Те са много талантлива и любима двойка артисти. Началото на месеца ги превърна в перфектното трио и отвори нова страница в живота им с появата на първородната им дъщеря – Изабела, която също както родителите си избра да се появи през юли, за да го превърне в безкраен празник и най-важния месец от семейния календар.
Заедно и поотделно, те не са сред имената, които се натрапват в медийното пространство и това ги превръща в изключително ценна находка, въпреки че за разлика от много други набедени звезди, те има защо да присъстват в него.
Тя е един от най-нежните и разпознаваеми гласове, които седят адекватно и в контекста на световните класации, а той е продуцент, диджей и определено българската сензация на електронната сцена (все пак името му намира нееднократно място в челните позиции и дори оглавява престижната класацията в категория „live act", която библията в жанра Resident Advisor прави ежегодно, отразявайки мнението на публиката).
Скромни и смислени - тези две думи описват прекрасно двойката, с която ви срещам днес, за да поставим с удоволствие заедно финалната точка на любимия юли.
Снимки: Личен архив
Гледах ви в Stay Home Festival на Go Guide, беше вълнуващо – това ли е начин сцената да оцелее в момента, но и да продължи да доставя емоции на публиката?
Рейчъл: Артистите имат нужда да са креативни, да си доставят удоволствие и зареждат душите си, но това е свързано и с обратната връзка от публиката. Сигурна съм, че всеки музикант ще се съгласи, че няма по-невероятно усещане от това на наелектризиращата енергия, която се върти в залата или клуба, когато сме на сцена. Когато има зрители, които усещат това, което правиш – техните емоции изписани на лицата им.
По време на такъв тип лайф стрийм от вкъщи усещането е странно за нас, но пък и падат всякакви задръжки - небрежно е, не е толкова ангажиращо някак и публиката ни вижда в светлина, в която просто се забавляваме. Доближават се до това как протичат репетициите ни, по-лично е, по-интимно.
Вярвам, че зрителите се забавляват заедно с нас , не очакват да видят перфектно мултимедийно изпълнение – претенции, които биха могли да имат когато дойдат да ни гледат на живо.
Сега се чувстваме малко като художници, които рисуват дадена картина и после чакат отзивите.
Страхил: Това, което правим от стаята ни е доста спонтанно и този формат на живи излъчвания в домашни условия е идеален за нещо по-свободно. Ние нямаме много дълбока философия зад тези шоута, освен да документираме процеса как се развиваме, композирайки музика на живо. Много се радваме, че на по-голямата част от публиката й допада, това което правим е свободна програма в най-суров вид.
Кои са вашите малки острови на нормалност в това време?
Р: Мисля, че е идеално време за фокус върху света, който е вътре в нас - някои преоткриват себе си, талантите си, приоритетите си.
Подреждане на мисли, пускане на всичко негативно и деградиращо и замяната му с нови идеи и осмисляне на важните неща в живота.
Изключително полезни упражнения!
По това време календара на Страхил вече беше пълен с участия из целия свят и куп други ангажименти. За мен беше огромно щастие да споделям това време с него, още повече докато очаквахме първото ни дете, и бе свидетел на всички красиви етапи от бременността, а и нямах притеснението дали ще успее да се върне за раждането.
Когато човек излезе от зоната си на комфорт и рутина, вижда по-ясно.
С: Аз естествено съм притеснен генерално за настоящата пандемия, за здравословните и икономически последици в света, но нашето ежедневие е доста близко до нормалното. Имахме много работа по приключването на ремонта и подготовката за щастливото събитие, в малкото свободни часове бяхме в студиото или вкъщи, сами или поотделно, работихме над музика, учихме програми, репетирахме, наваксвахме неща в работен план, които са отлагани с години. На мен и преди не ми оставаше много време за социален живот, така че се чувствам почти нормално. Липсваха ни домашните срещи с близки приятели, но пък сега имаме малко повече време, за да се обадим на някои от тях, с които не сме говорили от години. В известен аспект общувам с повече хора, отколкото преди.
Тази година празнувате 20 години от любовта си. Какво научихте за
себе си и един за друг през това време?
Р: Когато се замисля за всичко, което сме преживяли заедно – за хубавите дни, за моментите с предизвикателства, колко много израстнахме и заедно като партньори, и като индивидуални личности, първото и най-силно чувство, което се поражда у мен е благодарност. Благодарност, че имам щастието да имам прекрасен човек до себе си.
С: Ние се променихме за това време. Загубихме интерес към някои неща, които ни сближаваха, но открихме много нови, като любовта към пътуването, природата, движението. Нещо съществено което научих за Рахел е, че тя може да бъде вдъхновена и стимулирана само с позитивен подход. У нея няма ревност и завист, мога да мотивирам Рахел само с добра дума.
Как съхранявате любовта?
Р: С времето някак си хората започват да свикват един с друг - свикват с идеята, че са във връзка, имат се за даденост. Мисля, че това е една от най-големите грешки на повечето двойки, заради които връзката не оцелява.
Всяка връзка иска работа. Независимо дали става дума за взаимоотношения с партньор, работодател, семейство, приятели.
И тази "работа” не бива да тежи – с желание и любов показваме ежедневно уважение, обич, разбиране, подкрепа. Понякога се налага и да критикуваме и да обсъждаме теми, които не са приятни – неща, които забелязваме, че не са в услуга на човек до нас, за неговото развитие като индивид.
Откритостта и комуникацията са според мен едни от най-важните съставки в любовта.
Мен ме зареждат малките ежедневни подаръци – сутрешния му нежен поглед с онази усмивка казваща "колко е хубаво да се будя до теб, но ми дай още 5 минути и ставам” или пък блесналите очи, когато съм му сготвила нещо любимо... дори едно погалване с пожелание за хубав ден е достатъчно да се усмихна.
