Фотография: Profimedia, Instagram/@carlynecerfdedudzeele
Шумна, щура, непредсказуема, ексцентрична и с онова френско j’adore, което може да вкара във всяко изречение със специфичния си глас, 73-годишната Карлин Серф дьо Дюдзел толкова умело си служи със самоиронията, че може би именно тя я прави толкова гениална и отличителна в света на модата. А там самоиронията помага на артистите не само да не се приемат толкова насериозно, но и да оцеляват в свят, в който красотата, властта и влиянието върху тенденциите са основни разменни монети. Тя е стилист, моден директор и креативен консултант, събрани в една стройна система. Многопластова. Такава е и в работата си, буквално и преносно. Работила е с най-добрите фотографи и дизайнери в бизнеса. От Ървинг Пен и Ричард Аведон до Патрик Демаршелие и Стивън Мейзел. Именно тя оформя емблематичната визуална идентичност както на Versace, така и на Chanel през 90-те години на миналия век.
В момента е дясната ръка на Джеръми Скот и доказателството, че до всеки един добър дизайнер трябва да има един не по-малко смел и дързък стилист, който да превръща колекциите в сензация. И все пак в едно интервю през Азедин Алая преди години тя заявява: "Аз не съм стилист. Не разбирам смисъла му. Никога не научих нищо от това. Родена съм във вселена, в която модата беше въведена естествено от майка ми и хората, с които тя общуваше в Сен Тропе". Отново в този разговор тя е категорична, че стилистите трябва да останат зад кулисите. "Страхотният стилист, както и великият дизайнер, оставя работата да говори сама за себе си." А нейната говори достатъчно.
Да носим рокля тип "нощница" под палто от изкуствен косъм в комбинация с кецове отдавна не е признак на екстравагантност. Еклектиката се е превърнала в белег на добрия стил. Но когато в света на списанията се появява французойката, израснала сред непосилната лекота на Сен Тропе, това съвсем не е така. Карлин може да съчетава всичко с дънки. Прави го години наред във фотосесиите, които създава за френския Elle. Прави го и за корицата на американския Vogue, първа за самата Ана Уинтур, която в този момент поема руля в модната библия. Карлин облича модела Микаела Берку в блуза от колекция haute couture на Christian Lacroix и чифт семпли дънки. "Дори не мога да си спомня дали бяха мои или на модела", споделя тя. По това време тя все още работи от Париж и решава да направи точно това съчетание. "Все пак сме на улицата, тя може да носи всичко. Не е нужно да си с направена коса и тонове грим, за да носиш висша мода", категорична е Карлин. "Мислеха, че е станала грешка. Не можеха да си представят, че това е корица на Vogue", пък си спомня Ана Уинтур. Защо да е скандално да съчетаеш висша мода с дънки? Днес е ежедневие, но тогава се приема за такова, скандално. Не и за Карлин Серф дьо Дюдзел. Тази корица не само поставя нова ера в историята на Vogue и пътя на легендарната Уинтур, но и прави онази модна ревюлюция, която разклаща общоприетото, за да отвори врата към новото.
От този момент Дюдзел става моден директор и редактор на списанието и остава в него десет години, в периода 1985-1995 г. Тя стои и зад онази прословута снимка на супермоделите в бели ризи, която заснема легендарният Питър Линдберг. "Беше негова идея. Искаше да направи снимка с бели ризи и знаеше, че обичам аксесоарите. Сякаш бях в Рая. Направихме снимките в Ел Ей и моделите изглеждаха божествено. Истински и непринудени. Сякаш се случва днес. Няма сезони. За стила няма сезони. Хубавите дрехи не излизат от мода. Нищо хубаво не е демоде." Когато Уинтур вижда тази снимка, казва: "Великолепна е. Ето това е модата. – И допълва: – Връщайки се назад, си давам сметка, че тя е отразявала ключов момент, когато не дрехите бяха важни, а излъчването на моделите."
