Фотография: Ангел Захаринов
Стайлинг: Полина Добрева
Грим: Моника Димова
Коса: Верига салони Inspire
Творчески координатор: Ивелина Чоева
Видео: Генади Михов
Локация: Дом на киното
"Понякога се спирам, обръщам и замислям за всичко", споделя Крис Захариев. Отговорът идва в резултат на моя въпрос дали има усещането, че е постигнал много. Определено е. Докато се настаняваме в Mahala Bookstore, разбирам, че при него "не мога" и "не знам" не съществуват, или поне не се използват толкова често. Той ли е причината досадните фрази от типа на "младите - това" или "те, младото поколение - онова" да изчезват?
Крис предлага мястото на срещата ни, успяваме да се видим в изненадващо студена за началото на септември сутрин. Момичето от книжарницата го посреща със "Здрасти, Крис", а пет минути са достатъчни, за да стане ясно, че теоретичната страна на живота никога не е била опция. Разказва как като малък е рисувал сам между етажите на блока, в който живее. Пробвал е всевъзможни курсове, но се връща към изкуството. "Да рисуваш не е най-якият талант в началното училище. Много по-яко е да си добър по волейбол или футбол." Рисуването обаче го отвежда към Художествената академия. Поне до края на гимназията, когато осъзнава, че след много усилия да стигне до мястото, за което е мечтал години наред, то вече не е неговото място. Неговото се оказва YouTube. Още тогава вижда колко актуални са предизвикателствата, но не си представя след време да показва как яде зелена храна за 24 часа. "Мен ме интересуваха по-големи теми, започнах да експериментирам. Съдържанието узря по някакъв начин и ми помогна да чувствам, че това, което правя, е това, което съм." Само че докато днес първата мисъл е задължително насочена към известността, критерият на Крис продължават да не са цифрите. "Радвам се, че взех това решение. Не определям идентичността си спрямо гледания и споделяния. Ако това ми е цел, днес го има, утре го няма. Днес си на върха, утре могат да те забравят."
GET THE COVER LOOK: Костюм Asos Design, тениска Храбър*
"Възможността да създавам онова, от което съм имал нужда, когато бях по-малък, но не го е имало - тя ме поддържа жив", споделя Крис
Времето в гимназията го сближава с Крис Макаров и двамата създават бранда Храбър*. "Точно бях започнал да мисля за продължение на "Да се изгубиш нарочно" (може би най-големият му проект до момента, в който пътува из България и преоткрива нейните положителни, непознати страни - бел.ред.), но не успях да го направя, макар много хора да очакваха. Оказах се със свободно лято. Крис има интерес към модата, а мен ме вълнуват социалните каузи. Решихме да направим бранд за дрехи." Отнема им около 8 месеца да разработят целия механизъм, а финалният резултат предефинира устойчивостта и смисъла в бизнеса. "Блъскахме си главата в стената, докато научим какво означава да работиш с шивачи, цехове, платове, срокове, опаковки, счетоводителство. Обаче градим култура, хората започват да гледат на помагането по различен начин." Всеки следващ drop се разпродава по-бързо от предходния. Плановете до пролетта на следващата година звучат мащабно, но ще се наложи да ги чуете от самите тях. Най-голямата им колаборация до този момент идва през ноември.
"Храбър" полага основите и на бъдещата им съвместна работа за МОЛЕЦ - музикалният дует, който се появи на сцената и започна да пренастройва възприятията за "готина песен". "Имаха нужда от режисьор, съгласих се с удоволствие. Дълго време исках да се занимавам с музикални клипове. Никой не ми даваше този шанс. Познаваха ме като влогъра, момчето от интернет. Бях прекарал известно време в писане на презентации и изпращането им към артисти. Отговорът беше един и същ – "ами, да, супер, може би по-късно". Виждах, че започвам да влизам в омагьосан кръг. Имам идеи, вярвам в тях, никой не ми дава шансове да ги осъществя, защото нямах опитът и портфолиото. А нямах опитът и портфолиото, защото никой не ми даваше шанс. В крайна сметка възможността дойде от приятелите, с които съм израснал." За последната година клиповете на МОЛЕЦ, дело на Крис, са гледани над 20 милиона пъти. "7 дни" печели наградата "Клип на годината" на БГ Радио. На едно от първите им участия преди година и половина присъстват 120 човека. Това лято приключиха националното си турне, преживяно от 14 000 фенове.
