Дълго време се смеех на моя много добра приятелка, която отказваше да излиза навън, защото има „още два епизода от сезона" на La Casa De Papel. Самият аз съм човек, който предпочита наратива в сериалите и е склонен да отдели цял ден, за да приключи един сезон, отколкото да изгледа два филма. Още тогава обаче се запитах колко пък интересен и иновативен може да е един сериал, разказващ за обир? Истината ли? Ами, МНОГО!
Шегувам се, че списъкът ми с неща за гледане е по-дълъг от две страници във формат А4, но истината не е съвсем далеч. Социалната изолация най-накрая ми остави времето, за да разбера защо всички са луди по този проект, както и за да полудея самият аз. Ако не се налагаше да се правят паузи за храна, тоалетна и, нали се сещате, работа, сигурно щях да съм приключил с четирите сезона за два дни. Мнението ми? Уау, уау, УАУ, УАУ!
La Casa De Papel тръгва през 2017 г. по испанския телевизионен канал Antena 3 и първоначално е планиран като минисериал в две части. Първите епизоди събират между 4 и 5 милиона зрители, което е сравнително добър резултат, но не достатъчен, за да затвърди дълготрайното си присъствие в праймтайма, което довежда до попадането му сред продукциите, чиято съдба е предопределена от рейтинга. В края на 2017 година Netflix купува правата за сериала и го добавя в каталога си без никаква реклама и публично анонсиране. Кой да предположи, че само няколко месеца по-късно той ще се превърне в категоричен попкултурен феномен, ще спечели награда „Еми", ще събере фенове като Стивън Кинг и ще се превърне в най-гледания неанглоезичен проект в стрийминг платформата? Със сигурност не и човекът зад него – Алекс Пина.
„Мозъкът" на проекта изобщо не е предполагал, че сериалът може да има своето продължение след спирането му. Актьорите в главните роли също признават, че са били тъжни от новината за прекратяването на снимките, докато сериалът не достига територията на Netflix и не се превръща в онова, което всички гледат и обсъждат. Последователите на каста в социалните мрежи стават милиони, зрителите - също. През пролетта на 2018 г. Netflix дава зелена светлина и бандата се събира отново. И докато преди се е налагало да се правят компромиси с разходите (макар това да не си личи в крайния резултат), снимките на частни плажове, в будистки храмове или с присъствието на слонове, вече не са само неосъществим мираж.
Сама по себе си, историята започва така… Изключително умният и тайнствен „Професор" събира осем обирджии, които да атакуват Кралския монетен двор на Испания. Целта им е да отпечатат 2.4 милиарда евро за 11 дни, без да пролеят и капка кръв. Планът им почти успява, а през цялото време положението е експлозивно. Честно казах, смятах да представя всеки един герой от главния актьорски състав, но осъзнах, че може би е по-добре да не го правя. Аз самият натиснах „play", без изобщо да се поинтересувам от някакви детайли, което признавам, че се случва доста рядко. И точно така, още с първите 10 минути, вече имате персонажи, които ще обичате и мразите – понякога на моменти, а понякога и едновременно. Няма да разказваме и сюжета, защото колкото и да искаме, ще е трудно да го направим.
За третия сезон бандата се събира в опит да открадне огромно количество злато, но целта всъщност е да спасят един от своите хора, заловен в началото на сезона. Тук идва и приятелството – персонажите са хора, превърнали се в семейство, с което и ние пред екрана, започваме да свикваме и съпреживяваме всичко, което се случва, колкото и невероятно да изглежда на моменти. Трябва да се признае, че техническата част на проекта е толкова реалистична и изпипана в детайли, че кара обирите да изглеждат така, сякаш са нещо, което съвсем спокойно можеш да направиш в обедната си почивка. Третият сезон на Money Heist е гледан от над 35 милиона потребители на Netflix, а това, в което се превръща, е всичко друго, но не и забравен проект, излъчван за няколко месеца в испанския ефир.
Снимачната площадка се измества на екзотични локации, където дебнат любопитни папараци или пък в центъра на Мадрид, където трябва да полетят над 1 милион (за съжаление, фалшиви) евро, докато отстрани екипът е преследван от над 4000 заклети фена. Саундтракът включва няколко популярни парчета и макар да не е отварящата песен, химнът на сериала е емблематичната Bella Ciao, използвана като антифашистки химн още по време на Втората световна война. Повярвайте ми, ще погледнете на песента по начин, различен от онзи летен ремикс, който превзе радио и телевизионния ефир у нас преди две години. След музиката идват маските на Дали и червеният цвят, който се превръща в символ на продукцията, не само защото вече е в авторското портфолио на Netflix (логото им е червено, но има ли някой, който да не го знае?), но и защото героите в сериала носят червени костюми. А всички добре знаем, че това е цветът на страстта, отдадеността и огнения темперамент – всичко, което ще видите на малкия екран.
И все пак, ако вече сте гледали сериала, няма как да не обичате и ненавиждате главните герои. Имаме Берлин (социопатът, граничещ с психопат – човек, който определено не бихте искали да има нещо общо с дъщеря ви), Токио (онази жена, която си мисли, че знае какво иска, но разбира, че не е така, след като го загуби. Въпреки това ще ви накара да я заобичате!), Найроби (феминистката, която точно толкова уверено, колкото може да съблазни мъжете, ръководи и обира, и останалата част от групата, готова да се разпадне), както и Денвър и Рио (младите момчета, опитващи се да лавират между доброто в себе си и демоните, които понякога просто трябва да излязат наяве). Обещах да не навлизам в подробности, останалото вече ви е ясно. Ако все още не е, кой чакате? Момент, да не забравим и Професорът – човекът, който стои зад цялата идея и с абсолютна прецизност, хладнокръвие и интелигентност успява да бъде не една, а три крачки пред полицията и всички останали.
Истината е, че не знам дали е само в моята глава, но голяма част от чисто авторските продукции на Netflix са странна комбинация между извънредно много секс, странни наркотици и повтаряне на f**k повече от 6 пъти в минута. Да, тук има някои от тях, но до този момент аз не съм виждал сериал, в който за точно пет минути да се случват сравнително забавен разговор, гореща секссцена и забиването на нож в нечий гръб (или око). La Casa De Papel ни провокира ни да мислим, да гледаме внимателно и да съчувстваме на героите, дори когато правят нещо, което не изисква подобно усещане. Истината защо всички са луди по Money Heist? Като всичко друго, и тук няма универсална истина. Всеки си има своята причина, но е факт, че истерията е г-л-о-б-а-л-н-а.
Единственото, което ми се прииска да направя, след като приключих и последния за този момент сезон, е да отида и да сваля шапка на всички продуценти, сценаристи и режисьори, защото работата им е умопомрачителна. Money Heist определено промени очакванията, които вече бихме имали към следващите големи телевизионни хитове, каквито и да са те. Ако смятате, че греша в мнението си, чакам ви в Instagram, за да ми кажете, че е така или пък за да обсъдим един от 1837495562-те cliffhanger-a, които се случват в рамките на онези 43 минути, за които рядко отделяме поглед от екрана. Посегнахте ли към телефона? Chikipum, chikipum, chikipum…
