Неотдавна на книжния пазар се появи една от най-любопитните кулинарни и не само книги у нас. Тази на Лео Бианки. „Моят път" от издателство AMG Publishing и под редакторското око на не кой да е, а самия Георги Тошев, е издание на удоволствията. Удоволствията от храната, от крачките към желаната цел, от сбъднатите мечти и от радостите, които не си планирал…
София Лорен казва, че дължи всичко на пастата. И при теб май е така?
Както за София Лорен, така и за мен пастата е много важна поради факта, че това е едно от най-вкусните ястия, което може да предложим тук, в България, в нашите ресторанти. Това е нещо, което много обичам. Много ми харесва да готвя паста и неслучайно имаме track food и верига, която се казва Leo’s Pasta. Мисля, че всеки един италианец не може да живее без паста, а при мен идва от майка ми, от семейството ми, от Южна Италия – едно от местата, където пастата е най-вкусна (заедно с Централна Италия). Пастата е част от моя живот.
Искам да ви благодаря за това интервю! Много обичам GRAZIA, дано да ви хареса. Поздрави на всички читатели.
Кога се роди идеята ти за книгата?
Идеята за книга се роди още преди 5 години. На първата среща с Павлин и Ива от AMG Publishing разговаряхме и мислехме да направим книга, която да се нарича „Юбилео" – по повод 10 години чужденецът Лео в България. Тогава не беше достатъчно конкретна идея, отлежаваше, и преди 3 години поставихме началото. Тогава решихме да бъде автобиографична, мотивираща книга, в която са описани трудностите и в същото време успехите на един човек, който винаги е минавал през такива ситуации.
Какво ще разберем за теб от страниците ѝ, което не знаем?
Почти всичко, което е написано в книгата, не съм го казвал в ефир или в реалити. Мисля, че който закупи тази книга, ще види един различен човек от този на екрана. Много хора ме виждат като успешен човек, казват си - „той е италианец, лесно му е на него..." В книгата разказвам как и какво съм направил, откъде съм минал и наистина разбирате трудностите, които съм преживял.
Хората сякаш харчат най-много пари за храна. Така ли е и при теб? Кое е второто нещо, за което ти харчиш най-много?
Аз като ресторантьор мога да кажа, че да, наистина хората харчат пари за хубава храна. Българите са най-хубавите клиенти в моя ресторант, хора, които изобщо не гледат сметки, просто си поръчват много неща. Българинът обича да яде, има философия за храната, разбира от храна, за което съм щастлив. Аз не съм човек, който харчи много, не съм опитвал никога наркотици, затова няма да хвърля пари за тях, за цигари, за алкохол. Не пуша, не пия. Обичам малко повече техниката, не съм фен на големи коли, но когато имам пари, искам да ги инвестирам в нещо. Но не съм маниак, спестявам повече за децата си или за пътувания, тъй като много обичам да пътувам.
Когато бях малък, избирах промяната на пътя по-бързо, сега съм по-мъдър и трябва да внимавам с всички около мен. Имам две деца, много по-ангажиран съм, имам десетки хора, които работят с мен.
Вярваш ли, че ресторантьорският бизнес ще се справи след пандемията? Че ще е същото като преди?
Вярвам, че ние, ресторантьорите, ще се справим. Трябва да имаме търпение. За съжаление, ресторантьорството не е толкова лека работа, защото в ресторантите работят много хора, пред и зад кулисите. Сигурно ще е по-трудно, но всички вярваме, че ще стане отново както преди, с малко повече страх и притеснение, не тази 2021 г., но се надявам отново да сядаме на масата и да се прегръщаме.
Промени ли се италианската кухня в България, откакто полетите до твоята родина станаха много по-достъпни?
В България стана много добра италианската кухня и благодаря на италианците, които дойдоха да работят тук като готвачи, шефове и т.н. Има и италианци от старата школа, които идват в България, предлагат вкусна храна, но българинът иска по-различна италианска храна. Но сигурно колкото повече години минават, толкова по-добра ще става. Доста млади готвачи идват в България и това много помага, както и доста български готвачи ходят на готварски курсове за италианска кухня и ходят до Италия да си вземат дипломи за готвене, така че ще става по-добре и по-добре.
Отново в скорошно интервю на София Лорен пред италианското издание на GRAZIA тя каза, че една от най-големите ѝ гордости в живота е, че е италианка. Променя ли се отношението към страната ти, когато не живееш в нея?
За съжаление, през последните години си мисля, че губим много в очите на хората, защото нещата в Италия отиват на по-зле. Италия е жертва на много неща – политици, вирус, който изгуби доста доверие в хората, и сега ако кажа, че съм горд италианец, ще го кажа, защото съм националист, но аз не залитам в крайности. Има някои неща, от които ме е срам, че италианците ги правят, но като държава мисля, че е една от най-красивите държави на света.
Преди правех нещата по-бързо, сега броя до 100, премислям, преди да действам. Сега е много трудно да се промени пътят.
Коя е най-хубавата музика, която да слушаме, докато хапваме паста, пица или лазаня?
Израснал съм с популярни италиански песни, с Тото Кутуньо, Адриано Челентано, Умберто Тоци и т.н. и ми идва малко в повече, затова в моите ресторанти съм забранил да се слуша италианска музика. Много обичам музиката за ресторанти да е джаз, соул, фънк, нещо лежерно. Но ако трябва да съм откровен, не ми се яде, когато има силна музика, чалга и италианска музика.
Има ли според теб връзка между храната и музиката? Дали би ти било вкусно да се храниш във вкусен ресторант, но без музика?
Много интересен въпрос! Всичко зависи от човека и момента – може да идва от работа, където има доста голям стрес, от фитнес или друго и да иска да седне в един ресторант и да чува само шума на хората, кой яде, кой си говори, шум на чинии, на вилици. Това нещо на мен не ми пречи, даже искам да ви кажа, че се успокоявам повече да ям, където няма музика. Зависи винаги от това къде си бил, какво си правил, но не ми е толкова тежко да няма музика. Въпреки това винаги казвам, че живот без музика е нещо много грешно и много лошо.
Каква музика си пускаш ти, докато готвиш?
О, не! Когато готвя, никога не си пускам музика. За съжаление, моите работници не ме обичат в този момент, но наистина при нас е забранено, във всеки един ресторант, да има музика, когато се работи, освен в залата за клиенти. В кухнята, в „лабораторията", музиката е забранена, даже когато ходя в ресторанти на участия, се ядосвам, когато се пуска музика, и моля, ако може да се махне музиката, защото ми пречи. Това наистина е забранено при мен в процеса на работа.
