Въпреки че в световен мащаб се говори, че технологиите са извели изкуството на ново и мащабно ниво във вселенското пространство, истината изглежда по-различна.
Още през 1955 г., по време на традиционното арт изложение Paris Movement, прочутият швейцарски скулптор Жан Тингели предизвиква истински смут, но и възхищение сред колегите си, когато представя първия робот в изкуството. Машината, която скицира рисунки, е представена и на първото биенале във френската столица, през 1959 г., по време на което критиката определя създателя на прочутия фонтан Стравински пред центъра за съвременно изкуство "Помпиду" за визионер.
60 години по-късно екип от артисти и компютърни специалисти разработват проект "Новият Рембранд", в който създават алгоритъма на изкуствен интелект, свързан с принтерна машина, така че да започне да принтира в 3D формат рисунките на Рембранд. Работният процес отнема две години, но на финала АЛ, както го наричат всички, започва да принтира с особена честота копията на прочутите рисунки на нидерландския майстор на светлината.
Някои сравняват особената близост между изкуството и технологиите като кутията на Пандора, която крие рискове и обещава неприятни изненади, докато директорът на музея Гугенхайм в Ню Йорк – Ричард Армстронг е категоричен, че прогресът е най-важното нещо и демократичността на изкуството - негов основен принцип, предполага навлизането на технологиите в изкуството и заради възможността все повече и различни групи хора да откриват смисъла му – чрез допир, аромат, слух, а не само традиционния формат на съзерцание – чрез очите и погледа.
Първата стъпка бяха виртуалните разходки из музеи и галерии преди години, докато сега в активна фаза е директната колаборация между артистите и технологиите. Ето няколко добри примера в тази посока, макар критиката все още да се разделя на два лагера - дали това е крачка напред или крачка назад.
ВИСОКО, ВИСОКО
Източник: wiki commons
На 83 годишна възраст легендарният британски художник Дейвид Хокни откри света на технологиите и бързо го приложи в своята работа. Така една от последните му изложби в Париж, в прочутия музей De L’Orangerie, вдъхновена от пролетта във всичките ѝ измерения, бе изцяло изградена от рисунки, създадени на неговия iPad. Със специално създаден за него софтуер, майсторът на детайла успя да сътвори не само силно въздействаща и докосва картина, но и дигитален арт обект с височина 90 метра.
НАМЕРЕТЕ АРТИСТА
Източник: wiki commons
Може би най-смелият в "разсъбличането" на спомените и истинските истории от живота си артист – Марина Абрамович също не се посвени да посегне към "забранения плод" – ябълката на познанието, облечена във формата на виртуална реалност. Преди три години, тя използва този технологичен трик, за да привлече нова публика и да за провокира отново директен контакт със зрителите. Публиката бе поканена да сложи необходимите технически средства, за да бъде заедно с липсващия в реалността артист. Когато зрителите слагат шлема, попадат в света на Марина, която изнася целия си артистичен пърформанс там – в онова магично и понякога странно, защото не съществува наистина, пространство наречено VR - виртуална реалност. Критиката го нарече "умен подход да събереш публика, да я сложиш на дивана и да я накараш да вярва, че артистът е там!"
ПРОДАВАЧЪТ НА ИЗКУСТВО
Източник: wiki commons
Американският художник Джеф Кунс пръв усети притока на свежа "кръв" в банковите си сметки и благодарение на технологичната революция. Артистът, който е известен с това, че има цял екип около себе си, който изработва зададените по негови скици скулптори, стартира успешно партньорство със Snapchat. Благодарение на апликация, посетителите на няколко от изложбите му в Ню Йорк, Лондон и Рим успяха да видят несъществуващите на живо картини и скулптори. По-късно, един от най-бързо ориентиращите си в света на изкуството и парите креативен ум, се впусна в изработването на дигитални изображения и позиционирането им на NFT пазара. Кунс се оказа един от първите консуматори на благините на метавселената и там се чувства точно на мястото си.
ВАРНА, СЪБРАНА В МЮРЪЛ
Източник: Ели Жотева
Родният пример, който перфектно изобразява вече почти неразривната връзка между изкуство и технологии се намира във Варна. Там, преди броени дни, изгря нова арт-стена, създадена от креативната сила на мултидисциплинарния артист Ели Жотева, в колаборация с Филип Морис България. Мюрълът е естествено продължение на вълнуващите арт колаборации с български артисти, които бранда започна през миналата година. Разположена на култовата локация– входа на Морска гара, арт-стената улавя пулса на Варна и елементите на лятото, преплитайки ги с ценностите, които бранда споделя. Изображението носи посланието за значението на многообразието, като двигател на прогреса, подчертава важността да сме заедно и издига на пиедестал идеята за уникалността във всеки един от нас. Приносът на изкуството за градската среда пък е подчертан от 3D перспектива на варненски сгради, вплетени в изображението. За създаването на този проект Ели Жотева, обединява класически похвати с фотография и дигитални медии, изграждайки мост между изкуството и технологиите. Смело можем да кажем, че Ели Жотева е сред най-изявените родни посланици на идеята за абсолютната свързаност между арт и технологичния свят. Тя е професор по визуални ефекти в университета Дрексел във Филаделфия, преподава уроци по фотограметрия и добавена реалност в houdini.school и води международни семинари по волуметрично кино с колектива си current.cam.
