Фотограф: Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг: Августина Маркова-Тути
Грим: Елиза Попова
Коса: Цецо Иванов
Гардероб: Week And Shop MDL, Peserico, DIZI, TREND BOX, Maison Estrella, Giulian House Of Jewellery, MI AMOR
Йордана Димитрова знае отлично, че когато прегърнеш своите женственост, красота, елегантност и грация, всичко е възможно. Или поне ако под "всичко" разбираме сбъдването на мечтите и онзи живот, който винаги сме си представяли, че искаме да живеем.
Това е идеята за стартирането на "Великолепната жена", нейната ексклузивна общност, в която добрите маниери и добрият пример задават стандарти и връщат към истинската женска сила. И понеже тя винаги е била вдъхновение на нашите страници, в най-женския от всички месеци, за да отбележим 8 март - събрахме осем великолепни жени с осем различни, вдъхновяващи и наистина великолепни истории, които ще откриете на следващите страници.
Как се появи "Великолепната Жена"? Имаше ли конкретен образ в главата ти при появата на идеята?
Още от създаването си "Великолепната жена" беше идея, вдъхновена от желанието да видим повече жени, които живеят в хармония със себе си, със своята същност и мечти. В началото не беше толкова конкретен образ, колкото усещане и мечта за жената, която знае какво иска, грижи се за външния си вид и същевременно запазва автентичната си душевност. Постепенно този "усет" се разви в цяла концепция, която да покаже, че всяка от нас може да открие, изгради и разгърне своята "великолепност".
Какви качества трябва да притежава тя?
Най-важните качества за мен са искреност и вътрешна увереност. Да бъдеш великолепна жена не означава да се стремиш към някаква измислена перфектност, а да излъчваш харизма и доброта. Смелостта също е ключова – да не се страхуваш да опитваш нови неща, да бъдеш различна и да заставаш зад собствените си принципи, без да се притесняваш от мнението на другите.
А какви качества със сигурност не трябва да притежава?
Бих казала незачитане на себе си и на другите. Ако една жена действа от място на завист, злоба или постоянно съмнение в собствените си възможности, трудно ще се доближи до концепцията за великолепие. Също така, когато позволяваме на негативизма и страхa да ни ръководят, ние се отдалечаваме от истинската си същност.
Хората обикновено вървят в тази посока, но възможно ли е наистина да имаш и постигнеш всичко желано? Особено ако 24 часа изглеждат недостатъчни.
Вярвам, че "всичко желано" е много индивидуална представа. Когато се научим да подреждаме приоритетите си и да осъзнаваме какво наистина ни е важно, можем да постигнем баланс и удовлетворение. Невинаги количеството време е проблем, а по-скоро как го използваме и какво влагаме в това, което правим. Разбира се, няма да е винаги лесно – понякога ще трябва да кажем "не" на някои неща, за да кажем "да" на други.
Промени ли се много концепцията за женствеността и мястото ù в съвременния свят?
Определено. Женствеността вече не е тясно обвързана само с определен стил на обличане или поведение. Съвременната жена може да носи рокля и високи токчета, но може да е и с кецове и раница и пак да излъчва неподражаема женственост. Основното е да бъдеш вярна на себе си, а не да се опитваш да влезеш в някакъв стереотип.
Това е най-голямата промяна - много повече свобода и възможност за избор. А тази за красотата?
Красотата вече не е "едноизмерна". Хората приемат много по-широко различните типове визия, структура на тялото, стил и възраст. Все повече жени започват да се гордеят с това, което са, включително и с дребните си "несъвършенства". Истинската красота прозира най-ярко, когато човек се чувства добре в собствената си кожа.
Няколко пъти по време на снимките стана дума за добрия пример. Какъв е той? От какво имаме повече нужда в днешно време?
Добрият пример е този, който ни насърчава да бъдем по добри, по-смели, по-съчувстващи и по-уверени. Мисля, че имаме нужда от повече автентичност, човечност и емпатия в съвременното общество. Когато виждаме хора, които успяват, без да губят ценностите и добротата си, това вдъхновява и ни показва, че е възможно.
Изкуство ли е да си жена?
Да, изкуство е – защото жената непрекъснато твори себе си и средата около себе си. Това изисква усет, интуиция, креативност. Да създаваш атмосфера, да вдъхновяваш другите, да изразяваш своята същност по уникален начин – всичко това има много общо с идеята за изкуството.
Как се развива афинитетът към това изкуство и уменията, които го изискват?
