Фотография: Vasyl Broda
Тя е преминала през всички стъпки в създаването на една дреха, работила е за световни брандове и след дългогодишен опит в модната индустрия най-естественото продължение е създаването на собствена марка. Преди пет години дизайнерът Диана Начева прави рестарт на живота си и заминава за Страната на неограничените възможности. Именно там полага основите на La Maison Bazan – модната къща, която създава custom made дрехи, изцяло по поръчка. Дрехите, в които дамите се чувстват истински специални. За дългия път към мечтите, за пътя на промените и за бъдещето, в което носим по-малко, но по-качествени неща, загърбвайки бързата мода, си говорим с Диана, която знае как да направи жените по-щастливи, по-уверени, по-красиви.
Как започна вашият път в модата и защо решихте да поемете по него?
Всичко започна с куклите ми Барби и кашон, пълен с остатъци от платове, от които все още помня някои, все едно беше вчера. Сестра ми помaгаше с дизайна и ушиването на роклите. Можеш да си представиш колко runway shows съм правила на ден в ранна възраст! Израснах втренчена в графиките и скулптурите на сестра ми, картините по стените, подписани от баща ми, и модните журнали на майка ми. Все още се връщам към снимки от 90-те с модели на Джани Версаче, представени от Клаудия Шифър и Наоми Кембъл. Родителите ми ме насочиха да се запиша в техникум по облекло, което ми даде много добър старт. Бях на 16 години, когато за първи път започнах работа в шивашка фирма. Не защото исках, а трябваше. Работех всичко, за което можеш да се сетиш – гладех, маркирах, шиех, помагах в кроялното, опаковах готовите дрехи. Помня в началото как се чудех защо шием вълнени палта и зимни дрехи през лятото. Отговорът дойде по-късно.
Дълго време сте работили за марки като Comma и Hallhuber. Преди пет години обаче заминавате за САЩ. Какво ви отведе там?
Благодарна съм за възможността да работя 10 години за немски марки, които са пример за перфектни кройки, качествени материали и изработка. Като креативен продуктов мениджър имах възможността да посетя редица модни изложения на световно ниво и да се докосна до лъскавата страна на този бизнес. Малко са тези, които пътуват два пъти в годината до Париж, за да проверят кои цветове, платове и силуети ще са модерни следващия сезон. Звучи много добре и може би доста биха завидeли на професията ми, но реалността е различна. Стресът е огромен и времевите рамки за разработка на модел или цяла колекция – никога достатъчни. Например безсънна 24-часова командировка с 100-килограмов куфар, пълен с мостри, на които спешно трябва да се направи фитинг. И в допълнение прeкачване на полети и страх дали ще стигна с куфара навреме за срещата. Или това да стоиш до 9 ч. сутринта (на следващия ден) във фирмата, защото 4000 сака са с грешен ценови етикет или баркод, който трябва незабавно да се промени. Същите тези сака е трябвало да са заредени по всички магазини преди седмица. Празни рафтове в магазин не е окей като цяло. Заминаването ми за САЩ не беше, защото търсех промяна в кариерата, а по-скоро нов старт за забързано младо семейство, което искаше да избяга от еднообразното ежедневие, угризения от случки в миналото и изкуствено наложени стереотипи. Малко след пристигането ми в САЩ съпругът ми реши, че това не е неговото място, и се върна обратно към бизнеса в Испания. Двамата поехме по различни пътища в живота, което обаче не сложи край на нашето приятелство. Та, накратко, така се озовах сама в мегаполис.
Как се стигна до създаването на La Maison Bazan и кога вие се почувствахте готова да създадете нещо свое?
След пристигането си в САЩ продължих да работя със същото темпо, както в България – динамично и забързано. Започнах да реставрирам стари булчински рокли, които се използват само за снимки от „следващото поколение" булки в семейството. Най-старата рокля беше на 120 години. Беше предимно ръчно шиене, бродиране, подменяне на дантела и оцветяването й в жълт оттенък, за да добие автентичен вид и matching с основния плат на роклята. Реставрирането на рокли е много скъпа и високо ценена услуга тук. Разбира се, не всеки може да си я позволи. Докоснах се до много бутикови рокли и тяхното качество и ръчна изработка ме вдъхновиха да започна своя собствена марка.
