Антония Йорданова, която има позиция и не се страхува да я споделя

В професионалния си път съм работила с много и различни стилисти. Някои от тях отдавна наричам приятели, с други имам хубави спомени, с трети, като Антония Йорданова, нямам конкретна точка на пресичане в работен процес, но това не пречи да ги чувстваш близки по дух и идеи.

Припознавам я и като „брат по оръжие", попадал през годините в социалното клише „труден характер" с всичките му там особености, в които хората просто блокират за уменията ти.

Като талантлив дизайнер, който заедно с Кристина Бъчварова стои зад модния бранд Knapp.

За любителите на пунктуалност и официални признания за талант и успех - завършила е Националната гимназия за приложни изкуства и Националната художествена академия. Носител на наградата "Златна игла” за млад дизайнер на Академията за мода, "Златна игла” за модна къща и "Жена на годината” на списание Grazia. 

Не обичам подмятането на цифри в социалните медии, но над 300 общи приятели във ФБ (казват повече от хиляда думи) ни приобщават към тежките браншовици от общ сегмент, в който заниманията с мода под една или друга форма са част от личния и професионален път.

Общото в работата й (за много и различни медии във времето) е едно – тя се разпознава.

Но и нещо повече – напомня, че модата завинаги ще бъде изразно средство на едно по-устойчиво усещане за стил, отвъд краткия земен път на тенденциите.

Когато социалната изолация е с неясен край, темата на разговор е неизбежна, дори се изкушавам да й сложа #covidяхте, защото е хубаво, когато успеем да видим и отвъд неизбежното стадно чувство, без задължително да му се присмиваме, ясно е, че споделяме общо настояще.

 

 

Ти си човек с позиция, какво видя до момента в извънредната ситуация?

Да, дори и аполитичен и безкрайно апатичен към всякакви социални феномени човек като мен, беше повлечен от масовата истерия. Не ми оставиха избор и трябваше да почета, да погледам и да се огледам.

Да ми отнемат свободата да водя относително нормалния си живот и да ми вменят, че това е от грижа за мен и близките ми, не е нещо, което може да ме остави без позиция, особено след като не вярвам, че на тази планета е останал и един алтруист в политиката.

Видях и усетих нечуван, оставящ без думи страх. Тъжна и непоправима инерция и стадно мислене, дори от интелигентни според мен хора, които повтаряха и по телефона и от стената си във FB колко е важно да бъдем послушни и да спазваме всичко, което ни се каже, защото това ще спаси животи. Тази мантра ме измори още на първата седмица и събуди в мен презрение към невъзможността на голяма част от хората да спрат, да помислят, да бъдат поне малко независими и рационални. Не ме разбирай погрешно, не съм агитирала към безотговорно размотаване без причина в този толкова стресиращ за масите момент, а просто да се замислим какво, как и по каква причина би могло да бъде поднесено по начина, по който го направиха нашите управляващи.

 

Аз не разбирам как оповестяването на наближаващ ад е здравословно. Всички имаме близки и хора, които обичаме, но рецитирането на вменени истини също не е нещо, което звучи разумно за мен. Вярвам, че дори в подобна ситуация човек трябва да има избор и да може да понесе отговорността от нея. Не твърдя, че съм много толерантна, но не изпаднах в ситуация да псувам някого в пространството, докато аз поех и подобен тип отхвърляне на позицията си.

След това последваха доста съпътстващи картинката обстоятелства, които поне за мен са показателни за многослойния характер на ситуацията. Но, за да не навлизам в детайли, които не твърдя, че са в моята компетенция ще спомена, че дори вчера изчезна поредният противоречив пост от стената на мой близък – само малък пример за тревожните последици от тази "карантина”.

Държа да отбележа, че като дете на учител съм възпитана в послушание и дисциплина и нямам проблем да изпълнявам задания.

 

Как ти се отразява четвъртата седмица от карантината?

За щастие имам дългогодишен опит със стоенето вкъщи от малка. С родителите ми живеехме в Близкия Изток, а по онова време те категорично отхвърлиха идеята да уча в местно училище и се подготвях с майка ми вкъщи, като в края на всяка учебна година се явявах на изпит като частна ученичка в България. Междувременно редовно имаше леки или по-тежки военни събития и може би и затова, настоящата ситуация у нас ми въздейства по-скоро като някакъв цирк за бедни. Но преди някой да е изхвърлил телефона или лаптопа си от потрес как не разбирам, отричам или не съм жертвоготовна, ще продължа семпло с положително настроение – харесва ми да стоя у дома.

С приятеля ми имаме общо три кучета и котка, които са прекрасен източник на щастие и любов, готвя повече откогато и да било и вече достигнах много добро и удовлетворително ниво. Започнах отново да рисувам и се усещам ок със себе си.

Единственото, което разваля тази идилия е принудата, която неизменно виси някъде във въздуха и леко трови, но въпреки опита си с времето у дома, аз съм и доста динамичен човек и няма как да не ми липсва снимачния процес с любим колега и създаването като процес генерално.

 

Мислиш ли, че сега, когато всички споделят вибрацията на страха се вижда по-ясно истинското лице на хората?

Да, категорично! Страхът е стихия и понеже тук от години властва една овча и сладка инерция във всяко едно отношение, изведнъж стана ясно, че тази стихия е по-силна и водеща от всичко друго, което всъщност е и обяснението за неудовлетворителната реалност, която сме си спретнали.

