Фотография: Виктор Кожухаров
„Здрасти. Как си? Аз съм Михаела, обичам да гледам огъня, морето и плаването на облаците. Обичам шоколад и да мирише на дъжд. Мечтая да мога да летя, а дотогава се уча да живея, ходейки", споделя Михаела Савова в отговор на моя въпрос как би се представила на някого, който не я познава лично. Михаела е създател на единствения по рода си шоу формат за лидери – Leader Talks. Когато е на 21, тя стартира co-working пространството 1Hub, а зад гърба си има магистърска степен по финанси от Université de Bordeaux, както и експертизата на Babson College. През 2019-а намира място в престижната класация на Forbes "30 под 30”, но отвъд тези първоначални характеристики тя е страстен любител на изкуството във всички негови възможни форми.
Ако погледнете картините на Михаела, със сигурност ще видите много. Много красота, много техника и безпогрешно отношение към детайла. Признавам, че звучи ужасяващо банално, но на теория и практика е абсолютно вярно. Като човек, който цени изкуството и красивите картини, но в никакъв случай не може да изяви сериозни познания по темата, признавам, че винаги ми е била интересна мотивацията, с която артистите сядат пред платното. Точно затова започваме оттук. „Сядам, без да мисля. Това е основното - за разлика от всяка друга дейност, с която съм се занимавала или се занимавам, мисъл при рисуването нямам. Изцяло се доверявам на потока. Всяко платно разкрива една отделна микровселена, в която главен герой е наблюдаващият. Там се съдържа и красотата в изкуството, според мен - в това да гледаме едно и също нещо, а да виждаме различни неща. Разбира се, платната са заредени с моята енергия, моите послания, символика и мисли в дадена посока или тема, като всяко платно рисува определена проблематика и търсения, с които човек би могъл да се припознае, без значение дали е мъж или жена. Но това какво е вложено в платното, вече е в минало свършено време - то не се губи и винаги може да бъде разказано. А в сегашно време е как всеки ще огледа себе си, виждайки дадено платно. За това никога не бързам да натрапвам собственото си послание и идея. Защото, ако пуснеш камък в езерото, то никога няма да бъде същото след това... Поради тази причина, обикновено с любопитство изчаквам, за да е приключил този много личен акт на "оглеждане”. А чак след това, с удоволствие разказвам историите на всяка една от жените - пускам камъка, пък да става каквото ще", признава Михаела през усмивка. „На който му е любопитно да знае повече – нека ме открие в Instagram на @mika_savv и ще се радвам да разказвам."
"Красотата на изкуството е в това да гледаме едно и също нещо, а да виждаме различни неща"
В картините на Савова откриваме само жени. Едва ли е толкова изненадващо решение предвид факта, че феминизмът е основна движеща сила в световния дневен ред, но се оказва, че решение е доста силна дума. „Такава е, защото предполага мисъл, разсъждение или поне някаква форма на избор. А голяма част от рисуването при мен е без мисъл и разсъждение. Откакто се помня рисувам женски образи и едва по-късно осъзнах, че съм канал на женската енергия. Според мен светът има нужда от повече женска енергия - от онази всепрегръщаща и творяща съзидателна сила, която не ръководи, а води, която не воюва, а приобщава, която не покорява, а омекотява. Сред вълшебствата, които води със себе си женската енергия, е и разбирането. Чистото човешко приемане на различията ни. Особено предвид ковид кризата и нарастващата социална и класова разлика между хората, която е видимо колко предпоставки създава за напрежения, сблъсъци и размирици, мисля, че е поважно от всякога да дадем път на женското лидерство и на неговите механизми за справяне. Чрез платната си искам да внеса във всяко едно поле повече интуиция, повече сърдечност, проницателност и страст. А с последната си колекция представям жените като планети и планетите като жени - космогонни и величествени."
Въпреки че твърди, че се доверява изцяло на енергията и усещането, сигурен съм, че на чисто подсъзнателно ниво, Михаела действа с разума и сърцето едновременно. Казвам го, защото всяка от жените, които рисува, има специална история. История, изживяна от самата нея. „Успехът и силата на всяка една жена ми е вдъхновение. И няма значение дали този успех е нова световна титла или простият факт, че днес е станала от леглото, въпреки всичко, което се случва в живота ѝ, за да продължи. Мащабът и скалата нямат значение - понякога всекидневните ни, съвсем обичайни действия, са вдъхновяващи, стига да са изпълнени с любов. Всеки е усещал аромата на прясно изпечен хляб, нали?"
„Вдъхновяват ме жените, които пеят и извисяват гласа на душата си, които не се страхуват да изразяват силата си и да изричат истинските си потребности, които вдъхват живот на нещо, което линее или се нуждае от съживяване, които са проницателни и свързани с природата си, които са осъзнали, че всичките им необходими ресурси са в тях самите. Това са жените - носителки на светлина, с която те виждат доброто сърце зад лошата постъпка и добрата душа, смазана изпод омразата. А когато светлината ни е помътняла, вярвам, че трябва взаимно да я подсилваме и да си наместваме короните на главите", разкрива тя. Говорейки за първите неща в живота (всички сме наясно, че са важни), знам, че просто трябва (колкото и да прекаляваме с употребата на тази дума) да попитам Михаела за тях. Някак е хубаво, когато знаеш, че човекът срещу теб ще ти отговори откровено, защото няма място за излишна показност или суета, каквато се върти като ореол около доста други артисти в постмодерното общество, без значение дали пишат, пеят, рисуват или са „себе си" в социалните мрежи. Казва, че рисува от много ранна детска възраст. И, да, случвало се е да си каже „УАУ, аз нарисувах това". „Пред всяка картина си казвам това накрая, защото докато я рисувам влизам в поток и рядко осъзнавам резултата. Необходими са няколко дни откъсване, след като платното е завършено, и когато го видя след това се изненадвам от себе си. Особено силно беше с "Гърлена чакра”/"The Throat Chakra”, част от колекцията ми "Седемте чакри”/ "The Seven Chakras”, както и с "Луната”/”The Moon”, част от последната ми колекция - INTERSTELLAR."
"Човек е толкова жив, колкото е осъзнат. Другото е игра в реално време"
„Когато трябваше да избирам преди точно 11 години - дали да завия надясно към рисуването или наляво към математиката. Да, лявото ми полукълбо тогава надделя и взех "рационалното” решение да следвам бизнес и предприемачество. В процеса се влюбих в статистиката като инструментариума, чрез който можем да си отговорим относително точно на всички въпроси, които ни вълнуват. В онзи момент бях убедена, че рисуването не е правилната сфера за мен. Отне време, доста житейски осъзнавания и няколко по-тежки удара от съдбата, за да осъзная, че изкуството е в мен и аз съм в изкуството - и бягство няма! Да се погледнеш в огледалото, да интегрираш всичките си страни - това е част от предизвикателството на живота. В момента балансирам и по-щастлива не съм била."
Думите на Михаела са логични, но провокират друг въпрос. Не от чист от материализъм, а по-скоро от любопитство. Постоянно се говори, че дадени професии хранят само душата и ума, но не и къщата. Кой, по дяволите, храни къща? „Това е сред първите въпроси, които бих попитала Салвадор Дали (художникът, най-близък до нея като възприятие и стил), ако можех - именно човекът, който разбива мита, че художникът е беден и "къща не храни”. Според мен, ако човек запази интегритета си - тоест остане верен на себе си, естетиката си, убежденията си, разбиранията си, то тогава няма как да избяга твърде далеч от себе си и изкуството му ще бъде отражение на същите тези неща, дори и в контекста на успешно продаващ артист с работещ бизнес. Чували сме: "трудно е да се измисли нещо, което вече не е измислено”, което перифразирано звучи така: "трудно е да се нарисува нещо, което вече не е нарисувано” и най-вероятно е точно така. Затова единственият истински път, след като човек открие стила си, е да продължава да търси - дори до момента да е продавал много успешно. Винаги се тръгва от нещо или от някого, който ни е вдъхновил, нещо, което сме видели и ни е харесало, но след това се надгражда с нашия собствен почерк. Той създава уникалността и придава неповторимост на едно произведение на изкуството. И това търсене не бива да спира, дори и да сме продали всичко. Експериментирането продължава и не спира. Много се усеща, когато има реактивно поведение - или когато се изчаква да се види кое е комерсиално и с възможност за реализация и чак тогава да се следва даден тренд. Друг капан е, когато авторът усети коя стилистика се продава и започва да набляга само там от комерсиални подбуди. Всичко това за мен е отклонение от потока, защото, както и в природата, всичко се променя, всичко еволюира и всички ние можем да имаме по-голямо доверие в естествените процеси."
