Фотография: Фелия Барух, Александър Михайлов, личен архив
С Цвети се запознахме на плаж Велека в Синеморец преди две години и помня как разпалено ми разказваше за Е. Е. Шмит, който четеше тогава. С огненочервена къдрава коса, коктейл в ръка и изключително заразителен смях. Такива са и историите, които пише. Малко преди това беше излязла първата й книга - „Лейди Гергана", чиито истории, откраднати от живия живот, размисват до сълзи. Затова и нямах търпение, когато получих поканата си за представянето на „Лейди Гергана 2" преди няколко месеца. Малко след това дойде и тази за „Зелената жилетка", сборник с разкази, за които Цвети ми загатна в един горещ летен ден, в който се срещнахме случйно на Графа и отидохме да пием вино в „Билкова". Вероятно много от вас пък я познават от четенията на „Пощенска кутия за приказки", но защо не харесва истерията около Коледа и Нова година и самата тя прави ли си равнометка на изминалите дванайсет месеца, ни споделя Цветелина Цветкова в специално интервю за GRAZIA ден преди празниците.
„Лейди Гергана" продължава да е в топ 10 на най-четените заглавия. Как Лейди Гергана би прекарала празниците? И какви ще бъдат те за Цвети?
Лейди Гергана сигурно щеше да иска всички да я оставят на мира. Защото всички на нея разчитат и малко й е писнало. Иска време за себе си. Цвети ще бъде със семейството си. Те не са ми омръзнали, защото се виждаме рядко и всеки път се радвам много, когато се събираме. Смеем се много и е хубаво, не само на празниците.
Аз не харесвам тази шумотевица около Коледа и Нова Година, май и ти също. Надценени ли са наистина тези празници?
Определено не ми харесва целия този цирк и цялата тази истерия. Коледа вече е много, много далеч от „тихата свята нощ". Превърна се в бизнес, в консумиране на всичко по много. Реклами, филми и изобщо всичко, което ни облъчва и ни втълпява, че ние на всяка цена трябва да сме щастливи на Коледа, трябва да бъдем обградени от близките си, трябва да имаме украса и големи подаръци и на всяка цена трябва да сме в празнично настроение и всичко да ни е наред. Всичко това има точно обратния ефект върху ужасно много хора. Както знаем в България много малко семейства живеят като в реклама. Доказано е, че депресивните състояния се засилват точно по време на празниците, именно заради това облъчване и разминаването с реалността. В основата си Рождество Христово е нощ на смирението, на тишината, на надеждата за нещо добро, което живее в нас. И това, в което се е превърнало, е пошло и изобщо не ми харесва. Не харесвам и данданията покрай Нова година. Лично аз винаги съм мечтала да я посрещам на различни места по света. И се надявам някой ден да го направя.
Тази година „Лейди Гергана" 2, продължи да жъне успехи, появи се и „Зелената жилетка". Можеш ли да кажеш, че 2021 беше успешна за теб?
Много се радвам за Лейди Гергана. И първата, и втората част все още се четат много и това е страхотно. Явно хората имат нужда да се смеят. Изобщо не очаквах, че ще има толкова голям успех книга, написана на диалект, въпреки че преди това Торлака беше прокарал пътя с неговия „Северозападен роман". Много хора ми писаха как ги е спасила Лейди Гергана в трудни моменти, и аз мисля, че в това е смисъла на цялата работа. А „Зелената жилетка" отдавна си живееше в мен и аз мисля, че тя се появи, точно когато й дойде времето. Така че, мога да кажа, че тази година ми е успешна в това отношение.
Въобще обичаш ли да си правиш равносметки в края на годината?
Преди всичко гледам да съм благодарна. В края на годината казвам „Благодаря" за всичко, което имам, за всичко което ми се е случило. От лошите преживявания взимам уроци и продължавам напред. Преди си поставях доста амбициозни цели за следващата година. Сякаш ги поставях на друг човек, а не на себе си. Сега се познавам по-добре и знам какво реално мога да постигна. За мен има хубави и лоши периоди. Аз не генерализирам, че годината като цяло е била хубава или лоша. Но хората имаме нужда от край на нещо, за да поставим ново начало. По лесно е да е от новата година, от понеделник. Някак от сряда спирам да пуша не звучи убедително.
Има ли нещо, което искаш да оставиш изцяло в 2021-ва?
Има случки и хора, които искам да си останат в нея и да не продължавам пътя си с тях. Наред с негативните емоции, се надявам да съм си взела и уроците. Разбрах, че трябва да се обичам повече и да не позволявам на никой да ме убеди, че аз съм по-малко специална. Докато не се научим ние да обичаме себе си, няма как да убедим другите, че заслужаваме те да ни обичат.
С какво обаче е различна „Зелената жилетка" освен, че е сборник с разкази?
„Зелената жилетка" е книга за любовта. Във всичките й измерения. Тя е различна от „Лейди Гергана", но пак е за обикновените хора и историите, които животът ни разказва. А той е най-добрият разказвач, както знаем. Това е много топла книга, и много се радвам, че точно това ми пишат всички, които са я прочели. Тя вдъхновява. Смешна е, малко е тъжна, романтична и абсурдна, каквато е любовта.
Вече правиш ли планове за следваща книга и изобщо обичаш ли да си правиш планове?
При мен досега нещата просто някак си се случват, без много много да съм ги планирала. Но аз като цяло съм човек на хаоса и започнах да планирам нещата, които искам да направя, за да вкарам малко ред. И наистина това ме центрира до известна степен. Хубаво е да имаш планове, но не трябва всичко да е на всяка цена.
Пътуваш доста и за представянето на книгите си, и покрай „Пощенска кутия за приказки". Кое е било най-вълнуващото пътуване или място досега?
Навсякъде е хубаво. Публиката е различна в София и в по-малките градове, но всяка си носи своя чар. В Панагюрище ходих да чета пред девет човека и това е едно от най-емоционалните ми четения. Преди пандемията имах желание да обиколя малки градчета и селца и да чета на хората там. Почти никой не ходи при тези хора и те се радват всеки път, когато им се случи нещо различно, което да ги откъсне от ежедневните грижи. Още не съм се отказала от това си намерение. Живи и здрави да сме, ще направя една обиколка по читалища в селата. Там пък какви истории има...
Твоите истории са смешни, понякога тъжни и малко смях през сълзи и сълзи през смях е положението. По-трудно ли е да разсмееш хората, отколкото да ги разплачеш?
Трудни са и двете посоки. Затова много се радвам всеки път, когато виждам лицата на хората, пред които чета. Когато се заливат от смях и когато виждам, че слушат и преживяват историите. Същото е и с книгите. Но може би наистина е малко по-голям майсторлък да ги разсмееш.
В коя история или книга обаче има най-много от Цвети?
Цвети я има навсякъде. Всички истории, които пиша минават през мен. Оставила съм по малко Цвети във всяка една от тях. Но може би в разказа „Зелената жилетка" ми остана най-голяма част от душата, защото това е истинската история на тази жилетка и тя е важна част от моя живот. Това е жилетката на любовта, защото ние наистина няма как да съществуваме без тази любов.
