Текст: Тита Найденова
Фотография: Vito Schnabel Gallery
През 1998-а на голям екран излиза един необикновен филм – адаптацията на романа на Чарлз Дикенс „Големите надежди". Освен забележителния тандем Итън Хоук и Робърт де Ниро и нежното присъствие на Гуинет Полтроу, в продукцията се забелязва деликатната намеса на американския художник Франческо Клементе.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ВИЛАТА НА ЕДНО ИСТИНСКИ БОХЕМСКО ЛЯТО
Той е автор на рисунките, които в екранното действие са дело на героя на Хоук – Фин. Красивите портрети са с големи очи, които акцентират върху душата на човека. Именно това е посоката, която интересува Клементе от началото на артистичната му кариера в родния Неапол до днес. Доказва го и актуалната му изложба в галерията на Вито Шнабел в Санта Моника, Калифорния, която е отворена за посетители до 22 януари.
Като намигване на съдбата е срещата на Клементе с Вито Шнабел, който е син на големия му приятел и колега – художника и режисьор Джулиан Шнабел. Приятелството, което свързва Франческо и Джулиан от началото на 80-те години в Ню Йорк, продължава в професионалното приключение с Вито Шнабел. Дори децата на двамата артисти са големи приятели още от малки и са имали щастието, както описва в интервю за списание Vanity Fair първородната дъщеря на Клементе – Нина, да израснат в компанията на Жан-Мишел Баския и Кийт Харинг. Детето чудо на нюйоркската арт сцена тогава – Баския, обожава рисуването, децата на своите приятели и приятелката си по онова време Мадона.
В такъв свят са отраснали наследниците на Клементе и Шнабел, които по-късно в развитието си по един или друг начин се обвързват също с изкуството. Двете дъщери на Шнабел са художнички, а синът му Вито управлява три галерии, пръснати в различни точки на света, с голям успех. Същата участ споделят и децата на Клементе – Нина е прочут кулинар, Киара е филмов режисьор, а двамата му синове – близнаците Пиетро и Андреа, са арт консултанти.
Изкуството, което сякаш се предава по генетичен път, е и допирната точка между Шнабел и Клементе, както и доверието, и приятелството, изградени през годините. Затова не е изненада, че именно Вито организира изложбата.
„Двадесет години – 2001-2021" е тематичната рамка на експозицията, в която Клементе се завръща към корените си в изкуството. Въпреки че в годините на артистичното си съзряване, силно повлиян от арте повера, експериментира и в други посоки, в началото на 2000 година любимият артист на Гуинет Полтроу прави рязък завой към първата си голяма любов като художник – рисуването. И подобно на първите му опити в тази посока, и в тази изложба се усеща съзнателното търсене на хармония с вътрешния и външния свят, така характерно за Клементе. Някои от изкуствоведите намират, че творбите му са медитативни форми на общуване с публиката и със самия него, а други – че подобно на Пабло Пикасо се опитва да намери най-чистата форма на рисунък.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ПРЕЦИЗНОТО И ИНТЕЛИГЕНТНО НАСЛЕДСТВО НА ХЕЛМУТ НЮТЪН
„Рисуването е най-прекият път към изворите на въображението. Но не въображението като опит да се скриеш от реалността, а напротив – по-пряк път към нея", коментира в каталога за изложбата Франческо Клементе. С излъчване на пастор, с благ и благороден поглед, открито четящ се в топлите му сини очи, той е извор за вдъхновение не само за много артисти, но и за членовете на своето многолюдно семейство. В студиото му в Гринуич Вилидж, Ню Йорк, най-често му гостуват внучките му, съпругата му Алба, неговата постоянна муза, както и любимият му колега и приятел Джулиан Шнабел. Преди повече от шест години, творбите му вдъхновиха списание Harpers’s Bazaar да заснеме специална фотосесия в ателието му с интересна интеракция между моделите и картините му. Резултатът изненада мнозина, а сред тях и топмоделът Кристи Търлингтън, която след финала на снимките закупува платното на Клементе, за което позира самата тя.