Видях едни хора "с име”, "с позиции” и с осанка, които рязко се превърнаха в крещящи от ужас малки човечета, които никога повече няма да събудят в мен уважение, както и аз у тях, но това е ценното на тези особени моменти.

 

Казват, че е време за отсяване – на познанства, приятелства, работни ангажименти, позиции… Смяташ ли, че е така и откри ли нещо важно за себе си в това?

О, да! Равносметката от ситуацията до момента е много демотивираща. Да срещаш предимно страх и много по-малко доблест и сила си е страшна тъга, откъдето и да го погледнеш. Разчистих приятелската си листа в социалните мрежи, мен също отсраниха от такива, но да, след крайното изумление от ниското ниво на мислене и съществуване, според моите критерии, разбира се, остава полезното – някои хора просто нямаме допирателни за важните неща в живота и е по-добре да не се насилваме да правим нещо заедно. Просто не е възможно!

 

Как се промени ежедневието ти?

Ежедневието ми се промени напълно! Това за пореден път ме убеди, че съм доста адаптивен човек и вероятно, заради доста динамичния ми живот и особените ситуации в него, в такива моменти не се поддавам на паника и истерия. Спокойствието на домашния уют и възможността да зарадваш себе си и близките си по-пълноценно са чудесна предподставка за добро прекарване на това наложено безвремие.

Мога да спя до по-късно, ако усетя такава потребност или да си легна посред нощ без да се притеснявам, че ще закъснея на следващия ден. Струва ми се напълно невероятно!

Изморява ме единствено това, което споделих и по-горе – човешката невъзможност да мисли отвъд клишето и да има воля за промяна и различно от наложеното съществуване. Да овластяваш чрез страх е най-ефективно!

 

Как се грижиш за ума и тялото си?

Аз съм изключително краен човек и ми е много трудно да се грижа за ума си! Непрекъснато съм в трескави анализи, мисли, ненужно силни емоции и общо взето покоят ми е чужд. Така че умът се справя с мен – как и аз не знам! За тялото си се грижа с ежедневно и всеотдайно домакинстване, боядисвяне на стени, стъргане на продукти и забъркване на ястия. Не съм от дисциплинираните жени, които пускат някоя от милионите инструкторки по йога или друг тип спорт, приложим у дома. Старая се да се движа по цял ден из къщи, а и разходките с кучетата са си ежедневна рутина.

 

Кои са твоите малки острови на нормалност в това време?

Времето, в което мога да остана само с най-близкия ми човек, моментите, в които се гушкаме с моите малки французи, възможността да послушам любима музика, да почета или разгледам нещо. Малкото свобода, която зависи само от мен самата.

 

Kак ще промени света пандемията Covid-19?

Първо, ако трябва да бъдем точни, за да има пандемия трябва да разполагаме с едни други числа. Това е епидемия, която обаче трябва да бъде преживяна като пандемия. В този ред на мисли тя ще доведе до промени за тези, които имат интерес да настанат такива. Обикновеният човек ще се завърне към ежедневието си не след дълго – доста уплашен! 

Само истински интелигентните и емоционално зрели хора ще съумеят да оценят правилно какво могат да променят и подобрят в живота си.

 

 

Как виждаш бъдещето на модната индустрия генерално?

Аз отдавна съм песимист в това отношение. От известно време грозното сякаш се издигна в култ. Гигантите си разменят големите брандове и въртят едни и същи креативни директори и дизайнери, опошлявяването достигна заплашителни параметри, инфлуенсърите иззеха позициите на печатните издания от близкото минало и сякаш не остана нищо наистина ценно. Страшно ми липсва вълнението и от работата за модно списание и от това да си купиш любимото издание всеки месец.

Всичко е бързооборотно и комерсиално до болка, а логото има сила да вземе нереални суми за нереално ниско качество от обезумелите консуматори на това безумие, което все още наричаме мода.

Не вярвам и във висшата идея за бавна мода с отношение към земята. От добро намерение това също се превърна в тренд, в ядлива ядка, от която да се изкарат още пари.

 

Разбира се, че винаги има изключения и че има истински отдадени на добри каузи хора и компании, на по-висши концепции с реална грижа, но това не е картинката генерално.

Аз съм и от тези, които малко се озадачиха от много бързите и "загрижени” брандове и дизайнери, които изскочиха с маски. От Scervino до цехове в българската провинция - само за няколко дни се появиха всевъзможни дизайни и не съм много сигурна, че срещнах много безплатни предложения. Сякаш ненадейно маската стана по-скоро моден аксесоар, което възприемам в рамките на моден или концептуален проект, но не и в ежедневието. Много популистко и комерсиално ми се стори.

 

Не вярвам и във висшата идея за бавна мода с отношение към земята. От добро намерение това също се превърна в тренд, в ядлива ядка, от която да се изкарат още пари.

И локално - това на твоя моден бранд KNAPP?

KNAPP винаги е бил експеримент с оглед на това, че обединява единствено и само нашите лични разбирания за красиво и стил – на мен и на Кристина, а те не са това, което се харесва на нашия пазар най-общо казано. Никога не сме разчитали на това да представим тенденция, нито да създадем продукт на всяка цена и за хубава печалба.

За нас KNAPP е символ и събирателна на естетиката, както ние я усещаме. И в този ред на мисли и преди и след карантината, поддържането на такъв тип марка е постоянство, ентусиазъм и вяра, че все пак стилът съумява да вземе превес и да остане по-качествена величина от количеството и бързооборотното.
Поставили сме си за цел да сме по-лесно достъпни и да достигнем по-категорично пазара извън пределите на България.