С: Това, което научих във връзката, която продължава почти колкото половината ми живот до сега е, че сме способни да се преоткриваме постоянно. Необходимо е желание и готовност от двете страни. Понякога нагласите ни са се разминавали, но в по-съществените моменти и двамата сме били готови да продължим заедно, по нов път.
Какво усещате, когато работите заедно?
Р: Креативността е много индивидуален процес – всеки има различен подход към творчеството и затова е трудно човек да намери подходящи партньори.
Аз работя добре в екип – през годините съм се научила да се адаптирам към работата и подхода на различни хора – обичам обмена на идеи и съм отворена за експерименти. Но за да може една такава симбиоза да се случва успешно участващите трябва да имат подобно усещане за музика, за звук, има и една магична част свързана с душвеността, интуицията и светоусещането ни. Когато срещнеш такъв човек работата с него е много лесна.
Със Страхил се разбираме с половин дума – ако му кажа - "представям си един мръсен, разтропан бийт” той знае точно какво имам предвид.
С: Чувствата са и в двата полюса. Аз сто процентово се доверявам на Рахел, на нейното усещане за естетика и перфектен физически слух, по отношение на моята музика. Мисля, че тя също ми се доверява да работя по нейния материал. И двамата имаме много ясна идея за това какво искаме да правим, влагаме и много страст. Когато тези идеи не съвпадат – имаме големи сблъсъци. Но нашата силна връзка на лично ниво много ни помага да обърнем тази енергия в нещо креативно.
Какво ви предстои в личен и професионален план?
Р: 2020-та е една интересна година за нас – освен отбелязването на 20-годишнината ни в личен план се случи и най-вълнуващото събитие - посрещнахме дъщеря ни Изабела в началото на юли.
Приключихме основен ремонт на жилището ни, а аз най-накрая съм готова с албум.
Страхил пък стартира собствен лейбъл - "София”, чийто издания чакаме с нетърпение тази година.
Много нови и емоционални моменти заедно, нямам търпение за всичко, което ни предстои.
С: В личен план аз съм настроен за една година, близка до семейството. В работен – нещата са малко неясни с моите пътувания, но извън семейните ангажименти – ще се опитам да изградя колектив от сходно мислещи артисти и ще използвам свободните часове, за да се усъвършенствам в това да създавам и изпълнявам по-абстрактна музика на живо.
На какво искате да научите дъщеря си?
Р: В България масово наблюдавам не добре възпитани, чак "просташко” поведение дори при най-малките деца. Това наистина е плашещо и призовавам родителите да обръщат повече внимание на децата си.
Особено сега, в момент на "принудително прекарване на повече време със семейството” е добре да не оставим малчуганите пред телевизора и телефона – има милион неща, които могат да правят заедно като семейство и да е хем полезно, хем забавно.
Време е за развихряне на въображението и отпускане на душите.
Та след горепосоченото отклонение бих казала, че ще се старая да науча дъщеря си на уважение, откритост, състрадание, смелост и нека с каквото се захване да го прави с любопитство и подхранено с любов, нека винаги се конкурира със себе си, да се гордее с индивидуалността си.
Може би странно ще прозвучи, но ми се иска от рано да знае какво предствлява страха - да го разпознава и бори и да не се притеснява от него – да знае, че той е част от израстването на човек.
С: Бих искал дъщеря ни да израстне като самостоятелен човек със страст в живота. Да притежава разсъдливост и емпатия. Моите приятели, които имат деца, казват, че детето от най-ранна възраст има собствена индивидуалност. Ще се опитам да усетя качествата на детето си най-рано и да ги поощрявам.
Как избягвате ниските вибрации, страховете, които медиите oбичайно се
надпреварват да бълват и мултиплицират?
Р: Световна пандемия, за която няма достатъчно информация, както и категорично лечение като факт си е достатъчно плашещо, не е необходимо медиите непрекъснато да ни го повтарят. Много се говори за конспирации и измама във връзка с вируса с цел контрол на икономическия пазар, в България масово вече вярват, че Ковид е измислица. В чужбина хората съвсем не мислят така, още повече защото са свиделтели на болни и починали роднини и приятели. Ние със Страхил също имаме такива познати и колеги.
Липсва ни социалния живот, прекарване на приятно време физически с приятелите – това на всеки му липсва. Но аз лично наблягам на позитивите, които извличам от общуването със себе си и семейството.
С: Аз не прекарвам много време пред телевизора, но общо взето синтезирам новините от български и чужди източници. В момента горещата тема е Ковид-19. Имам много приятели по света и слушам какво имат да кажат.
Аз взимам всички познати мерки, за да се чувстваме предпазени вкъщи, като го правя без паника, просто правя това, което считам за необходимо.
Не харесвам екстремните мнения и в двете посоки, не мисля, че сме готови да се върнем към нормалното ежедневие, но и не мисля, че има смисъл да се барикадираме в бункери.
Вашата прогноза за след Covid-19 – в оптимистичен, реалистичен и
песимистичен вариант, моля?
С: Оптимистичен вариант – вирусът напълно да изчезне през топлите месеци, за което силно всички се надяваме.
Моят реалистичен вариант е да отпаднат повечето ограничителни мерки в отделните държави през лятото, след което да има нови по-малки вълни на зараза. Тъй като моята работа е в сферата на културата и развлекателните мероприятия – считам, че на локално ниво тази година нещата ще се нормализират напълно, но на международно ниво – културни и музикални събития ще могат да се провеждат на пълни обороти не по-рано от другото лято.
Песимистичен вариант е да има нови големи вълни, което не ми се иска да допускам, че ще се случи.
ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ
