Фотография: Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг: Стоян Апостолов
Грим: Гергана Пащрапанска
Коса: Ивайла Станчева
Малко след премиерата на новия си албум Last Night и създаването на последната си песен Magical, Поли Генова посреща най-светлите и топли празници с най-близките си хора, предавайки семейните традиции на двете си деца – Даниел и Леа. След като миналата година представи албума "По-добрата Коледа" с благотворителен концерт, подкрепен от Coca-Cola, певицата отново е лице на коледната им кампания. "Един Дядо Коледа не стига" и всички знаем, че носим в себе си по малко от духа на добрия старец, и знаем колко е важно да #СподелямеДоброто. Една благородна постъпка или подарък, дори и към непознат, повече време за семейството ни, повече близост и споделеност – малките жестове са онова голямо добро, което винаги ни се връща. Категорична за това е и самата Поли, която украсява корицата ни с приказна червена рокля. Във фотосесията няма как да не забележите и коледния камион на Coca-Cola. Той се появява за първи път на телевизионните екрани през 1995 г. и за повече от четвърт век се е превърнал в символ на коледната магия. Сега камионът се завръща на екран в новата глобална реклама на световноизвестната марка за безалкохолни напитки, която е заснета в България и се излъчва в над 80 страни по целия свят. Освен за духа на празника, тя е още едно напомняне, че трябва да бъдем по-сърдечни и отворени към другите, да се наслаждаваме на безценните мигове с близките и най-вече да споделяме доброто. Защото това наистина е… the most magical time of the year!
Поли, с какво свързваш магията на Коледа?
Със специалните малки моменти, които споделяме заедно на този празник, с имения ден на баба ми Христина, който винаги събира абсолютно всички членове на семейството ни на едно място. Както и с вкусните традиционни гозби, с топлината, с отношенията, които имаме помежду си, осъзнавайки, че това е денят, в който сме заедно и може да споделяме един с друг какво ни се е случило през цялата година. Много любим празник!
Миналата година издаде специален коледен албум. Коя наистина е по-добрата Коледа?
По-добрата Коледа винаги е следващата. Това, че бъдещето е пред нас, е нещо наистина магично и непреходно. Знаем, че 25 декември е Коледа и от началото на годината се стремим към подобен завършек, защото този празник по някакъв начин ни прави по-добри. Не само защото подаряваме подаръци и подаряваме времето си, а и заради всички усилия, които сме положили, за да може да си позволим след това да зарадваме близките си. Правим си равносметка за изминалото време на тези 300 и няколко дни и на всеки му се иска да е малко по-добър.
Разкажи ни малко повече за новата ти коледна песен!
О, тя е много магична, такова е и заглавието ѝ – Magical. Авторите ѝ, с които работихме, са в по-различен състав, но отново е международен екип. Песента е на английски и разказва малка коледна история, която всеки един от нас е преживявал – да очаква любимия си човек вкъщи на този специален празник, да няма търпение за времето, което остава, за да бъдат отново заедно, за домашния уют, за всичко онова, което ни кара да оценяваме отново тези малки и много ценни моменти.
Сподели донякъде какви са твоите спомени от празниците, но доколко предаваш от тях и от традициите на твоите две деца?
За мен традицията е нещо, което трябва да се пази и да се упражнява всяка година, затова аз много обичам да уча директно от извора на нашето семейство, а именно от моите баби. Винаги съм била изключително любопитна към техните разкази за това какво се е случвало преди години в техните семейства, как са празнували в малките населени места, какво е било важно, как са се събирали, какви са били ястията на трапезата, как се приготвят. Всички тези малки неща, детайлите, които са ми описвали, са се запечатали в съзнанието ми. Опитвам се да го предавам и на моите деца, затова преди голям празник, особено преди Коледа, помагам на баба ми колкото мога. Тя е много добър кулинар, а всички постни ястия имат специален майсторлък, който само с работа би могъл да научиш. Наистина е ценно и трябва да се запази с времето, да се предава нататък.
