Фотография: ПР
Лоик льо Гайар и Жулиен Ломбрайл имат излъчване на актьори от каста на драматичния сериал с комедийни обрати "Клъцни срежи" – амбициозни мъже с мечти отвъд хоризонта, променящи средата, в която работят. Така Vanity Fair определя сензационния тандем, който стои зад веригата галерии за артистичен интериорен и продуктов дизайн – Carpenters Workshop Gallery.
С офиси в Париж, Челси, Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, а от няколко месеца и Нотинг Хил и Сицилия, двамата определено сбъднаха на максимум амбициозния си план да превземат света на дизайна. При това го направиха с почти военна стратегия – добро планиране на всяка атака, премерване на силите и възможностите и припознаване на най-добрите партньори за всяка артистична колаборация, която ги изстрелва в звездната орбита. Един от първите и най-лоялни клиенти на галерията е актьорът Брад Пит, който е голям почитател на нидерландеца Начо Карбонел. В дома на Пит има няколко лампиона, артистичен скрин и скулптура на Карбонел, който пък е един от първите артисти, с които създателите на компанията стартират в началото.
Приказката започва в голям склад в околностите на Париж. Когато човек попадне там, започва да се чувства като герой в шоколадовото царство, оживяло във фантастичната филмова продукция "Уонка" – има за всекиго по нещо. Всяка врата е директен вход към основните зали в сградата, а тя е събрала най-доброто от продукцията на артистите занаятчии. Защото точно така Лоик и Жулиен определят артистите, с които работят – артисти занаятчии. Дърво, бронз, пергамент, камък, кожа, разнообразието на материали, обеми и форми е огромно и най-хубавото, поне за многобройните колекционери на компанията, е, че всичко е създадено като лимитирана серия.
Многообразието и еклектиката са характерни както за всички международни пространства на Carpenters Workshop Gallery, така и за артистите, с които работи компанията. Общото между тях е идеята, че дизайнът може да бъде произведение на изкуството и не е случайно, че когато стартира, Жулиен налага точно този запазен знак на бизнес начинанието си. "Изкуство беше думата, която обедини всичко в прохождането ни. Наричам го бизнес, защото точно така се случи в началото, през 2003 г., когато започнах да се занимавам с продажба на мебели, за да направя възможен и кратък пътя на направените от майка ми Ингрид мебели от бронз до финалния купувач. В този момент тя имаше нужда да повярва във възможностите си и аз като добър син се заех с това. Тъй като познавах много колекционери на дизайнерски мебели, не беше трудно. Най-ценното бе, че покрай този бизнес експеримент натрупах контакти и приятелства с повечето дизайнери, с които про дължаваме да работим и до днес", спомня си първите стъпки в бранша Ломбайл.
Две години по-късно с интересен план му се обажда Лоик, който по това време отваря вратите на първото си дизайн пространство в Лондон. "Решихме да инвестираме в съвременно изкуство. За дебюта на проекта поканихме китайския художник Джан Хуан, който сега представя свои творби в галерия White Cube. Отне ни няколко месеца, за да разберем, че за изкуството човек трябва да има доста свободни капитали. Стори ни се, че в областта на дизайна възвръщането на инвестицията е по-бързо и директно. Срещнахме се с вече покойната Заха Хадид, Рон Арад и Марк Нюсън, но те, разбира се, отказаха да работят за нас. Бяхме твърде млади. Затова се насочихме към училищата по дизайн и за щастие, попаднахме в правилната посока – Академията за дизайн в Айндховен, където открихме нова и силна вълна от местни дизайнери като Droog Design и обещаващи имена като Себастиан Брайкович, Мартен Баас и Йероен Верхувен. Така започна всичко."
Посоката дизайнът като изкуство се оказва вярна следа за бизнес начинанието им и серията от успешни сделки им дава криле. "От самото начало трупахме в колекцията си неща, които имат характер. Това ни позволяваше да мислим като колекционери, а не като меркантилни предприемачи. Движи ни вълнението, когато сме открили ново име, което изстрелваме в звездна орбита. Така както са правили големите търговци на изкуство от XVIII век – нюх по отношение на таланта и кураж за инвестиция, когато той още не е развит на максимум", допълва Лоик. А превръщането на функционален обект в скулптура остава запазеният им знак. "Осъзнахме, че трябва да поддържаме курса си. Разбира се, нашата естетика не прилича на Galerie kreo. Ние сме не толкова минималистични, по-скоро органични и с добавена щипка хумор."
