Последните дни на годината са времето, в което традиционно обръщаме поглед назад и правим равносметка за всичко, което (не) се е случило през последните 12 месеца. За успехите, за провалите, за връзките, за разделите, за разочарованията, за впечатленията. За всичко. След по-малко от 72 часа ще посрещнем първата година от новата декада и не можем да не се запитаме: правим ли все още новогодишни обещания към себе си? Ако не, защо? Ако да, правим ли всичко възможно, за да ги спазим? Нощта на 31 декември срещу 1 януари винаги се е приемала за вододел между старото и новото, между това, което сме направили и това, което предстои да направим. Не сме сигурни, че обсебеността на хората от това да планират всичко до възможно най-малкия детайл е научно обоснована, но манията да държим контрола в ръцете си е налице.
Свободни сте да ме поправите, ако греша, но идеята, че имаме нужда от ново начало само веднъж годишно, е повече от абсурдна. Нормално е да си поставим за цел да започнем да ходим повече пеша, да четем повече книги и да прекарваме по-малко време в социалните мрежи. Странно е обаче да го правим, само защото и всички останали, или пък защото е „нова година”. Разбира се, нямаме предвид да се оставите по течението, но не е редно и да се фокусирате прекалено много върху това, което НЕ сте направили, защото съществува страхът от провала. Ако си поставим за цел да се храним здравословно в края на декември, а още в средата на януари отидем на рожден ден на приятел, където е пълно с всякакви неща, за които сме се заклели, че няма да вкусваме, и се поддадем на изкушението… какво? Започваме да се чувстваме така, сякаш сме прецакали всичко и в нас се настанява усещането, че щом веднъж нещо не се е получило, не си заслужава да пробваме отново.
Празниците са изпълнени с много баналности и вероятно много хора биха се съгласили, че новогодишните обещания са една от тях. Ако искаш да направиш промяна в живота си, защо да чакаш първите дни от новата година? Изследователи от Пенсилванския университет са направили проучване, в което вземат участие над 10 000 студенти и преподаватели на възраст между 19 и 56 години. Резултатите показват, че всеки възприема свежия старт по свой собствен начин – може да е краят на семестъра, последният ден от месеца, рожден ден, някакъв празник, следващият понеделник.
Мисълта за новото начало стоеше зад тазгодишното издание на „Жена на годината”. Стои и зад тези редове, в които си задаваме въпроса не е ли по-добре да се наслаждаваме на мига и да посрещнем новата година с приятели и много настроение, а да оставим решенията за момента, в който усетим, че наистина имаме нужда от тях? Когато и да дойде той.