Пишете ли заедно писма до Дядо Коледа?
Сега предстои. Чакам Даниел да заяви последното си желание към Дядо Коледа, защото днешните деца с този безкраен избор от неща, които могат да получат, чисто материално, не знаят какво искат. Аз например категорично и ясно си спомням как всяка година имах различно желание и стремеж към нещо, което е специфично, нещо, за което цяла година съм си мечтала. Те не могат да го разберат и ние с баща им се опитваме да им показваме, че за да могат да ценят истински нещата, трябва да знаят как да се борят, как да си ги заслужат. Често вкъщи имат задачи, които цяла седмица трябва да изпълняват, за да могат най-накрая да получат мечтаната играчка. Трябва да ги научим, че не всичко се подарява и че не всичко е толкова достъпно, колкото те си представят, и че за да си позволиш цялото това разнообразие, се полагат страшно много труд и усилия.
Какво и на кого би подарила, ако ти самата си в обувките на Дядо Коледа, дори и за ден?
"Подари малко надежда" се пееше в една много хубава българска песен. Да подарим надежда – за бъдещето, за това, че може да бъдем щастливи, че може да намерим любовта, че може да имаме близост, споделеност, уважение. Някъде там тя ни чака, затова обичам да казвам, че най-хубавото винаги предстои.
Много се радвам, че каза думичката споделеност, защото напоследък тя е наистина една от любимите ми.
Ние я използваме много вкъщи, защото моите деца като брат и сестра трябва да се научат да споделят, но и като цяло за всяко значение на тази дума.
Кое е онова, което може да вдъхнови вътрешния Дядо Коледа у всеки от нас?
Доброто. То може да вдъхнови всеки човек да направи нещо хубаво за някого, да му помогне в дадена ситуация, да му даде съвет. Дори не става въпрос за материални облаги. По-скоро подкрепата, да знаеш, че някъде там има рамо, на което може да се облегнеш и не си сам. Това според мен са важните неща и когато искаш ти самият да се почувстваш добър, трябва да направиш нещо добро за някой друг, освен за себе си.
Сподели някои от нещата, на които искаш да научиш децата си, но на какво те учат те?
О, непрекъснато ме учат на много неща. Започнаха от търпение, нещо, което аз преди не притежавах. Сега резервите ми все повече се увеличават. (Смее се.) Учат ме на мъдрост. Вярвам в преражданията и в това, че всички идват със своя багаж от преди, и е интересно да наблюдаваш децата, цялото им развитие от самото им раждане, как се оформят, без ти дори да имаш възможност да направиш каквото и да било – те просто се раждат такива, каквито ще бъдат. Оттам нататък ти остава само да възпиташ най-основните неща. Всичко останало те си го носят сами и ти трябва да помогнеш само да развият тези ценни лични качества, които всеки от тях притежава.
Заставала си неведнъж зад различни каузи, но има ли такава, която ти е най-лична, тази, която никога няма да спираш да подкрепяш?
Със сигурност това е темата за децата, затова съм изключително благодарна и щастлива, че УНИЦЕФ ме избраха за техен национален посланик в началото на тази година. Вече работим по няколко кампании и за мен темата за ранното детско развитие е много важна. Самата аз в личния си живот минавам през такава фаза и виждам колко е важно началото и как това оформя целия ти живот оттам нататък. Иска ми се да мога да помогна в тази посока, за да може всеки да има равен старт. Много благодаря на УНИЦЕФ, че помагат и дават шанс на всяко дете в България, защото има нужда от помощ. Това, което виждам и тепърва ще виждам, и онова, което те правят и вече са направили, е наистина много.
Защо е важно да споделяме доброто не само по Коледа?
