Фотография: Archive of Tom Penn © Center for Creative Photography, Arizona Board of Regents /Adagp, Paris 2023
Неслучайно Lisa Fonssagrives-Penn – Fashion Icon е името на актуалната изложба в Maison Européenne de la Photographie в Париж, посветена на изключително грациозната шведка, покорила световната модна сцена през 50-те години на миналия век.
Танцьорка, модел, фотограф, стилист и скулптор, Лиза Фонсагривс-Пен преминава през изкуството с различни свои таланти, а експозицията затвърждава статуса ù на първия супермодел. Да, далеч преди времето на Синди Крауфорд, Клаудия Шифър и Линда Еванджелиста тя е любимата муза на фотографи и дизайнери, а снимките ù украсяват кориците на модни издания като Vogue и Harper’s BAZAAR над 200 пъти. Трудно е да си представим историята на модната фотография, без да помислим за Лиза Фонсагривс-Пен. Момичето, което застава на ръба на Айфеловата кула в емблематичната фотография на Ървин Блуменфелд, а след това се превръща в любимия модел на Кристиан Диор, току-що покорил света със своя New Look.
ОТ СТОКХОЛМ ДО ПАРИЖ
Родена като Лиза Биргита Бърнстоун в Швеция през 1911 г., тя израства в дом, изпълнен с красота и изкуство. Детските ù ваканции преминават, обикаляйки Европа с родителите си и посещавайки различни музеи и изложби. "Баща ми рисуваше и насърчаваше мен и сестрите ми да го правим, докато майка ни шиеше дрехите ни и създаваше магична атмосфера у дома", разказва Лиза в свое интервю приживе. Така че да поеме по пътя на изкуството e естествен ход на нейното порастване. Именно той я отвежда в Берлин при Мери Уигман, която тогава създава училище по изкуства, където се изучават не само танци, но и всичко, което е част от артистичния свят. "След това се върнах в Стокхолм и отворих школа по танци. По онова време в Швеция имаше много известна хореографка на име Астрид Малмборг. Тя ме покани да участвам в международен конкурс в Париж. Отидохме и спечелихме почетно отличие", споделя още Лиза. Влюбва се в града веднага и решава да остане и да продължи обучението си по танци именно там. Така Париж преобръща напълно живота ù.
Джийн Фен я снима за Harper's Bazaar, September 1947/ Archive of Tom Penn © Gene Fenn
ЛЮБОВ И ИЗКУСТВО
Някъде по това време среща първия си съпруг Фернан Фонсагривс, който също е танцьор. Един ден, прибирайки се у дома, двамата се озовават в асансьора с дизайнер на шапки, който моли Лиза да му позира. Поласкана от вниманието, тя се съгласява да застане пред обектива. Фернан обаче е по-дързък и решава да занесе готовите кадри във френското издание на Vogue, откъдето веднага ù се обаждат, за да направи тестови снимки с известния Хорст П. Хорст. "Бях ужасена. Никога не бях виждала модно списание, не знаех какво е мода", спомня си тя. Въпреки това пристъпва в студиото и се доверява напълно на прохождащия тогава Хорст, макар и да няма представа какво точно трябва да прави пред фотообектива му. Веднага след този тест отива в Лувъра и с часове изследва картините, и по-скоро как позират хората на тях. Затова, когато на следващия ден отново е поканена във Vogue и трябва да облече красивите тоалети на Люсиен Лелонг, Лиза започва да си представя различни образи, движения, как биха позирали те и как роклята би изглеждала по най-добрия начин. Т.е. превръща се в режисьор на самата себе си, макар никога да не подценява ролята на фотографа и цялостната атмосфера, която той създава във всеки кадър. За нея това не е просто снимка, а създаване на изкуство, особено когато зад обектива е Джордж Хойнинген-Хюне. "Работата с него беше като някакъв мистичен ритуал. Говореше много малко и с нисък глас и имаше само един асистент, който се движеше като котка. Никой друг не беше допускан на снимачната площадка в онези дни", разказва Лиза.