Откъде идва името й?
La Maison Bazan, или „Къщата в Бъзън" е мястото, където съм израснала и имах най-безгрижното и прекрасно детство с много приключения. Много работа, също така.
Не сте ли искали да се върнете в България и тук да направите своя бранд?
На този етап е много рано за стъпка назад, но никога не знаем какво ни е отредила съдбата. Ще се радвам, ако някой ден ми се отдаде възможността да обсъдя модата в България на обяд с Жени Живкова. Ще се радвам да видя и повече културни събития (коктейли, private events, special occasions), за които е и моята таргет група клиенти.
Учили сте за текстилен инженер, но казвате, че практиката ви е отворила повече врати в израстването ви като дизайнер. Кое беше мястото, което ви беше най-полезно в това отношение?
Солидна практика, която ти дава увереност. Контактите, които създаваш. Грешките, от които се учиш. Мисля, че това е много по-важно в днешно време, отколкото подготвянето на теза „Нанотехнологии в текстила". Ако бях продължила с магистратура, определено нямаше да видя Изабел Марант да подрежда сама щанда си в Le Bon Marché. Нямаше да се запозная с българин в Париж, който живее в Шанхай и успешно продава милиони метри плат всяка година. И много други случки, които не са толкова често срещани за интроверт от провинцията като мен.
Създавате custom made модели, които са уникални и единствени. Защо решихте да се фокусирате именно върху така наречената бавна мода?
Това е най-здравословният начин. Клиентите се чувстват специални, когато носят единични бройки от даден модел. Уверени са, че никой няма да се появи със същия тоалет. Подобни дрехи ще останат в гардероба ви за по-дълго, което е и основната ми цел. Поради тази причина не използвам метални копчета или банели, нито нетъкани материали като подплънки и лепенки.
Според вас ще успее ли бавната мода да измести бързата?
Искрено се надявам бързата мода да изчезне скоро. Процесът за изработването на една тениска започва с тежко обработване на памучни плантации и бране, минава през сноване на нишките, тъкане на платове, шиене и дистрибуция на готови изделия до крайния потребител. Това не е никак лесен процес! Марките, които продават дрехи с цена, по-ниска от тази на сандвич, трябва наистина да се засрамят. Те не ценят труда на хората, които са взели участие в производството. Потискащ е фактът, че шивачките в Бангладеш взимат 120 лв. на месец. Трябва да започнем да ценим дрехите си, да търсим качеството, когато пазаруваме, и да четем етикетите. Да, толкова е просто, а идеята е да запазим дрехите по-дълго в гардероба си. Трябва да забавим рязката промяна на модните тенденции, за да намалим безразборното масово производство. Не купувайте вносни продукти, има толкова добри български марки, който предлагат качество и добра изработка!
Брандът ви е насочен изцяло към устойчивото развитие в модата, още една наболяла тема в индустрията. Разкажете ми повече за материите, с които работите!
Старая се да използвам биоразградими материали, като хастарът е винаги 100% pure 19 mommies silk charmeuse. Когато използвам синтетика, то тя е винаги от dead stock платове. Dead stock е ролката плат, отлежаваща в склада, защото има дефектна нишка в средата и няма как да се разстели за масово кроене. Има много красиви платове, отлежаващи по складовете. Използвам Swarovski кристали за декорация или антични копчета и аксесоари.
Последните две години, покрай пандемията, бяха изпитание за много бизнеси, включително и за модния. Наложи ли се да промените своя бизнес модел, за да устоите на предизвикателствата, и как преминахте вие през този период?