Да, трябва да споделяме доброто всеки ден, както можем – вкъщи, сред приятели, близки хора, дори с непознати. Осъзнавам, че доброто върви ръка за ръка със спокойствието, а то все по-трудно се намира. Имаме нужда от повече спокойствие и смирение. Тогава идва и следващата стъпка – какво хубаво може да направим. Но да не забравяме, че трябва да правим добро и на себе си, да намираме време, за да може всичко да започва отвътре навън.
Кои са малките жестове, които могат да стоплят някого и за които често не си даваме сметка?
Това са невидимите жестове. Тези, за които не сме разбрали веднага. Тези, които оценяваме след време. За съжаление, в дадена ситуация може да се окаже, че е твърде късно, затова трябва да се научим и да прощаваме. Хората, които ни обичат, ще бъдат до нас и често в забързаното ежедневие ние не можем да усетим това усилие от другата страна и тази жертва, която някой е направил за нас. Разбираме го впоследствие. Но дори, разбирайки го късно, трябва да опитаме да компенсираме отсрещната страна. Всичко се връща в живота, т.е. в най-добрия случай сме направили нещо добро, което ще се върне към нас.
Имало ли е момент, в който някой ти е помогнал по този начин, без дори човекът отсреща да си е дал сметка за това?
Много пъти се е случвало. Най-много съм се учудвала от това как непознати го правят. Впечатлявало ме е, защото не е толкова лесно да се довериш на непознат и понякога е въпрос на интуиция, на това да имаш вяра в хората. Според мен ние все по-малко имаме вяра в хората, дори в тези, които познаваме. Това ни кара да бъдем все по-самотни, все повече да се затваряме в себе си. Точно тук започваме да губим истинската връзка помежду си. Много е опасно. Опасно е, заради света на електронните устройства, които са около нас, и интернет пространството, което уж ни свързва, а то не е точно така.
В трудните моменти в какво или къде намираш опора?
В децата си. Каквото и да ми се е случило, през каквито и препятствия да съм минала в даден ден, каквато и тежка ситуация да е имало, в момента, в който се прибера и ги прегърна, всичко изчезва.
Наскоро Карла Нието ми сподели, че това да стане майка я е направило в пъти по-добра актриса. При теб майчинството повлия ли по някакъв начин на теб самата като артист, изпълнител?
Малко преди да стана майка, имах особен период, в който сякаш бях в леко вцепенение. За да бъдеш добър артист и за да правиш изкуство, трябва да има какво да кажеш на хората, а това не се случва непрекъснато. Понякога няма какво да добавиш. Но в момента, в който един нов живот се заражда, съвсем други емоции започват да влизат в съзнанието ти, буквално разтърсват цялото ти тяло и душа. Когато се появят и децата, те преобръщат живота ти, буквално, и освен че пренареждат приоритетите ти, те карат да гледаш на всичко по различен начин. И това вдъхновява. Така че при мен работи в тази посока.
Доколко си позволи да си дадеш пауза покрай двете бременности?
Не си позволих. По-скоро с втората бременност и с дъщеря ми Леа осъзнах, че трябва да не бързам толкова, че тези моменти с тях са неповторими и никога няма да се върнат. Трябва да ги изживявам пълноценно, защото със сина ми не беше така. Всеки, който е минал през този период като родител, знае и почти не си го спомня. Беше толкова интензивен, толкова си притеснен през цялото време дали всичко е наред и дали правиш нещата правилно, че в един момент не можеш да се насладиш на момента. Разбира се, с дъщеря ми съвсем по различен начин се развиха нещата. Благодарение на семейството ми, на Джоузеф и на екипа ми успях да продължа да работя, и то не толкова от амбициозна гледна точка, а заради това, че работата ми ме прави щастлива. Не е имало момент, в който да си кажа – три месеца няма да работя. Напротив, до последно, до деня преди да родя, монтирах видеа, т.е. не съм била отделена от работата си. Опитвам да балансирам, което честно казано е мит. Нещо винаги е по-важно от другото, но не съм спирала. Няма и да спра.
Да, това щях да попитам – как се справяш с баланса между личния и професионалния ти свят?