Първо, с много наблюдение и любопитство. Да се вглеждаш в света около себе си, да четеш, да общуваш, да се интересуваш от различни култури и хора. Второ, с готовност да експериментираш и да се учиш дори от грешките си. Трето, с постоянство – качеството да не спираш да се развиваш и да надграждаш.
Вдъхновени от изречение в онлайн блога на "Великолепната Жена" – какво се случва, когато приемеш предизвикателството да живееш живота на мечтите си?
Случва се това, че разбираш колко много можеш да постигнеш, когато се откажеш да слушаш негативните гласове – вътре в теб и около теб. Появяват се вълнуващи възможности и изненади, защото започваш да действаш с намерение и страст. Но също така се сблъскваш и с предизвикателства, които са логична част от процеса на израстване.
Ти кога го прие?
Приех го, когато осъзнах, че единственият човек, който може да се погрижи за моето щастие, съм аз самата. Реших, че не искам да гледам живота си отстрани и да чакам "подходящия момент". Истинското приключение започна, когато започнах да действам смело, дори да не бях напълно сигурна какво ме чака зад ъгъла.
Как се справяш с периодите, в които усещаш, че не можеш да предложиш 100% от себе си? Повечето хора са свикнали да ги приемат като провал, а всеки има такива.
Приемам ги за естествена фаза от пътя, в която имам нужда от почивка, презареждане или преоценка на ситуацията. Не е провал, а сигнал – трябва да направя крачка назад, за да погледна картината по-цялостно. Дава ми възможност да се развивам, като разбирам по-добре силните и слабите си страни.
Забравихме ли като цяло добрите маниери?
Не съвсем, но може би отстъпиха място на по-забързания начин на живот. Вярвам, че ако все повече хора проявяват уважение и внимание към другите в ежедневието си, ще си припомним колко важни са добрите маниери. Това не е остаряло клише, а една истинска форма на емпатия и елегантност.
По-малкото наистина ли е повече в облеклото?
Най-често да. "По-малкото е повече" не означава да се лишиш от любимите си неща, а да намериш онзи баланс, в който подчертаваш най-доброто в себе си. Понякога един добре подбран аксесоар може да бъде по-впечатляващ от прекаленото наслояване.
А как стоят нещата с отношенията между хората, общуването като цяло?
Въпреки технологиите и социалните мрежи, които улесняват комуникацията, често усещаме дефицит на истински разговор и топлота. Взаимоотношенията процъфтяват, когато се водят от искреност, от желание да изслушваме, а не само да говорим за себе си. Според мен все още имаме много да учим в тази посока.
Има ли нещо вярно, че много дами не се чувстват съвсем комфортно и не знаят как да реагират на получените комплименти?
Да, това е често срещано. Понякога на жените им е неудобно да получат комплимент, защото са свикнали да се съмняват в себе си или защото имат чувството, че трябва незабавно да отговорят с нещо взаимно. Всъщност най-доброто, което можем да направим, е да благодарим с усмивка и да приемем вниманието с благодарност. Това е и част от това да си великолепна жена – да се научиш да приемаш позитивните неща, които светът ти предлага.
Как се изгражда уверено присъствие? Самочувствието лошо нещо ли е?
Увереното присъствие се изгражда постепенно – чрез познаване на собствените силни страни, работа върху слабостите и най-вече чрез реални действия, които доказват на самите нас, че можем. Самочувствието само по себе си не е лошо. Става "лошо", когато премине в арогантност. Здравословната увереност идва от осъзнаването на собствената ти стойност и уважението към стойността на другите.
Каква е твоята философия за елегантността и женствеността?
За мен елегантността и женствеността са преди всичко състояние на духа. Това е комбинация от финес, самоуважение, етикет и способност да изразиш себе си по естествен начин. Външният вид е само една част от уравнението – истинската женственост се усеща от начина, по който разговаряш, по който се отнасяш към хората и как се справяш със ситуациите.
Как жонглираш с всички роли, в които съвременната жена и съвременният човек изобщо трябва да влиза? Всички са в непрекъснато търсене на баланса между професионален и личен живот, съществува ли изобщо?
За мен това е динамичен процес, който се променя на различните етапи от живота ни. В даден момент наблягаш повече на кариерата, после е възможно да имаш нужда от повече време за близките си или за почивка. Ключово е да разберем, че балансът не е застинало състояние, а непрестанно "нагласяне" според обстоятелствата и приоритетите ни в конкретния период.
