Замразявайки кръвни проби в продължение на няколко години, шведски учени са сравнили кръвта на здрави хора с тази, която е принадлежала на пациенти, които впоследствие се разболяват от рак. Те откриват, че концентрацията на определени белтъчини ясно показва вероятността от развитие на злокачествен тумор.
Флорентин Шпет от университета Умео е искал да намери начин за откриването на рак в тялото много преди появата на симптомите. Той се обръща за съдействие към три биобанки, включително норвежката Janus Serum Bank, която изследва рака, където се съхраняват проби от 320 000 пациенти, събирани от 1972 до 2004 г.
Шпет открива, че нивото на някои вещества в кръвта на хората, които по-късно са диагностицирани с рак на мозъка, костния мозък или лимфома, дори в ранен стадий се различава от контролната група.
Първото му проучване е посветено на рака на мозъка, в това число глиобластомата - най-често срещаната и агресивна форма на мозъчния тумор. Оказва се, че рискът от рак на мозъка е свързан с леко повишаване на нивото на два протеина в кръвта, което може да се установи 15 години преди диагностицирането на рака. Откритите протеини принадлежат към групата, която е част от сигналната система и клетъчния растеж, а също така могат да допринесат за развитието на тумор.
В друго проучване изследователите откриват връзка между някои протеини и риска от лимфом. Маркери са открити в кръвта на бъдещи пациенти от 15 до 25 години преди диагнозата.
Кръвта не е единствената среда, в която могат да се търсят признаци на рак. Шпет и екипът му са забелязали пет имунни маркера в костния мозък. При пациентите с рак, концентрацията на тези вещества намалява.
За съжаление, повишеното или намаленото ниво на биомаркери невинаги точно сочи висок риск от развитието на рак. При някои хора с анормални концентрации на някои вещества не е развит рак. Учените все още не могат да дадат обяснение за това явление.
Перспективен ДНК тест за биомаркери на рак на черния дроб са разработили учени от САЩ. Този тест позволява откриването на онкологични заболявания при 90% от пациентите и е много по-чувствителен от съвременните аналози.
