Швейцария по български или за градския транспорт с любов

Убедена съм, че съвсем скоро ще станем Швейцария на Балканите. Само трябва да развием пророческите си умения.

Стоя си аз на спирка на тролейбус номер 9, но някак така европейски си стоя. Чакам културно, с приготвено билетче в ръка. Глас от електронното табло на спирката нежно ни уведомява, че тролейбусът ще пристигне след 4 минути. В този момент на таблото се изписват 6 минути. Казвам си, е, стават такива грешки, техниката не е съвършена.

След няколко минути гласът отново се включва и казва, че тролейбусът ще пристигне след 12 минути. На таблото продължава да стои шестицата. Времето минава, аз въпреки всичко съм образцова гражданка, с непоклатима вяра в градския ни транспорт.

Дванадесет минути чакам да изтекат четирите минути. Гласът от таблото ме събужда от европейския унес и съобщава, че тролейбусът ще пристигне след една минута. 

На таблото се изписват 5 минути. Колко е хубаво, когато надеждата е близо! Колко е европейско и разбуждащо! Аз съм щастлива. Има ли нещо по-прелестно в една делнична утрин от това да ти дойде тролеят?!

Гласът от таблото се включва още по-категорично и съобщава отново за едната минута до събитието. На таблото се изписват 4 минути. Чакащите на спирката са развълнувани, предстои нещо очарователно, чувстваме се като моряци, съзиращи остров в далечината.

След няколко минути над нас изсвирва отново глас от таблото, още по-категоричен и уверен: една минута до развръзката! 

В следващите минути гласът става все по-енергичен и убедителен: само още минута! Вярата е всичко!

И аз вярвам! И чакащите около мен вярват! Швейцария на Балканите не е мираж! Тя е онова шесто чувство, тя е третото око, тя е дарбата да провиждаме кога ще дойде тролеят. А вие какво си помислихте? Че ей така идват тролеите, без да затворим очи и да го поискаме вътре в себе си?

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA