Срещнах Елза преди година и зная, че за пациентите си тя е също толкова важна колкото принцеса Елза от "Замръзналото кралство" за всяко дете в предучилищна възраст… Често д-р Харизанова работи през уикенда, когато повечето от нас са посветени на себе си. Винаги, независимо от часа, се отзовава при нужда, търси причината за проблема на пациентите си от много ъгли, мила е, въпреки че натовареността и добавеното напрежение в професията й – ветеринарен лекар, предполагат по много изтощение и психическа умора. Елза не отрича, че си е мислила какво би правила, ако не бе избрала тази кариерна посока, но и днес не може да се откаже от нея, въпреки че тя е много по-изискваща от това, което повечето си представяме.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЛИПСВАМЕ ЛИ НА НАШИТЕ КУЧЕТА? ОБИЧАТ ЛИ НИ ВЪОБЩЕ?
Какво не знаят хората за професията на ветеринарния лекар и какво разбра ти за нея, когато започна да я практикуваш?
Може би основното, което не знаят, е, че не е свързана просто със сладките ни и пухкави пациенти. Но в последните години мисля, че повече започнаха да го осъзнават по-ясно. Професията ни се разви и напредна доста благодарение на факта, че хората все повече обръщат внимание на любимците си. И то не само когато имат конкретен здравословен проблем. Все повече се вълнуват от това как да направят живота им по-дълъг и комфортен. За много хора домашният любимец се превърна в член на семейството, а увеличаващите се грижи и интерес от страна на стопаните, ме радват много.
Това, което аз осъзнах за професията, е колко е изискваща. Изискваща на постоянно придобиване на нови знания, на време и енергия, дори на това да се научиш да си по малко психолог и приятел на различни, непознати хора, водени от едно общо нещо – желанието домашният им любимец да е здрав.
Предполагам, любовта към животните е била причина за тази кариерна посока. Колко домашни любимци си имала към момента и позволява ли ти натовареният график да отглеждаш в момента животно?
До момента съм имала две кучета, едно от които все още отглеждам – почти тринадесетгодишен представител на породата Немска овчарка. Не че не съм искала да имам и повече. (Смее се.) Като повечето деца, бях готова да отглеждам вкъщи своеобразен зоопарк, но родителите ми имаха малко по-различно виждане по въпроса. Опитаха се отрано да ми обяснят, че да имаш домашно животно е не просто удоволствие, а най-вече отговорност и изисква доста грижи.
Натовареният график със сигурност затруднява отглеждането му. Определено не му отделям достатъчно време. Много помага това, че живея в къща с двор, където той си има пространство и, че не се грижа сама за него. С напредването на времето, прекарано в професията, напълно осъзнах, че детската ми мечта за много и различни домашни животни е, меко казано, неприложима.
Ако можеше да се върнеш назад във времето и да избереш друга професия, би ли го направила и защо?
Ще излъжа, ако кажа, че не съм си задавала този въпрос. Най-вече в моменти на психическо и физическо претоварване. Опитвала съм се да си представя какво друго бих правила, ако не практикувам тази професия. Дали не бих седнала някъде на бюро, с осемчасов работен ден. Но не стигам до такъв отговор. В крайна сметка вътрешният ми глас винаги ме връща към нея. Към момента не си представям нищо друго освен ветеринарната медицина.
Какво обичаш най-много в работата си и как поддържаш форма, когато става дума за научни открития, нови практики на лечение и т.н., откъде се информираш най-общо?
Обичам разнообразието й. Обичам дори това, че едно и също действие при различен пациент не води до един и същи резултат и винаги има какво да научиш. Университетското ни обучение не успява да ни подготви изцяло за работата „на терен". Сигурна съм, че това важи не само в нашата професия. Но днешните условия предоставят почти безгранични възможности за добиване на информация, стига да я търсиш. Учебници, интернет, семинари и обучения, не на последно място – контактуването с колеги от други практики и обменянето на опит. Обожавам семинарите, без значение дали са с участие на наши, или чужди лектори. Всеки път се докосваш до нещо ново, до нечий различен поглед по темата. В условията на пандемия доста се развиха онлайн обученията и уебинарите. Намирам ги за изключително полезни. Смятам ги за страхотен пример за адаптацията на професията към околната среда.
Как се справяш със загубата на пациент? В тези моменти ли си проличава необходимата от здрава и устойчива психика за професионалистите във вашата сфера?