Джордж Хойнинген-Хюне я снимка за Harper’s Bazaar, 15 March 1938/ Archive of Tom Penn © George Hoyningen-Huene, Estate
Когато Фернан получава травма и спира да танцува, тя му подарява фотоапарат Rolleiflex, с който той започва да снима. Двамата не спират да пътуват, да снимат, а фотографиите, които той ù прави, продават на различни европейски списания. Лиза позира с все по-голяма лекота, а модните редактори са пленени от изисканата ù осанка. Така тя не спира да се появява из страниците и на кориците на Vogue, Vanity Fair, Town & Country, Life, а безкрайната ваканция на семейство Фонсагривс продължава, за да ги отведе до космополитния Ню Йорк. Точно там ги заварва новината за Втората световна война и те решават да останат в Америка. Колкото по-голям става успехът им, толкова повече се увеличава пропастта в отношенията и творческия им път. Бракът им се разпада и докато Фернан избира Испания за новото си амплоа на скулптор, то Лиза остава в Ню Йорк, настанявайки се в голям стар апартамент в Сентръл Парк Уест. Специално място в него тя отделя за тъмна стаичка, където може да проявява собствените си фотографии, защото постепенно застава все по-често зад обектива. Творческите експерименти я срещат с друг колос във фотографията – Ървинг Пен, който става съпруг номер две. От любовта и изкуството им се раждат някои от най-емблематичните кадри в историята на модната фотография. "Тя ме научи на много и не само на мода", неведнъж е казвал самият Пен.
Лиза пред обектива на Ървинг Пен за корица на американския Vogue, November 1949/ Archive of Tom Penn © Condé Nast
СМЯНА НА АТЕЛИЕТО
Междувременно Лиза продължава да позира за Vogue, появява се на корица на Time, а заедно с това показва уменията си като стилист и дизайнер. След като веднъж създава тоалет за снимки на Пен, получава поръчки за специални вечерни рокли. Малко след това създава и собствена линия за марката Lord & Taylor. Когато обаче се преместват изцяло в къщата си в Лонг Айлънд, Лиза започва да прекарва все повече време в ателието си, където създава скулптури. Заедно с това записва курсове, с които да усъвършенства рисуването си, което показва колко разностранни са били интересите ù в изкуството и колко различни – талантите ù. След войната с Пен всяка година се връщат в Париж, където имали най-красивото студио на Rue de Sevres. "Лиза беше Линда Еванджелиста на своето време", казва Майкъл Грос, автор на книгата Focus: The Secret, Sexy, Sometimes Sordid World of Fashion Photographers. Несъмнено едни от най-емблематичните ù снимки са заснети от Пен. Преди това по-заинтересуван от портрети и натюрморти, отколкото от модни снимки, той открива в лицето на Лиза човек, който е също толкова обсебен от фотографията. Мнозина смятат, че подобно на Джорджия О’Кийф и Алфред Стиглиц и Диего Ривера и Фрида Кало, те са имали голямо влияние един върху друг като артисти. "Тя не беше просто закачалка за дрехи – казва още Грос, използвайки термин, измислен от самата Фонсагривс. – Тя имаше ум, вкус и знания." В края на 50-те и 60-те години на миналия век Лиза напуска света на модата, прекарвайки повече време в Лонг Айлънд, където работи върху своите скулптури, оставяйки Пен да бъде под светлините на прожекторите. „Очевидно между тях имаше силна връзка", споделя Присила Ратаци, която снима Фонсагривс в края на живота ù. Но най-важното, добавя тя: „Лиза беше истински артист", с който светът се сбогува през 1992 г. Петнайсет години по-късно Джон Галиано възражда мита за първия супермодел, превръщайки я в своя муза в една от колекциите си за Dior. Жената, която половин век преди това е била муза и на самия Диор.