Фотография: Иван Христов
Хващаме Прея малко преди репетицията ѝ за "Шоуто на Николаос Цитиридис", където вече няколко месеца тя озарява телевизионния екран (и сетивата ни) точно в 22:30 ч. Признава, че току-що е "хапнала тайно" мляко с ориз и е готова да ни разкаже всичко около предстоящото си ново EP (излиза в началото на лятото), работата по него (стихийна е, но не огнена!) и лилавата халюцинация "On The Line", в която място намира и Мила Роберт. Е, и няколко други неща, но нали се сещате, че няма как да издадем всичко предварително?
Стрелям направо. Новото ти парче On The Line разказва за връзките, които не се получават. Винаги е за по-добро, нали?
Така мисля, да. Полезен опит са, а и винаги научаваш по-добре какво ти трябва, разбирайки какво НЕ ти трябва.
Особено интересно ми е, когато артисти кажат, че изпятото в дадена песен е просто текст, а не личен опит. Вярваш ли им и случвало ли се е на теб?
Ако си истински артист, а не просто изпълнител, никога не е "просто текст", дори и да не личен опитът. Винаги нещо те е вдъхновило, може да е нечия чужда история, но емоцията трябва да има как да мине през теб, за да се получи магията. Друг интересен аспект на темата е моментът, в който историята не е твоя, но я изпяваш и след това тя някак се случва и на теб. Манифестираш си я. Така че трябва да внимаваме.
Кога една любов е загуба на време? Може ли да бъде такава изобщо?
Ако бързо вземем уроците и продължим напред, мисля, че няма как да сме от загубилите. Загубите започват да се отчитат, когато отдавна знаем, че даден човек не е за нас, но, по една или друга причина, се примиряваме и стоим в безперспективна връзка.
В текста споменаваш, че никога няма да бъдеш "по-малко от номер 1". Вниманието ли е най-важното нещо в една връзка?
Тази част от текста е подплътена с лека самоирония и намигване към мен самата, защото аз съм, до забавна за околните степен, много състезателна личност, обичам да печеля и най-нескромно обичам да си обирам заслугите. Извън кръга на шегата, вярвам, че подобаващото внимание е сред най-важните компоненти на една успешна връзка. Ако ще бъда с някого, трябва да знам, че съм му важна, че ме цени, защото за себе си съм важна и ако той не ме оценява, мога съвсем успешно да си бъда самодостатъчна.
Видеото към сингъла е много интересно... и лилаво.
Да, и аз така бих го определила. (Смее се.)
Провокиран от лилавата гама, искам да те питам дали случайно имаш любим цвят, защото изпитвам ужас, когато чуя някой да задава въпроса, без аз да имам фаворит.
Лилавото определено ми е много любим цвят, но това може и да е защото на мен всички цветове са ми "любими". Просто обичам да има цветове като цяло.
Това май беше един от "важните" въпроси в лексиконите от детството. Какво би отговорила сега на "Като порасна, искам да стана..."?
Обичана и обичаща. Спокойна, но и развълнувана. Успешна и уважавана.
Сама казваш, че песента е разговор с по-младата Прея. На какво те е научила тя?
Определено ме е научила да се забавлявам, колкото и банално да звучи - да виждам "малките неща". Научила ме е да си говоря еднакво охотно с хора на всякакви възрасти и от всякакви социални прослойки и въобще, научила ме е да се радвам на живота.
Как се появи идеята Мила Роберт да вземе участие във видеото?
По ред причини - първо е идеална за образа, разбира лирическата героиня и с лекота влезе в обувките ѝ. От друга страна, Мила всъщност е човекът, който ме запозна с талантливия Жоро Пеев, чието дело е това видео. И така, съвсем органично, той събра две свои музи в едно и също произведение.
Напоследък забелязвам, че все повече български артисти се подкрепят помежду си.
Надявам се да става все по-често явление.
Винаги изглеждаш усмихната. Какво правиш, когато не се чувстваш така, но от теб се очаква да бъдеш?
Много ми е трудно, защото на мен зверски много ми личи как се чувствам. Направо ми го пише на лицето, но също така съм професионалист и се старая настроението да не пречи на изпълнението на задълженията ми.
В началото на месеца моята мила баба си замина и на следващия ден трябваше да се върна на работа в Шоуто на Николаос, което, както всички знаем, е забавно предаване.
Как се справи?
Не беше изобщо лесна задача, малко повече бях тялом, отколкото с цялото си съзнание, но си свърших задачите благополучно, като по време на реклами практикувах дишане и се стараех да се събера за още 20 минути ефир. Главната техника, която бих препоръчала, е да минимизираме негативните мисли поне за дадения момент и наистина, след 50 насилени усмивки, 51-вата ще бъде реална. Само ако наистина се налага да се държим на положение, иначе съм голям привърженик на това чувствата да не се потискат. Напротив, добре е да се изразяват на воля, да се обмислят, тъй като това е най-сигурният начин безследно да се освободим от тях.
On The Line ще бъде част от второто ти EP. Да очакваме ли истински пожар?
Хм... Силна стихия ще е, но няма да е пожар.
Според теб, каква ще бъде първата ни реакция, когато чуем финалния резултат?
Аааа, надявам се да настръхнете целите!
