„Camp – това е тип комедия, която е създадена, за да ме имитира.” – дръзко заявява актрисата, драматург и сценарист Мей Уест в интервю за Playboy през далечната 1971 година. По това време Уест заслужено се радва на репутацията си на легенда от златните години на Холивуд, и въпреки напредналата си възраст прави още един опит да се завърне на големия екран с лентата Myra Breckinridge. Филмът – адаптация на едноименния роман на Гор Видал е тотален касов провал, но запалените киномани се радват на възможността още веднъж да станат свидетели на неподражаемата магия на Мей …а тя е camp в пълния смисъл на думата.
Фантазията е бягство
Без съмнение съвременната публика е видяла възхода на много успешни жени в сферата на шоубизнеса – миналата година Кайли Дженър стана най-младия милиардер в историята. В този ред на мисли обаче, заслужава да си спомним, че във върха на своята кариера Мей Уест е най-високо платената жена и вторият най-богат човек в Щатите, преди нея се нарежда само медийния магнат Уилям Рандолф Хърст. Нейният успех е резултат от усилена работа и внимателно изграден имидж, който съчетава пищен блясък и остроумен скандал. Например, когато през 1926 г. Мей написва, поставя, продуцира и участва в своя пиеса със заглавие Sex и впоследствие е дадена на съд за нарушаване на моралните норми, вместо да заплати наложената глоба, тя избира да прекара десет дни в затвора, знаейки че това ще й донесе огромна публичност.
През цялата си кариера Уест играе една и съща героиня – остроумна и освободена жена с добро сърце, която се оказва въвлечена в опасно приключение, и носи едни и същи сценични костюми. Актрисата залага на дълги вечерни рокли, които подчертават нейния силует тип пясъчен часовник. Не е трудно да проследим откъде Мей намира вдъхновение за своя отличителен стил – нейната майка Тили е модел на корсети. Тези костюми отличително се различават от практичната андрогинна мода на 20-те години. Свободната кройка е заменена със силно вталени линии, късата до коляното модерна рокля отстъпва място на традиционна дължина до глезените, а консервативната яка е изместена от предизвикателно деколте, което привлича погледите с флорални орнаменти и масивни бижута. Уест остава вярна на своето носталгично разбиране за женственост и зрителите не остават безразлични. Когато през 30-те настъпва Голямата депресия тя започва да се облича дори още по-пищно и добавя към сценичните си костюми множество детайли като често поставя акцент - огромна шапка, обикновено украсена с пера. На пръв поглед това изглежда като проява на нечувствителност, но Уест, която тогава е почти на 40 и познава шоубизнеса, както познава себе си, знае, че публиката ще я обича още повече, именно защото ще свързва образа й с романтично бягство от тежката реалност.
Във върха на своята кариера Мей Уест е вторият най-богат човек в Америка, преди нея се нарежда само медийния магнат Уилям Рандолф Хърст.
И се оказва напълно права – през 1933 г. тя дебютира на големия екран с лентата She Done Him Wrong, адаптация на нейната пиеса Diamond Lil, която а) стартира нейната път на кино звезда б) слага начало на кариерата на Кари Грант – Мей Уест се счита за негов откривател в) получава номинация за „Оскар” за най-добър филм и д) спасява студио Paramount от сигурен фалит. Уест очарова зрителите с комбинация от блясък и забавни двусмислени шеги – опит да избегне цензурата, които стават нейна запазена марка. Медиите се надпреварват да пишат за нейната нестандартна походка, която всъщност е резултат от изключително високи (24 см) и тежки обувки на платформи, които актрисата носи, за да изглежда по-стройна: тя е висока едва 1, 52 см.
Наистина shocking
След невероятния успех на She Done Him Wrong Уест продължава да затвърждава образа си на съвременна икона и настоява да работи само с най-уважаваните имена в модната индустрия. Отново според непотвърдени слухове актрисата настоява именно Елза Скиапарели да бъде автор на нейните костюми за лентата Every Day's A Holiday. Уви - италианският дизайнер отказва пътува до Америка за проби на живо, но Мей не се отказва и й изпраща манекен със своите размери. „Шокиращо!” – възкликва Скиапарели след като вижда съдържанието на пратката и по-късно използва вдъхновението от тази несъстояла се среща за своя парфюм Shocking, чийто флакон представлява женски торс с подчертано тънка талия. Друга, не по-малко интересна история разказва как Мей собственоръчно спасява кариерата на холивудския дизайнер Уолтър Плънкет.
Уест е един от първите артисти, които полагат основите на camp – сценична естетика, за която за характерни визуална пищност, която често граничи с кич, и провокативен хумор.
В онзи момент той вече има дълги години опит в киноиндустрията и талантът му се оценява на висота – именно той създава незабравимите костюми на Скарлет О’ Хара за вечния епос „Отнесени от вихъра”, но повечето продуценти се колебаят да търсят услугите му от опасение, че няма да могат да си позволят неговия хонорар. Когато Плънкет пристига за първата си среща с Уест, той е посрещнат от нейната камериерка, която го моли да изчака, тъй като актрисата все още не е напълно готова. След минути в стаята влиза самата Мей, носейки руса перука, дълги мигли, задължителните обувки на високи платформи и абсолютно нищо друго . „Уолтър, бих искала да знаеш точно с какво ще работиш.” – заявява тя според едни източници, а според други „скромно” съобщава на шокирания дизайнер, че просто иска той да види „прекрасното тяло, което предстои да облича”. Очевидно двамата стават добър тандем, тъй като Плънкет създава дрехите за поне два от филмите на актрисата и с нейна помощ отново си връща позицията на един от търсен моделиер в Холивуд. Въпреки че името й не става толкова популярно извън Щатите, Мей Уест без всякакво съмнение оставя своята следа в сценичната мода и нейният ясен почерк ще продължи да служи за вдъхновение за още много поколения напред.
