и хора, които ще те накарат да оставиш предразсъдъците си настрана. Поне за малко.