Абсолютно възможно е да чуеш или видиш нещо, което да те провокира и накара да покажеш ясно креативната си страна, но в повечето случаи, поне според мен, важно е да говорим от личен опит. „Идеите идват от изживяванията. И то осъзнатите такива. За да се осъзнае и интегрира дадена емоция, тя следва да бъде изживяна. Колкото и да слушаме и да се опитваме да се учим от опитността на другите, само нашите собствени преживявания оформят истинската ни същност. А изкуството е огледалото на тази същност. Изкуството никога не е в повърхността на картината - изкуството е в пластовете на преживявания, които са довели човека до това състояние на бъдене, родило изпод пръстите му платното. Творчеството не се измерва с годините рисуване, а с осъзнатостта на преживяното." Безкрайно заляти от случайни неща около нас (вземете за пример TikTok, #SorryNotSorry), според мен в изкуството няма място за такива. Прав ли съм? „Случайности няма, има само синхроничности. Събитията, хората и всички участници в танца на Вселената се привличат или по еднаквост на заряда, или по посока, или по противоположност. Но случайно пресичане на вектори - няма, според мен. По същия начин, по който не е случайно защо конкретна картина ви е направила впечатление и буквално се "закача” в ума ви. Това е било точно това, от което сте имали нужда да видите, да усетите и да почувствате в този момент. И тя ви се праща. Така мисля аз и такъв е подхода ми на възприемане на всички събития в живота - и хубави, и не толкова хубави."
Разговорът ни ми припомня изключително популярна мисъл, която е възможно човек да срещне някъде из социалните мрежи. Намекваше, че с четка и бои човек може да изрази всичко онова, което не може с думи. Съгласна ли е? И още как. „Казват, че една снимка казва колкото хиляда думи. А аз мога да добавя, че една картина казва колкото хиляда снимки." Съвсем скоро Савова ще представи INTERSTELLAR Collection. Картините в нея, част от които вече може да видите в нейния официален Instagram акаунт (и измежду тези редове), представят жените като планети и планетите като жени. Връзката между нея и изкуството пък е като тази между рибата и морето. „Едното не може без другото." Михаела говори ярко, изразено, правилно, с чувство и мисъл. Без да я познаваш от години, просто усещаш, че тя има какво да каже. Какво би направила, ако знае, че целият свят я слуша? „Вратата!!!" – първосигнален отговор. „Това ми е останало от живота в офис. Не че е лошо човек да се научи да затваря вратата след себе си, но бих ги събудила от будната кома преди това. За живота и за живеенето, докато ги имат. Изтъркания филм на човек е: ражда се, ходи на училище, работи, печели пари, възпроизвежда се, но не живее, поне не осъзнато. Като хамстер в колело. Човек е толкова жив, колкото е осъзнат! Другото е игра в реално време. Чували сме, че миг преди края, за части от секундата човек вижда целият си живот си "като на лента”. И обикновено това е Мигът на истинското събуждане, Мигът на пълното и тотално осъзнаване на живота си. И на неговия смисъл. Ужасно е да се събудиш едва в последния си миг! Направете го още СЕГА! В този миг!" Права е. КАКВО ЧАКАМЕ?
Навръх рождения си ден (9 юли) Михаела ще представи на живо колекцията INTERSTELLAR. Очаквайте подробности съвсем скоро. Сигурни сме, че ще се видим там!