Текст: Станислава Айви
Фотография: Profimedia, Личен архив
Филмите му не само показват, но и са сред най-емоционалните човешки преживявания и взаимоотношения. Самият той е познавач на женската душа, повелител на дамите и техните терзания и радости, а сега продължава на друго ниво с първия си пълнометражен англоезичен филм – "Съседната стая", за който спечели "Златен лъв" във Венеция.
Историята на Педро Алмодовар е за приятелство, за носталгия и разглеждайки отношенията помежду им, филмът рисува вълнуващ и провокативен портрет на нашето съвремие. В главните роли са Тилда Суинтън и Джулиан Мур. "Тази награда е за Тилда и Джулиан, това е техен филм. Като режисьори сме привилегировани да наблюдаваме, когато се случва чудо пред камерата. Те го направиха всеки ден и нямам думи да го опиша", така завърши речта си той, адресирайки провокативната тема за евтаназията, която е основна във филма. "Човешкото същество трябва да има свободата да живее и да умре така както прецени."
Педро Алмодовар е роден на 25 септември 1949 г. в градче в небезизвестната област Ла Манча. Идва от бедно семейство. Майка му отваря бизнес за четене и писане на писма във време, когато грамотността не е била приоритет на всеки. Все детайли от живота на режисьора, които виждаме в полубиографичния филм "Болка и величие". Почти всички негови продукции са белязани по някакъв начин от собствения му живот. Първият негов филм, който гледах, беше "Жени на ръба на нервна криза". Останах толкова впечатлена. Емоцията, лудостта, историята на всичко, което се случваше пред очите ми, ме накара да се заинтригувам кой би могъл да създаде подобно филмово преживяване. Имала съм удоволствието да се срещна с Педро Алмодовар два пъти в живота си. И двата пъти – на Европейските филмови награди, с разлика три години помежду им – първия път във Вроцлав и преди броени дни в Берлин. И двата пъти ме впечатли колко истински и сърдечен човек стои пред мен. Попитах го защо е важно за него да разказва истории. "Знаеш ли, ако има нещо, в което да съм сигурен и което развивам от много малко дете, то това е именно умението ми да бъда разказвач", сподели той. "Спомням си как представях какви ли не истории на сестрите ми, които са много по-големи от мен. Това е нещо, което е вътре в мен, роден съм с това призвание. Иначе щях да бъда много нещастен. Не, най-вероятно при всички случаи щях да продължа да го правя – или да ги пиша, или да продължавам да ги разказвам на сестрите си, ако нямах публика."
Публика обаче винаги е имало за всичко, което прави той. Преди да навърши 20 години, режисьорът се мести в Мадрид, където създава първите си късометражни филми и паралелно работи в телефонната компания Telefonica, за да се издържа. В средата на 80-те Алмодовар вече работи върху няколко поредни по-големи продукции, които официално го правят представител на т.нар. movida madrilène, движение в испанското кино – "Какво сторих, за да заслужа това?", "Матадор", "Законът на желанието" и "Жени на ръба на нервна криза". Той е откривател на безброй актьорски таланти, повечето от които продължават да работят с него през годините, независимо че част от тях стават световни холивудски сензации.
Кармен Маура е първата, която му се доверява и с която имат много специална връзка, независимо че преживяват брутален публичен скандал на наградите "Оскар" през 1989 г. "В продължение на една година почти не сме се разделяли", казва Маура в интервю през същата година. "По-трудно е да се справиш с успеха, отколкото да се пребориш с трудностите. Когато ти е трудно, потупваш се по рамото и затягаш колана. Но когато си успешен, всички вече те мислят за различен човек. А ти не си се променил въобще." Впоследствие Педро заменя Кармен с Виктория Абрил, която става новата му муза. Следват "Ела, завържи ме!", "Високи токчета", "Кика" и "Цветето на моята тайна".
А до този момент мъжкото му вдъхновение е Антонио Бандерас, който обаче отказва главната роля във "Високи токчета", тъй като решава да замине за Холивуд. Често става присъствието и на специфичното лице на Роси де Палма, както и на Мариса Паредес, все любими актриси на режисьора. Междувременно брат му Аугустин Алмодовар започва да работи с Педро и след първите му по-големи успехи двамата основават продуцентската къща El Deseo. През 1997 г. Педро създава "Жива плът" – отново история с повредени хора и извратени емоции. Режисьорът за първи път работи с Хавиер Бардем и дамата, която е най-голямата му муза до днес – Пенелопе Крус. По онова време Бардем и Крус нямат нищо общо, а химията и привличането, които тя преживява, са именно с Педро, тъй като им предстоят още четири филма заедно в следващите години. Пенелопе е негова звезда във "Всичко за майка ми", Volver, "Прекършени прегръдки" и "Болка и величие", където той ù поверява ролята на най-специалната жена в своя живот – тази на майка си.
Франческа Кабайеро не гледа филмите на сина си, но се радва на наградите, които той печели. Почти до края на живота си тя остава да живее в къщата, където е израснал. А огромна част от филмите и историите, които той разказва, са любовното му послание към нея. "Говори с нея", "Лошо възпитание", "Кожата, в която живея", "Свалка в облаците" и "Хулиета" са част от филмите на режисьора след 2000 г. В повечето от тях задължително има елемент, който истински да те докосне и да си дадеш сметка чий филм гледаш ("Свалка в облаците" е единственото изключение във всяко отношение). Човешките възможности, техните граници, сексуалността и желанията са сред основните теми за режисьора.
Педро Алмодовар е познавач на живота, на хората, на любовта и на всички нейни разклонения и прояви. За самия него се знае, че е гей, но никога не е позволявал да се навлиза в личното му пространство. Много от филмите му разкриват частици от това, особено последния – "Болка и величие". Носител на безброй световни награди и с милиони фенове по света, Алмодовар е истинско явление в киното, което следва свой собствен път и оставя ярка следа. Изключително лесно е да се влюбиш в творчеството и историите му, защото емоцията, с която са разказани, никога няма да те пусне. А човешката душа има жестока нужда от емоция.
