Изпращам съобщение на прекрасните си колежки. Къде? В Messenger. ПРЕКРАСНОТО приложение, което от почти две години не ми позволява да сменя профилната си снимка, защото неистово отказвам да извадя от архива прашасалия ми Facebook акаунт, разкаран още в девети клас. Съобщението идва от нищото и е въпрос. Какво правихте, когато Facebook, Instagram и WhatsApp "крашнаха" тотално и около шест часа нямахме връзка със случващото се по света и с всички сладки кученца, които следваме?
ОЩЕ ОТ GRAZIA: НАЛИ НЕ ПРОПОВЯДВАТЕ ТОКСИЧЕН ПОЗИТИВИЗЪМ?
Главната ни редакторка Невена сподели, че "сме толкова зависими от контакта през социалните мрежи", че на практика е решила, че има проблеми с интернета. Аз също. "После започнах комуникация през алтернативни апове и накрая, разбира се, отворих книга." При мен това така и не се случи. Обмислях го, не мога да лъжа, но просто не се случи. Прекарах около два часа в разговор по телефона и пуснах първия епизод на "The Chestnut Man", който имах намерението да стартирам от доста време. Гледайте го, заслужава си!
Димитрина, нашата заместник главна редакторка, може би обобщи ситуацията по най-добрия начин. "Аз по това време гледам телевизия или чета, така че почти не го усетих този краш. Колкото до емоции, по-скоро спокойствие и облекчение, защото социалните мрежи създават усещане как вечно трябва да си ангажиран или поне в час с някаква viral тема."
Сигурно вече сте решили, че съм тотално изтрещял, но странното чувство на объркване ме накара да седна и да напиша този текст, в който няма да откриете логика, достойна да ме направи нобелов лауерат, но пък ще намерите разни разсъждения и емоции. Така де, повече от наясно съм, че е трудно да ангажираш останалите с мнение, освен ако не си Ким Кардашиян или Брад Пит, но ще ме извините.
Всъщност проблемът със социалните мрежи не е в изненадващото им спиране, а в непрекъснатото им използване. Пробвайки да изпратя няколко съобщения във въпросния ден, установих, че просто не става. И докато момчето до мен в метрото поздравяваше роднините на служителите във Facebook до девето коляно, аз се прибрах, сготвих, проведох гореспоменатия разговор и седнах върху леглото. Запитах се какво сме правили преди години всяка вечер, когато със сигурност не сме въздишали по reels с италиански пейзажи, скролвали безумни TikTok видеа или хейтвали някои дзен social media потребители?
В моменти като този, без да прозвуча като баба ви или лелята на леля ви, буквално осъзнаваме колко сме залепени за технологиите и как сме свикнали светът да се случва във и със тях. Не че е лошо, времето е такова. Не бих искал да се върнем 100 години назад и да използваме газови лампи, но някак не е безкрайно непоносима идея да включим самолетния режим, без реално да се намираме в самолет.
Не дочаках среднощното грандиозно завръщане на любимите социални мрежи, но когато се събудих, видях стотиците meme-та. Видели сте ги и вие. Подигравките със Зукърбърг, препратките към Twitter и статистиките колко много пари са отлетяли от Силициевата долина, доказвайки ни, че един клик е достатъчен, за да сме аут. Ядосах се как цяла сутрин се говори за това, станах да си направя кафе и... влязох в Instagram.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ДОПАМИНОВИЯТ ФАСТИНГ МЕ НАКАРА ДА ИЗЧЕЗНА ЗА 24 ЧАСА...
Никога не съм обичал радикалните изказвания по каквато и да било тема, още повече имайки предвид, че четете тези редове, защото вероятно сте ги засекли във Facebook. Мерси, че стигнахте до края на своеобразния ми етюд. Сега, ако случайно дъждът е спрял, излезте навън и хвърлете телефона си (не буквално, please!) настрана за поне 30 минути. После ще се почувствате готино. Готино, ако приготвите вечеря. Готино, ако прекарате два часа в Instagram. Окей е, случва се.
Фотография: unsplash.com, pexels.com