Не го намирам. По-скоро гледам да компенсирам, когато везните натежават в една или друга посока, защото това, че вкъщи имам разбиране и толерантност към тази не толкова лека професия, не означава, че не трябва да давам много от себе си в моментите, в които не съм толкова заета професионално. В общи линии почти не намирам време за себе си.
Съвсем наскоро представи новия си албум Last Night. Какъв етап от живота ти отразява той?
Един изключително успешен етап. Етап, който ме върна на сцената на поп музиката, и то доста триумфално, започвайки с Last Night, както е и заглавието на албума. Това беше най-успешната песен в българския ефир за 2021-ва, включително и No More, която пък беше на трето място. Т.е. аз в топ 3 имах две песни, което е супер успех. Това ми помогна да добия увереност, да повярвам, че се справям добре не само в това да бъда артист и автор, но и да бъда продуцент. Защото аз се самопродуцирам от средата на 2017 г. Беше много труден период в началото. Така че тези първи успехи бяха изключително важни за мен и творческия ми кариерен път. След това малко по малко намирах верния път, експериментирах заедно с екипа ми. Безкрайно съм благодарна за това, че имах възможност не само да реализирам тези песни в албума, но всяка една от тях да има визуализация. Получиха се доста различни, успешни проекти и най-вече завършени. В днешно време това е изключително трудно, почти е мисията невъзможна.
Колко време работи по албума и коя е любимата ти част от процеса по неговото създаване?
Отне година, година и половина. Любимата ми част е започването. Винаги писането на музика, демо версиите са много интересни, защото това е идеята, която се е родила. Впоследствие като я развием, като я облечем в подходящ аранжимент, когато решим чисто визуално как ще изглежда – целият творчески процес е различен всеки път. Започва отнякъде, развива се по един начин, след това завършва по друг. Т.е. всеки от проектите е строго индивидуален, хората, които работят по създаването му, никога не са едни и същи и това обогатява. Затова обичам екипната работа. За мен няма нищо по-хубаво от това да пишеш музика с много хора и да успееш да се довериш на добри професионалисти, които знаеш, че те познават и могат да направят нещо, в което може да откриеш себе си. Макар че чисто физически понякога е много тежко, както беше сега снимането на видеоклипа на последната коледна песен, което се случи на -5 градуса. Но винаги си казвам, че си заслужава. Да, защото успяхме да запечатаме първия сняг, и то по един прекрасен начин.
Говори се много за това, че само ако излизаме от зоната си на комфорт, може да бъдем по-успешни. Доколко ти се предизвикваш да го правиш и намерила ли си твоята формула за успех?
Непрекъснато предизвиквам и себе си, и екипа си. За мен всичко ново е интересно, любопитно и си струва да се бориш за него. Всеки хоризонт, който не си покорил, всеки връх, на който не си бил, си струва да положиш допълнителни усилия и да се почувстваш некомфортно, за да успееш да минеш отвъд границите на възможностите си и да си докажеш, че можеш.
Какво още искаш да ти се случи в музиката?
Големи проекти, големи сцени, големи признания. Достигането до колкото се може повече хора. Не спирам да мечтая и знам, че това някъде там ме чака. Скоро прочетох за една дама, която е получила "Грами" на 95, а е започнала кариерата си в Латинска Америка на 90. Това е супермотивация. Митът, че има определени години, в които може да си успешен, отпада и важи в почти всички сфери на живота. Така че това е доказателство, че не трябва да спираме да мечтаем, защото мечтите се сбъдват… рано или късно.
А извън музиката какво искаш да ти случи?
Извън музиката искам да открия така желаното спокойствие, искам да успеем да създадем пълноценно семейство, децата ми да се чувстват добре, където и да живеят, с когото и да комуникират. Искам да имат възможност да развиват себе си и това, с което искат да се занимават, с лекота. Такива малки неща. Уж са малки, а май не са. (Усмихва се.)