Не мисля, че има колега, който да е свикнал със загубите на пациенти. Старая се да си повтарям, че са неизбежна част от професията. Преживявала съм някои доста тежко. Особено когато си емоционално инвестирал в случая, а това се случва понякога, колкото и да си повтарям, че не трябва. При дългоболедуващите пациенти или такива с повтарящи се проблеми, е неизбежно да не свикнеш с животното, със стопаните. Но, в края на деня, си длъжен да се отърсиш. Ще цитирам колега, който наскоро написа чудесна книга ( „Удоволствието от общуването във ветеринарната медицина", д-р Явор Стоянов): „Ветеринарните лекари сме като извор за решаване на проблемите на стопаните и техните любимци. (…) Трябва да помним винаги, че ще има и друг жаден, и друг, и друг… Не трябва да се изчерпваме, не трябва да допуснем да ни размътват. Необходимо е постоянно да си припомняме собствените си ценности, чувства, цели и мотиви. За да има вода и за други жадни". Опитвам се да си припомням тези негови думи периодично, за да мога да се фокусирам и да помагам.
Това ли е всъщност най-тежкият аспект от вашата работа и той ли обуславя в голяма степен наличието на ветеринари в челните позиции на хора с най-изтощителни професии?
Определено играе голяма роля. Но смятам, че най-сериозният фактор са всички очаквания, с които е натоварена професията. От страна на стопаните – за бързо излекуване на любимеца им. От страна на самите нас – да се стараеш да си винаги максимално подготвен, за да не разочароваш някого. Никой не знае всичко, никой не се е родил научен на всичко. Професията е изключително динамична – буквално всеки ден научаваш нещо ново.
Налага ли се да даваш допълнителни смени и как наваксваш с натрупаната умора и напрежение?
Поне в практиката, където работя аз, се стараят допълнителните смени да са рядкост, но е факт, че на много мои колеги се налага. Дори и редовните ни работни дни, обикновено са дълги. А пък и спешните случаи, изискващи оставане след работно време, обикновено не питат.
Наваксването става като при всеки друг, предполагам – с много воля и ясното съзнание, че все нещо ще трябва да пострада и временно да остане на заден план. Това, като че ли, е едно от нещата, на които ме научи професията – да приоритизирам задачите.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЗАЩО НАМИРАМЕ ЖИВОТНИТЕ ЗА ИСТИНСКИ ОЧАРОВАТЕЛНИ?
Доколко помага екипът, с който работиш – приятели или просто колеги, са хората в клиниката за теб?
Екипът е нещо изключително важно. Поради естеството на работата и споменатите дълги смени, неизбежно се превръщат в повече от просто колеги. От една страна, прекарвам с тях повече часове в денонощието, отколкото със семейството си. Споделяме си неща, които ни вълнуват и извънработно. Понякога прекарваш в една и съща практика доста години – няма как тези хора да не ти станат близки.
С някои от колегите се познаваме още от студентските години. От друга страна – това са хората, от които зависи - понякога съвсем буквално, да не ти отхапят някой пръст. (Смее се.)
За да си вършим работата правилно и добре, трябва да можем да си вярваме. Това, поне за мен, изисква повече от чисто колегиални отношения.
Остава ли ти време за чисто женски удоволствия – като да си направиш косата, да отидеш на маникюр, да спортуваш?
Вероятно обръщам внимание на тези неща доста по-малко отколкото други жени. Старая се да изглеждам добре и представително, но рядко ще ме намерите на работното място с прическа и грим. Но, да – доставят ми удоволствие и се старая да им отделям поне малко време.
Моето лично малко удоволствие е четенето. Баща ми ме научи да чета на доста ранна възраст и това се превърна в огромно удоволствие за мен. За това си хоби винаги намирам време, защото литературата има способността да ме откъсне от околния свят.
Какво би посъветвала читателите ни по отношение на грижата им за домашните им любимци? Нещо, което ти самата намираш за задължително.
На първо място – не си взимайте животно, просто за да го имате. Това е живо същество, което ще остане зависимо от вас и грижите ви по-дълго отколкото дори дете.
Не се стремете да имате „модерно" животно, а такова което отговаря на начина ви на живот. Преди да си вземете домашен любимец, поинтересувайте се за особеностите му.
Четете, консултирайте се с ветеринарен лекар. В търсене на определени външни характеристики, сме се намесили прекалено много в породните селекции, което в никакъв случай не е от полза на любимците ни. Колкото и тривиално да звучи – осиновявайте, не купувайте.
Любимият ми съвет към стопаните е „спазвайте профилактики, за да не се налага да лекуваме предотвратими проблеми". Много ми се иска да го осъзнаем и за животните си, и за цялото ни общество, всъщност.
