По случай 15-годишнината на списание GRAZIA, поканихме известни и талантливи българки да разкажат на читателите ни и да покажат в снимки какви са били в тийнейджърските си години. Една от тях е Гергана Мудова - съосновател и програмен мениджър на фондация МУСИЗ, която се занимава с организация на изложби, лекции, дискусии, видеопрожекции, издава арт каталози. Създателка на платформата "Майстори на фотографията", която представя най-значимите имена от това изкуство, общественичка и жена с широк размах. Вижте какво споделя с нас Гергана за своите младежки години.
Помниш ли 15-ия си рожден ден? Как го отпразнува?
По-ярките ми спомени са свързани с партитата след това. За съжаление, нямам никакви спомени как съм празнувала рождените си дни дотогава. Вероятно е просто да не са били „запомнящи се". Помня обаче двадесет и петия си рожден ден. Аз съм родена на 25-и и смятах, че съвпадането на тези две дати ще ми донесе голям късмет и благоденствие. Празнувах три дни.
Беше ли послушна на тази възраст?
Бях непокорна преди петнадесетата си годишнина. След нея обаче нещата се влошиха и се превърнах в най-лошата дъщеря. Измъчих родителите си и много съжалявам за това. Сега, след толкова години, бих казала, че това е било неизбежно, хората с възгледи и характер като моя няма как да постъпят другояче. Исках да променя света, исках да почувствам свободата, да правя всичко, което поискам, но не знаех, че не съм готова. На деветнайсет се отделих от семейството си разбрах, че свободата може да съществува само ако има кой да те обича и да ти наложи рестрикции, за да те предпази.
Липсва ли ти нещо от тези години? Какво?
Интересувам се от бъдещето, то ме вълнува. По-любопитна съм какво ще ми се случи, а не какво е било. Нямам сантимент към миналото и изпитвам притеснения, че съм пораснала. Сега ми е по-вълнуващо.
В какво вярваше, когато беше на 15, в което вярваш и до днес?
Това не бях оформена като характер и по-скоро бях плашлива и притеснителна да изразя мнение. Спомените ми са за дълги часове рисуване и готвене за приемни изпити. И много притеснения около тях. Исках да вярвам, че ще успея и така се случи - единствено и само заради труда и амбицията ми. Талантът тогава не се ценеше особено. Аз имах много от него, но това не беше причината да успея. И до днес вярвам, че това са единствените качествата, които помагат на човек да пробие.
Каква ще стане Гергана, когато порасне?
Аз станах такава, каквато искам, сега трябва да надграждам знания и умения.
