Този януари награденият с „Оскар" визионер и всепризнат майстор на страховити приказни истории Гийермо дел Торо ("Хелбой", "Формата на водата") пристъпва извън утвърдените пътища в кариерата си и навлиза в нови, неизследвани творчески територии с "Улицата на кошмарите". Въпреки заглавието си, във филма няма да открием ужасяващи фантастични създания и това е нещо, което Дел Торо иска зрителите да знаят още от самото начало.
"Случвало ми се е и преди хората да се подвеждат. С „Пурпурният връх", публиката очакваше хорър филм. Той беше готически романс, което беше много трудно за комуникиране. В „Улицата на кошмарите" липсват свръхестествени елементи – действието се развива изцяло в реалния свят. Няма нищо фантастично. Филмът е много различен от обичайното за мен, но заглавието може да остави погрешно впечатление", споделя той.
"Улицата на кошмарите" е адаптация на едноименния роман на Уилям Линдзи Грешам от 1946 г. и разказва за Стантън Карлайл (Брадли Купър) – бивш карнавален работник, който се превръща в една от топ атракциите в нощните клубове на големия град. Чрез различни трикове, които заимства от своята колежка Моли (Тони Колет), както и с помощта на приятелката си Зийна (Руни Мара), Стантън създава впечатлението, че е могъщ медиум, способен да чете умовете на хората. Първоначално идеята е просто да впечатлява и забавлява тълпата на карнавала, но стремежът към слава и богатство става причина представлението да се превърне в средство за финансови измами, чиято цел са по-заможните жители на града. Така Стантън попада в полезрението на психиатъра д-р Лилит Ритър (Кейт Бланшет), която се опитва да го изобличи като шарлатанин, но впоследствие става част от схемите му.
"Улицата на кошмарите" е решен в най-добрите традиции на класическия филм-ноар, но Гийермо дел Торо решава да не следва плътно правилата на жанра, а вместо това има желание да предложи на зрителите нещо ново, което се приближава до неповторимата атмосфера на романа на Грешам.
Режисьорът споделя: "Когато подхождах към „Улицата на кошмарите" си казах, че няма да правя нито едно от клишетата на жанра. Няма да има венециански щори, глас зад кадър и детективи, които се разхождат по улиците с федори. Исках да пресъздам вселената на романа, която е малко мрачна и грубовата, но също така и странно магична. Има много нестандартен, мистичен и митичен чар. Бях много привлечен от тази възможност."
Единствените чудовища в "Улицата на кошмарите" са хората. Борещите се за оцеляване и по-добър живот, често имат подтик да съсипят тези, които смятат за по-големи късметлии. Те рационализират и оправдават действията си по много начини и понякога може да са прави, но когато няма граница, която да те спре, е лесно да се изгубиш в бездната. Възможно ли е Стантън да се върне в правия път? Това е основната мистерия в историята, а отговорът на въпроса ще открием само в кината през януари.
Ще се разходим по "Улицата на кошмарите", от 21 януари само в кината.