Именно Карлин често наричат кръстницата на миксологията в модата, а именно умението да комбинираш луксозната мода с масовите марки. За нея елегантността е вътре в нас, тя е отношение, тя не е маркова чанта. "Може да сте също толкова елегантни с тениска Gap и пухено яке за 60 евро от Uniqlo. Трябва да уважавате дрехите." Не по-малко важно е да не се смесват няколко луксозни бранда в един тоалет. Би казала, че е по-добре да комбинираме бяла риза Zara с елегантен панталон на Givenchy, но не и да сложим колан на Louis Vuitton върху рокля на Versace. Когато тя става част от Vogue, уличната мода започва да бъде вдъхновение и за дизайнерите, и за стилистите, и за модните редактори. "Във всяка дреха имаше елемент от всекидневното облекло. Аз обичам улицата. Обожавам я", заявява тя и в документалния филм на HBO Max – "Vogue: Погледът на редактора", който разказва за най-легендарните модни редактори в историята на списанието. По време на снимките Карлин изпипва до най-малкия детайл дори върху дивана, на който ще я снимат, просто защото "давам всичко от себе си за идеалната снимка". "Тя действа на принципа: "колкото повече, толкова по-добре". Тя е претенциозна френска аристократка с голяма уста", допълва с усмивка Хамиш Боулс, международен редактор във Vogue. "Обичам да смесвам евтиното със скъпото. Обичам да правя така, че кофти нещата да изглеждат бляскави. Капиш?", пък обяснява Карлин, която не се свени да заяви в интервю за The New York Times: "Аз съм легенда", защото тя е точно такава. "Това е моят стил. Смесвам всичко и така ми харесва."
Спомня си как снима фотосесия в стил "Закуска в Тифани" и облича модела с вечерна рокля, но вместо малка ѝ дава голяма чанта на Chanel. В този момент по улицата минавала жена, която я попитала: "Но тя е с вечерна рокля, защо носи толкова голяма чанта?". "Това е нейната нагласа. Всичко е въпрос на нагласа", отвърнала тя. Живеейки между Ню Йорк, Ел Ей и Париж, Карлин има свой собствен език, в който смесва английски и френски така, както смесва дрехи и аксесоари. Без правила. Така се облича и самата тя – дънки, семпъл пуловер, наслоени бижута и леопардово палто, напомняща на една от най-големите музи на Ив Сен Лоран – изключителната Лулу дьо ла Фалез. Карлин също оставя своята следа като муза в живота на Карл Лагерфелд и Азедин Алая. "Невероятни хора, семпли, забавни, гениални, с богата култура и широк поглед към всичко", на това според нея се дължи техният успех, тяхното влияние.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: МЛАДИТЕ ВИЗИОНЕРИ, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ ВНИМАНИЕ
Най-голямото вдъхновение за Карлин обаче са годините, през които расте в Сен Тропе, а на невероятна си майка дължи усета си за стил. "Аз съм аутсайдер. Не съм част от системата. Свободата е инстинкт, вродено чувство. Някои хора се раждат добре изглеждащи и стават актьори, или имат красив глас и стават певци. Благодарение на майка ми имах късмета да се родя с това нещо тук, което дори не знам как да определя." Описва майка си като божествена и също толкова екцентрична, защото отглеждала 18 кучета и 12 котки в къщата им. "Тя беше най-невероятната жена, която познавам, толкова различна от другите. Майка ми беше пищна и екстравагантна, с вродена елегантност. Не се страхуваше от никого. Беше възпитана като графиня, но беше пълен неконформист."
По това време Сен Тропе било по-скоро тихо, красиво малко рибарско селище. Убежище за артисти, художници и писатели, в което те намирали пристан за бохемската си душа. Не се вълнували от дрехи и мода, както сега. Карлин също, през повечето време носела тениски и дънки и ходела боса. Да бъдеш естествен, семпъл, непринуден – това е шик за Карлин, която се връща в Сен Тропе, но никога през лятото. Мястото, което "преди да бъде завладяно от новобогаташи и туристи, беше най-доброто място на света". След завършване на основното им училище със сестра ѝ били обучавани дистанционно. Но когато станала на 15, баща ѝ, който бил бизнесмен, решил да се върнат в Париж и я записал в частно училище. „Не исках и да чувам за учене. Студиата на Vogue бяха до входната ни врата на Place du Palais-Bourbon и аз винаги надничах вътре. Още тогава мечтаех за модата. "Ще получиш диплома за майстор на корсети", каза баща ми презрително един ден. Така напуснах дома си и започнах работа в Marie Claire, а след това в Elle, където останах десет години, докато не заминах за Ню Йорк през 1985 г.", спомня си Дюдзел.
По това време тя трябва да замине за Щатите, за да стартира Elle USA, но когато Алекс Либерман от Condé Nast разбира за това, веднага я кани във Vogue. "Отне ми цял месец да реша. Но американците са решителни и бързи, така че в крайна сметка приех." Едно от решенията, което със сигурност ѝ отваря много врати, а нейната тайна за успех е, че не следва тенденциите. Интерпретира модата и създава собствена история. "Винаги съм го правила и винаги ще го правя! C’est tout ce que j’aime!" Да, тя обича да показва жените в цялата им красота и за Карлин те трябва да бъдат секси, женствени и изискани, дори и в маратонки. Защото, както би допълнила: "В живота всичко трябва да се смесва. Трябва да си ослепителна. Voila!".