Фотография: Алпаслан Халим
Няма начин да не познавате Eliya от времето, в което беше на сцената като част от популярната girl банда 4Magic. Няколко години по-късно тя върви смело напред с всеки следващ соло проект.
Освен че има завладяващ глас и пише също толкова завладяващо, отскоро имаме удоволствието да я гледаме и слушаме с банда на живо в лицето на талантливите Кристиан Желев, Даниеле Феббо, Николай Костадинов, Иван Йорданов, Гален Николов, Тодор Бакарджиев и Jeko[V]. През цялото време обаче Елия ни дава ясен знак да грабим смело от живота, да оцветяваме сивите дни, да сме смели и любопитни към различното, защото музиката и думите идват от душата. И в крайна сметка това е тяхната красота.
Какво беше най-голямото предизвикателство при преминаването от груповата динамика към самостоятелната сцена?
Винаги има внезапни завои, които ни изкарват от пътя. От малка дълбоко усещах, че музиката е моят път, и понякога дори не мога да повярвам докъде съм стигнала. Най-голямото предизвикателство беше да започнеш всичко отначало – сам. Да затвориш една страница с любов и да започнеш да пишеш нова, неизвестна. Знаех, че ще е трудно, но това още повече ме мотивираше. И сега до себе си имам хора, които вярват в мен и изкуството ми и няма да ми позволят да изгубя посоката и пътя.
"Облак" е доста различна от това, което феновете ти може би бяха свикнали да чуват от теб. Защо реши да избягаш от поп звученето и да се потопиш в джаза и по-меланхоличната атмосфера?
Решенията са трудни, особено когато са замесени с изкуство. Тя ме извика, усетих го дълбоко, че това ще е първата ми самостоятелна песен. Още когато я написахме с Павел в студиото, той ми каза: "Рискувай, това е!". И наистина я чувствам като своя. А джазът – откакто започнах да изучавам джаз музиката тук, в София, преди 4 години, усетих каква свобода мога да имам точно в този жанр музика. Необяснимо е, но мога да го опиша като пустинята, морето или полята – безкрайни.
Говориш за емоциите и човешките чувства като облаци, които понякога могат да бъдат буреносни или слънчеви. Какъв е "облакът" в твоя живот?
Този въпрос ми хареса, защото аз може би съм най-променливият облак, който може да съществува. Може би и заради това в песента текстът минава през всички фази на облака. Да, това съм аз – непокорна, понякога тиха и спокойна, понякога бурна и емоционална.
Как успяваш да преобразиш личните си емоции в музика и текст?
Процесът на писане на музика е много особен. Аз много пиша, всеки ден тетрадката ми е в мен и пиша стихове или просто излизвам емоции с мастилото върху поредния бял лист. Но понякога не се получава или думите не могат да оживеят в мелодии. На моменти е, предполагам. Може би музата е духче, което ни навестява, когато то реши. (Усмихва се.)
Наскоро спечели наградата "Златно пате" за нов изпълнител.
В деня на наградите се вълнувах много, не само защото съм номинирана, но и затова, че съм една от тримата избрани изпълнители, които ще изпеят своите авторски песни. Означаваше изключително много, тъй като изпълнението на живо е най-истинското и докосващо, а там бяха част от българските изпълнители, от които се вдъхновявам. Още като ми връчиха наградата, почувствах, че нямам земя под краката си. Благодаря на семейството ми и на моя малък екип от близки и приятели, които ме подкрепят. Много ги уважавам, ценя и обичам, тъй като винаги ми казват истината и когато падам, ми подават ръка, за да стана отново. Също съм благодарна и на слушателите ми – вярната публика.
Какво ти дава театралната сцена в сравнение с музикалната и кой беше най-ценният урок, който научи от мюзикъла "Бурлеск"?
На премиерата на "Бурлеск" усетих нещо, което не съм усещала преди – потънах в ролята на Кристина Агилера и просто изживях цялата история като Али Роуз. Най ценният ми урок там беше да вярвам в себе си и възможностите си. Защото така и другите ще повярват в мен.
Често споделяш, че писането и литературата са твоя голяма страст. Да очакваме ли книга в някакъв момент?
Обичам думите, играта с тях, метафорите, скритите послания. От малка литературата ми е страст, даже имах издадена книга в известна платформа за независими автори, но никой не знаеше, защото си бях сменила името. Пазех го в тайна, беше ме срам, че пиша. На модула от матурата в 12-и клас избрах да пиша есе – най свободната форма за писане. Абсолютно всички преподаватели ме предупреждаваха да не го правя, защото там оценяването е съвсем различно. Аз го направих и написах най-хубавото есе, което някога съм писала. Дадоха ми ниска оценка, защото било твърде нетрадиционно. Знаете ли защо? Защото в есето включих и поезия. Оттогава пиша повече поезия и анализирам автори. Нещо различно е за мен, нещо вибриращо, което тепърва ще разучавам и търся, нещо нетрадиционно. За книга… все още ми е рано. Вярвам, че може да се случи, но искам да знам всич ки похвати и да вярвам, че съм заслужила възможността и мястото си да бъда автор.
Какво правиш, когато не пишеш музика или не пееш?
Грешен въпрос. (Смее се.) Отговорът може да бъде дълъг. От малка имам много енергия и обожавах да изпробвам от всичко. Последните месеци съм се отдала главно на музиката. От началото на годината си поставих за цел да творя музика поне 4 часа на ден и да се упражнявам още 2-3 часа. Тенис кортът също вече е мой втори дом повече от 15 години. Имам и три изложби зад гърба си, в картините виждам бягство.
Най-големите ти музикални вдъхновения?
Хората! Непознати или дори приятели и техните истории. Но най-много хората, с които имам честта и радостта да работя и творя.
Какви нови проекти и предизвикателства вече си записала пред себе си?
От година започна нещо много вълнуващо за мен – Eliya & Live Band. Имам възможността да пея на сцената с едни от най-добрите музиканти и хора. Имаме концерти, в които изпълняваме авторски песни и аранжименти – много по-различни от това, което сте чували от мен. На 25.04. в City Mark Art Center е премиерата на мюзикъла "Отново в джаза" с режисьор Станислава Ризова и композитор Михаил Йосифов. Предстои турне с мюзикъла "Бурлеск", както и едно от най-вълнуващите събития за мен през 2025-а – мюзикълът "Аладин". Скоро ще има и нова песен! С Павел Николов отново сме в сесия и даже утре имаме среща в студиото му. Междувременно с Даниеле Феббо мислим и работим по нови аранжименти и още песни. Нямам търпение да ви ги споделя! И, защо не, албум?