Крис вярва в идеите и познава възможностите си. Изведнъж в разговора се появява и пътуването му до Лос Анджелис. "Отивайки там, имах ясната представа, че ще видя хора на моята възраст, които най-вероятно се занимават с подобни проекти, но са доста по-напред. Бях подготвен да не се сравнявам с тях. Видях хора на моята възраст, които са в пъти по-успешни, по-богати, животът им е по-бляскав. Кефя им се", категоричен е той. Наистина звучи искрено, неподправено, сякаш говори за най-добрите си приятели. "Радвам се, че караш джип, който струва 250 000 лева. Давай, това е твоят път. Действай. Аз имам друг път." Май е неизбежно да стигнем и до сравнението в личния живот, особено когато приятелите ти започват да се женят и гледат деца. "Няма бърза работа", казва Крис с усмивка. Съгласен съм.
GET THE LOOK: Тениска Massimo Dutti, деним Zara
Най-вероятно сте гледали неговото видео "Какво те прави жив?" и макар да е само 11:30, чувствам се длъжен да го попитам същото. Въздиша леко и оставя пространство за тишината. Може би не го очакваше, но се събира бързо. "Сещам се за цитат на Върджил Абло - "Всичко, което правя, го правя за 17-годишната версия на себе си." Възможността да създавам онова, от което съм имал нужда, когато бях по-малък, но не го е имало, тя ме поддържа жив." Звучи като личен опит. Прав съм. "На един от концертите наскоро, при мен дойде 14-15 годишно, разплакано момиче. Остави ме без думи. Заяви, че историята, която разказваме, е на 100% това, през което преминава. Дали сме ѝ кураж да разбере, че не е сама."
Крис тепърва започва работа по пълнометражен филм, но прави всяка следваща стъпка с мисълта да остави следа, да накара аудиторията да се замисли. "ОК съм с това, че имам лимитирано време. Опитвам се да бъда по-спокоен" - не бихте предположили, защото в никакъв случай не изглежда нетърпелив или сякаш има нуждата постоянно да е в движение. Най-вероятно защото е така. Дори когато провява спонтанност. "Обичам риска и не се притеснявам да скачам с двата крака, разчитайки изцяло на порива. В личните взаимоотношения мисля повече, отколкото има нужда. Опитвам да не го правя. Често предполагаме какво може да се обърка, но човек не може да бъде едновременно благодарен и притеснен." Крис ми изглежда по-скоро благодарен. Най-вече за живота, средата и близките, склонни да водят трудните разговори. "Ако си затворя очите и представя бъдещето, не бих пуснал корени никъде другаде. Спокойно мога да кажа, че само тук се чувствам вкъщи. През пролетта прекосих цяла Европа с влакове. Стигнах до България и искрено се усмихнах, защото осъзнах, че ми липсваше."
Ако изберем да вярваме, че младите тепърва ще вземат важните решения, погледът към бъдещето е обещаващ. "Виждал съм го, случването с причина", споделя Крис. На ръката си дори има татуирана думата "чудеса". Не може да ми я покаже, защото носи суитчър с логото на МОЛЕЦ, но докато на тръгване разглеждаме новите заглавия и говорим за обещаващи български творци, в главата ми се появява въпрос, който самият той си е задавал. Какво може да се случи, ако всичко се случи по правилния начин? И наистина, какво може да се случи, ако всичко се случи по правилния начин?
