Фотография: Мартин Димитров; Михайло Димов; Virginia Records
ROBI e сред новите лица на българската музикална сцена, за които тепърва ще се говори много. Много. През последните няколко години той се развива като солов артист, но е виновникът за редица хитове на "Молец", Дара Екимова и други млади звезди.
Неговият безспорен талант му носи наградата за БГ Дебют на тазгодишните награди на БГ Радио, а изключително успешният дует с Дара – "Ако се обадиш", неотдавна стана любим на вече хилядите му почитатели. От разговора ни с ROBI става ясно, че мечтата да твори музика започва да се превръща в реалност.
Поздравления за победата в категория БГ Дебют на тазгодишните награди на БГ Радио! Когато обявиха името ти, цялата зала избухна в екстаз. Очакваше ли тази реакция?
Благодаря за поздравите. Наистина не очаквах, че толкова много хора ще ме подкрепят. До последно не вярвах, че аз ще спечеля наградата, но всички хора около мен бяха сигурни в моя успех. Годината започна страхотно и нямам търпение да видя накъде ще ме отведе.
Вече имаш нов албум, в който са включени общи парчета с Дара Екимова, NICKA, "Молец".
Това всъщност е първият ми албум изцяло с колаборации. Идеята се роди, когато създадохме "Никъде" с "Молец" и реших, че ще е много яко, ако направя още няколко песни с артисти, които харесвам и слушам в ежедневието си. Интересното е, че всичко се случи доста бързо, в рамките на няколко месеца, като през това време успях да заснема и визуализации за всяка от песните. Последната излезе през юли и е на песента ми със Sergie – "Времето".
От колко време се занимаваш с музика и какво те провокира да се ориентираш към тази професия?
Първият ми допир с музиката беше като ученик трети клас. Записах се на уроци по китара. Следващият етап се случи в студентските ми години, когато проявих интерес към пеенето и започнах да качвам кавъри с китара и пеене в социалните мрежи. Прекарах няколко години в уроци по пеене и продуциране на електронна музика, докато не дойде моментът, в който започнах да творя авторски песни. Отворих своето студио през 2021 г. Нещата потръгнаха и година по-късно напуснах корпоративната си работа и се отдадох професионално само на музиката.
Първоначално записваш музика за други изпълнители. Как се случи така, че самият ти да започнеш да пееш?
Сърцето ми винаги е искало да бъде на сцената и да пее. В началото работата с други артисти ми помагаше да се издържам, но ми носеше и наслада. Разбрах, че ми харесва процесът по създаване на една песен, без значение дали е за мен или за някой друг. В последната година реших да приоритизирам авторската си музика, защото усещах, че желанието да бъда на сцената е по-силно от това да бъда в студиото. Все още успявам да комбинирам работата в студиото с артистичните изяви и не смятам, че нещата си пречат, а дори си помагат.
В твоя YouTube канал имаш рубрика "Песен за час". Колко е трудно да се създаде песен само за час с човек, когото може и да не познаваш толкова много?
Поредицата "Песен за час" беше страхотно предизвикателство както за мен, така и за гостите ми. Създадох я, защото смятах, че ще е интересно съдържание за българската аудитория – идеята да създадем нещо от нулата за лимитирано време. Беше във времето, когато все още гледах на себе си повече като на ютубър, отколкото на артист. Благодарение на тази поредица се родиха много приятелства и песни, които и до днес се слушат.
Кой е най-големият ти страх, свързан с музиката?
Най-големият ми страх е да не дойде момент, в който идеите ми да се изчерпят. Имал съм такива моменти в живота си, но винаги съм ги превъзмогвал и се оказва, че това да си креативен, е нещо, което се тренира. Не можеш да го изгубиш, ако го поддържаш живо.
Пишеш музиката и текстовете на своите парчета. Какво те вдъхновява за тях?
Музиката е средството, чрез което изливам емоциите си. Не знам какво конкретно ме вдъхновява, но се чувствам истински добре, когато пиша. Имам голямо желание да оставя следа след себе си. Обичам да гледам лицата на хората по концерти, да чувам как пеят песните ми, как текстовете ми ги докосват. Винаги се стремя да бъда искрен и да пея за чувствата и любовта така, както аз ги усещам.
Пишеш много текстове със своята приятелка Плами. От колко време сте заедно. Музиката ли ви събра?
С Плами сме заедно от 3 години. Запознах се с нея в търсене на барабанист за моята банда. В началото отношенията ни бяха професионални, но нещата се задълбочиха и малко след първото ни участие вече бяхме заедно. Днес тя е с мен на сцената навсякъде, свирейки на барабани и често ми помага с идеи за текстове и аранжименти.
Общата работа с любим човек понякога може да бъде предизвикателство, когато имате различия. Вие как успявате да туширате тези моменти?
Опитваме се да не смесваме професионални и лични отношения. Когато правим песен или по време на репетиция или участие, гледаме да се държим повече като колеги, отколкото като двойка. За щастие, имаме сходен начин на мислене и идеите ни по-скоро се допълват, отколкото да предизвикват напрежение.
Кога усети, че вече си постигнал желания успех?
Все още не се чувствам успял. Виждам в себе си потенциал, който тепърва предстои да бъде разгърнат. Последната година, разбира се, е много по-успешна, но се надявам, че има още много лични и професионални върхове за покоряване.
Коя е любимата ти песен? Защо?
Трудно е да определя една любима песен, тъй като постоянно се променят. Зависи от периода и настроението. (Усмихва се.) През последните две седмици слушам много Том Миш. Песента му Insecure излезе наскоро и я слушам постоянно.
