Текст: Димитрина Иванова
Фотография: Profimedia
Ако през XX век се наблюдаваше най-радикалната еволюция на модата и всяко десетилетие носеше нова и различна промяна, то с настъпването на новия век уж нищо не е същото и сякаш всичко си е постарому. От една страна, с възхода на глобализацията, технологиите, социалните мрежи и новите дизайнери модата преминава през трансформации, но заедно с това вдъхновението от миналото не спира да се прокрадва всеки сезон. Особено при големите модни къщи, където творческите директори вливат нова енергия, но в същото време се придържат към ДНК-то на марката и нейните архиви.
Потребителите на мода, особено поколението Z, също се връщат назад, преоткривайки отминали тенденции. Пример за това е модата от началото на новия век, която беше подобна на тази в края на 90-те години. Знаменитостите и героите от телевизионни сериали като The OC, One Tree Hill и Gossip Girl се превърнаха в модни икони. Дънките, ниската талия, късите блузи, маратонките и спортните панталони, вдъхновени от Дженифър Лопес, Парис Хилтън и Бритни Спиърс, преобладаваха в стайлинга, повлияни от street style културата, която започна да се налага. Спортната естетика продължи да властва, за да се видоизменя по различни начини през последните двайсет години. Въпреки че известните личности диктуваха тенденциите, от 2010 г. все повече започна да се усеща влиянието на модните блогъри и инфлуенсърите поради възхода на социалните мрежи. Имаше и завръщане към максимализма от 80-те години, като ключов момент беше назначаването на Алесандро Микеле за творчески директор на Gucci, който внесе ярки цветове и смели текстури в колекциите (ще видим сега какво ще направи във Valentino). Други дизайнери, които донякъде подеха тази тенденция, бяха Демна Гвасалия за Balenciaga и Хеди Слиман за Yves Saint Laurent. Избухването на пандемията също оказа въздействие върху модата. Тогава още повече се наложи да се заземим в удобното и практично облекло. Но преди да приключи окончателно поредицата от локдауни, дизайнерите не спираха да ни напомнят, че отвъд анцузите има толкова красиви дрехи и аксесоари, които може да носим и със сигурност ще има къде. И това се случи.
Именно в началото на новото хилядолетие усетихме нейния възход с това, че най-известните брандове в този сегмент станаха още по-достъпни из целия свят. Те постигнаха огромен напредък не само в продажбите, но и във въздействието, което оказаха върху индустрията, защото предоставят голямо разнообразие от модели на ниски цени и водят до свръхпотребление. Вместо модата да бъде доминирана от няколко колекции на година, компаниите прокарват нови дрехи почти ежемесечно и подхранват мания за все по-бързи и по-бързи микротенденции. Веднага щом нещо стане популярно в TikTok или Instagram, то вече е достъпно за закупуване онлайн. През последните години обаче се обръща повече внимание на това колко вреди нанася бързата мода – не само заради нископлатените служители в страните от Третия свят и огромното количество дрехи, което се изхвърля, но и защото това превърна модата в една от индустриите с най-висок въглероден отпечатък. Нещо, което неминуемо доведе до другата водеща тема – устойчивата мода, по която активно започна да се говори преди десетина години. Доколко обаче наистина носим дрехи от рециклирани и eco friendly материали, върху което акцентират редица модни кампании, или това е поредният маркетингов ход, все още е доста спорен въпрос.
Това, което беляза индустрията в последните двайсет години, несъмнено е възходът на онлайн търговията, с което модата стана още подостъпна. Пандемията още повече ни показа, че всичко, което искаме, се намира само на клик разстояние, особено ако нямаме време или търпение да обикаляме из молове и магазини. С новите технологии може да свържем и социалните мрежи, които обсебиха ежедневието ни. С тях се появиха новите звезди в лицето на инфлуенсърите, които превърнаха дигиталния маркетинг в огромен бизнес, който не съществуваше преди 20 години. Сега повечето тенденции и марки се налагат именно от тях. Покрай това се разви и темата за body positivity, което направи дрехите за различни форми и размери на тялото по-лесно достъпни. Ако преди липсваше разнообразие, то сега много марки се фокусират върху него. Същото може да се каже и за приобщаването на половите идентичности, което доведе до така наречената полово неутрална мода. Много дизайнери вече представят едновременно мъжки и дамски модели на традиционните си ревюта. Влиянието на луксозната мода върху поведението на потребителите също е значително. Това е индикация за натрупването на влияния от бързата мода, социалните мрежи и нарастващия брой инфлуенсъри, които се превърнаха в знаменитости.
В сравнение с драстичните стилови и естетически промени между десетилетия като 60-те и 80-те години на миналия век, то поглеждайки назад към 2004 г., модата сякаш не изглежда толкова различна. Дали тенденциите се развиват твърде бързо, или ние просто вече не искаме да ги следваме толкова сляпо, защото имаме твърде голям избор. "Модата и изкуството не са се променили от почти 30 години, защото от началото на 90-те години ние всъщност сме хванати в капана на неолибералната капиталистическа система", казва комикът Брендън Лемън в TikTok, като той се позовава на изследване на академиците Марк Фишър и Марк Оже. Ако XX век се определя като по-бурно време, с огромни промени в политиката, изкуството и културата, то през последните две десетилетия, с напредването на технологиите, консуматорството, проникнало в почти всяка част от ежедневието ни, сякаш черпим много повече от миналото. Донякъде възходът на интернет и социалните мрежи демократизира модата, давайки възможност на микротенденциите да процъфтяват и в момента става въпрос повече за смесване и съчетаване от различни субкултури. Преди те се открояваха повече като общности, докато сега свободата на онлайн пространството позволява много по-драстични промени в модата и красотата.
Ако се огледаме на улицата или в интернет обаче, трудно ще кажем в кое десетилетие се намираме. Всяка тенденция, всяка епоха, всяка субкултура се случва навсякъде наведнъж – с цветове, материи, кройки, теми. В книгата си Retromania от 2010 г. музикалният критик Саймън Рейнолдс описва как съвременната поп култура през 2000 г. е била "доминирана от възраждания, преиздания, римейкове", вместо новото хилядолетие "да бъде прагът към бъдещето". Той твърди, че "никога не е имало общество в човешката история, толкова обсебено от културните артефакти от собственото си непосредствено минало". И сега, през 2024-та, не наблюдаваме ли същото това преразглеждане на миналото в музиката, модата, в киното и поп културата? Може би е логично, след като родените през 2000 г. сега достигат зряла възраст и са живели само в този нов ретро свят, описан от Рейнолдс. "Те никога не са изпитали поп манията от 90-те или 80-те или 70-те години с цялата им уникалност и различност. Обединяването им в културата и модата е всичко, което поколението Z познава. Времето, което те прекарват онлайн с цялата културна история на едно щракване или превъртане, изравнява отделните десетилетия – цялото ни минало е там, за да бъде достъпно и препратено", допълва Хана Юънс от Vice. Покрай пандемията всички не спират да говорят за така наречения капсулен гардероб и за основните класики, които трябва да имаме в него. Може би той е пътят към капсулата на времето, в която все повече се озоваваме и колкото поголям е изборът ни, толкова по-малко оставяме зад гърба си идентичност, с която поколението "Алфа" ще свързва 20-те години на XXI век.