Започнах да предлaгам цялостен тоалет – не само рокля, но обувки и аксесоари към нея. Работих върху визията на видеоклип с известна хореографка, който промотирах. Това доведе до поръчки в строго специфични стилове – от египетски мотиви, през ямайски, до бански, които покрих с перли и камъни. Клиентите ми искаха да покажат нещо различно в социалните мрежи или просто да изненадат техните половинки с будоарна фотосесия, в която носят перлено колие или черното дантелено наметало, което предлагам в сайта. Добавих повече аксесоари, както и започнах да давам под наем рокли за фотосесии.
По време на пандемията си дадохме сметка от колко малко дрехи всъщност имаме нужда. Успя ли наистина да се промени отношението на потребителите спрямо марките за масово производство и да търсят повече неща one of a kind?
Наблюдава се промяна в мисленето на крайния потребител, но масовото производство е по-скоро ориентирано в ежедневното облекло. Радвам се, че хората започнаха да се интересуват повече как е направена дрехата, откъде идват суровините. Transparency and sustainability са много ключови неща и ще продължават да бъдат, ако искате да спечелите доверието на клиента. Определено нараства интересът към one of a kind дрехи, които са строго профилирани за по-малка група от потребители. Качеството и уникалността на продукта са водещи. Дреха, която ще те накара да се отличиш от другите.
Мария Грация Кюри от Dior и Пиерпаоло Пичоли от Valentino тогава споделяха, че този период помага на дизайнерите да се върнат към удоволствието от създаването на дрехите, към висшата мода, която напомня, че модата все пак е изкуство и че не е само маркетинг и продажби. Какво е за вас модата?
Модата определено е изкуство. Всеки има своя собствена индивидуалност и визия какво е модерно. Не е необходимо да имаш нови дрехи всеки сезон, за да бъдеш в крак с модата. Не е необходимо да се копираме един друг, мислейки си, че ще бъдем по-забележими в обществото или по-модерни. Не всеки изглежда добре в карирана oversized риза, или рокля с хоризонтални райета. Най-важното е да бъдем себе си. Социалните мрежи налагат модни тенденции, които са слабо казано нереални поради редица причини (и мога да говоря с часове за това!). Всеки човек има свое собствено виждане за модата, но алгоритъмът на Instagram предлага друго. Вдъхновявайте се от природата, не от социалните мрежи.
Как си представяте жените, които носят тоалети на вашия бранд – La Maison Bazan?
Работещи. Независими. Определено са самоуверени или се опитват да станат такива, в което няма нищо лошо.
Споделяте, че създавате кройката директно върху дамата, която идва при вас. Това ли ви вдъхновява най-много при създаването на една дреха?
Малко са клиентите, които срещам лично и от които взимам размери. В сайта винаги поддържам около 25 модела, които са налични на склад. Ако клиентът иска custom made, започваме със снимки на модели, от които подбираме силуета. Уточняваме размер, платове и цветове посредством снимки, мейл или мостра за размери. Процесът продължава около 3-4 седмици. Ако обърнете внимание, повечето от моделите ми са с отворен гръб, или опция за стягане/отпускане (тип корсет), цепки до талията, еластичност и други подобни техники. Също така имам няколко манекена в различни размери, на които драпирам плата. Не съм сигурна кой точно етап е най-вдъхновяващ. Може би крайният резултат и доволният клиент.
Доколко се влияете от модните тенденции и има ли дизайнери, които следите с интерес?
Следя модните тенденции, но повече инспирации намирам от старите ревюта. Дизайнерите, които следя, са Оливие Рустейн, Джасмин Лариан и Браднън Максуел, с когото имах възможност да разговарям в live чат в Instagram в началото на 2020-а. Но Коко Шанел, Юбер дьо Живанши и Джани Версаче са най-вдъхновяващите дизайнери.
Как бихте определили вашия личен стил и какви са основните неща, които задължително присъстват в гардероба ви?
Това е сложен въпрос, защото не съм толкова суетна, когато става въпрос за мен самата. Винаги си купувам обувки с висок ток и никога не ги нося. Обикновено посягам към лоуфъри и кецове. Черният цвят преобладава в гардероба ми. Имам много сака, палта и дънки. Винаги имам специална рокля за специален случай.
Оттук нататък каква е следващата ви цел?
Целта е да разширя екипа.
