Кожните алергии засягат удивително голям процент от хората. Затова решихме да попитаме специалиста как да ги разпознаем, как да ги лекуваме и каква козметика да използваме. На въпросите ни отговаря доц. д-р Жана Казанджиева, специалист-дерматолог в Кожната клиника на МБАЛ „Александровска", както и в клиника „Евродерма". Доц. Казанджиева е член на борда на Европейската академия по дерматология и венерология и на Българското дерматологично дружество, където е и председател на секцията по Дерматоалергология.
Д-р Казанджиева, според данни на СЗО 1/3 от населението днес страда от алергии, а прогнозите са, че до 2050 г. процентът ще нарастне до 50%. Над 48% от хората с алергични реакции имат и кожна изява. Какви са главните причини за възникването на кожните алергични реакции и как точно можем да ги установим?
СЗО изтъква като причини урбанизацията, контакта с много и различни козметични и хигиенни продукти, употребата на множество дезинфектанти и измивни средства, храните и лекарствата. Контактните алергични екземни реакции са сериозна причина за дискомфорт и е необходимо грижливо да избираме продуктите, които нанасяме върху кожата.
Какви са външните кожни изяви, които най-често се наблюдават?
Най-честа изява на алергичните кожни реакции са обривите на съответното място на контакт, обикновено придружени от силен сърбеж.
Каква е връзката между имунната система и развитието на кожна алергична реакция?
Най-краткият отговор е: „Значителна". По-сложно и по-подробно: често срещата на кожата с чужда субстанция провокира отключването на защитна възпалителна реакция. Това се постига с помощта на имунната система чрез сложни имунологични реакции, в които участват имунокомпетентни клетки.
Каква е разликата между чувствителна, реактивна/нетолерантна кожа и кожа с алергична проява (например контактен дерматит)?
При нетолерантната кожа преобладават субективните усещания. Пациентът по-скоро „чувства" дискомфорт и има съвсем минимални промени по кожата си. При острия контактен дерматит в засегнатите участъци се появяват обриви, характерни за екземните процеси – кожата е възпалена, с червен цвят, с малки мехурчета и множество следи от разчесване. При хроничната екзема се наблюдава уплътняване на кожата, често малки ранички и пъпчици, които на дерматологичен език се наричат рагади и папули.
Какви са вашите препоръки при тези състояния? Има ли разлика в ежедневната грижа за кожата при всяко едно от тях?
Лечението е различно. При чувствителната, нетолерантна кожа се нуждаем основно от специализирана козметика, без консерванти, оцветители и емулгатори. При нанасянето и пациентът трябва да усеща комфорт като „втора кожа". При контактния дерматит се касае за сериозна диагноза, която изисква епикутанно тестуване за уточняване на причинителя и след това дерматолозите изписват подходящи противовъзпалителни средства за овладяване на заболяването и разбира се базисна емолиентна терапия.
Има ли дерматологични и естетични процедури, които трябва да се избягват?
На практика почти всички процедури дразнят допълнително кожата. Както при нетолерантната кожа, така и при контактния дерматит се избягват повечето естетични процедури. За овладяване на възпалението може да се включи фототерапия в специализираните звена в дерматологичните клиники.
Според обширно проучване децата, които са израснали във ферми или в селата, имат по-разнообразен микробиом и по-добър имунитет от децата, които са израснали в градска среда. Какво е вашето мнение по въпроса, каква е ролята на микробиома и кои фактори му влияят най-силно?
Това е допълнение на старата „хигиенна хипотеза". При нея се твърдеше че децата, израснали във ферма, се борят с паразити и бактериални инфекции и това образно казано „отклонява" от алергични реакции. Днес към тези проучвания се добави и микробиома, който е значително по-балансиран в селската среда. Проблемът е, че микробите по нашата кожа са твърде много и затова в момента сведенията са откъслечни и е рано за генерални обобщения.
От вашата практика, кои са най-силните алергени, които провокират кожни реакции?
За мен отговорът е лесен, защото в България аз обобщавам резултатите от вече 12 национални кампании за епикутанно алергологично тестуване. Ето топ 7 алергените от нашите данни: никел, кобалт, хром, перувиански балсам, колофон, бои за коса, парфюм микс 1.
По какъв начин влияят факторите на околната среда (замърсяване, стрес, UV лъчи...) върху склонността към алергични прояви и силата на тяхната изява?
Факторите на околната среда са изключително важни. Ще дам за пример едно проучване: сравнение на кожния микробиом в 3 града (2 в Китай и 1 в САЩ) при деца с атопичен дерматит и здрави деца показва, че този микробиом може с почти 100% сигурност да покаже от кой град идват децата, а микробният индекс за кожата базиран върху 25 бактериални рода може да диагностицира атопичен дерматит с точност до 95% за всеки град поотделно. Неслучайно се прогнозира, че един ден кожният микробиом ще бъде допълнение на пръстовия отпечатък, заради начина, по който отразява промените в организма и околната среда.
За финал, какви съвети за грижа за кожата бихте дали?
Да не забравят, че според изчисленията всяка жена в Европа ползва минимум 12 козметични продукта дневно (сапуни, пасти за зъби, червила, крем, лак, почистващи средства, лосиони, сенки, спирала и т.н.). Ако приемем, че всеки продукт има средно 14 съставки, това означава, че върху кожата си всеки ден нанасяме около 168 различни вещества. Изводът е ясен – трябва много да се внимава в избора на основните козметични грижи за кожата и да се използват продукти подходящи за особеностите и уникалността на конкретния тип кожа. Ако се появят проблеми с използваната козметика, обърнете се към специалист дерматолог. Има тестове, които ще подскажат причината и съответно лекарства и козметика, които са подходящи за нетолерантна кожа и ще възстановят нарушената кожна бариера.
