Текст: Тита Найденова
Фотография: Музея Пабло Пикасо, Малага
Не е изненада, че именно музеят на Пабло Пикасо в Малага организира една от най-големите ретроспективни изложби на родения в Унгария, но избрал Париж за свой дом фотограф Жорж Брасай. Експозицията „Париж на Брасай" гостува в Музея на Пикасо до пролетта на 2022-ра със силната заявка да бъде един от най-пътуващите арт проекти на тази година.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ВИЛАТА НА ЕДНО ИСТИНСКИ БОХЕМСКО ЛЯТО
Причините са две – амбициозната работа на кураторите на изложбата и връзката между двама артисти, белязали с артистичния си талант и провокативен почерк съвремието си. Връзката между Брасай и Пикасо се извисява отвъд дълбокото им приятелство, въпреки силата на характерите им, и маркира една запазена територия, в която за поколенията оцеляват хуманните им послания и безграничното въображение.
Подобно на един от най-големите си кумири, художникът постимпресионист Анри Тулуз-Лотрек, който до края на дните си открива красотата на неочаквани места и вярва, че „най-красивите цветя растат на бунището", и Брасай има окото и силата да я открива на територия, която често се свързва с порочни нощи и обичайна рутина. Може би именно заради това със скандалния испанец в Париж – Пабло Пикасо, намират общ език още по време на първите си срещи.
Единият цинично отхвърля магията на живота, въпреки че талантът му подсказва проявлението й, а другият я открива по пътя си – в прочутата парижка Люксембургска градина, където две деца се удивляват на препускащото с вятъра корабче в едно от водните пространства, в нощните барове на френската столица или в ателиетата на любимите си приятели.
Артистичният диалог между двамата е динамичен, понякога дори изпълнен с напрежение, но въпреки всичко испанският гений твърди приживе, че най-хубавият му портрет е именно този, заснет от ръцете на Брасай. За разлика от мнозина свои колеги той не робува на романтизма на парижката бохема и търси провокации по пазарите, публичните домове и мрачните улици на Париж, но дори и онова, което открива под булото на реалността, подсказва, че животът е чудо.
Такива са кадрите, които попадат в селекцията на изложбата в Музея на Пабло Пикасо в Малага, където оживява един необикновен, поетичен Париж. Може би затова работното заглавие на експозицията е „Париж на Брасай – фотографии на града, който Пикасо обича" и всяка фотография доказва не само връзката между двамата гении, но и артистичното им възхищение пред красотата на града.
Париж, който Брасай, роден като Гюла Халаз, открива едва тригодишен, където пристига заедно с родителите си от Унгария. Баща му, унгарски писател, преподава френска литература в Сорбоната за една година и малкият Гюла споделя приключението на родителите си. След години започва работа в Берлин като журналист в местен вестник, открива силата на фотоапарата да улавя действителността и когато взима решение да се установи в Париж, продължава похода на истината. Попада в епицентъра на артистичната бохема в града – района около Монпарнас, където живее американският писател Хенри Милър, с когото се сприятелява бързо, но за кратко. Ексцентричният нрав и животът на настроения от страна на Милър е причината да се отдалечат един от друг толкова много, че години по-късно писателят да определи кадрите му като „скучни и създаващи грешна представа за живота в Париж".
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ПРЕЦИЗНОТО И ИНТЕЛИГЕНТНО НАСЛЕДСТВО НА ХЕЛМУТ НЮТЪН
Сред близкото му обкръжение е и поетът Жак Превер, с когото поддържат професионални контакти и обща страст към града и многобройните му лица. Именно те оживяват в изложбата, в която невидимо съществува и Пабло Пикасо. При това не само защото музеят в родния му град Малага е домакин на експозицията, но и заради присъствието на Париж в творчеството на двамата артисти. Като една деликатна нишка, която потвърждава за пореден път правотата на цитата, че „красотата е в окото на гледащия".
