Един от факторите, които различават човешкия вид от царството на животните, е нашето умение да създаваме и оценяваме художествено творчество. От древни времена артистите заемат особено място в цивилизованото общество, те имат статус на хора със заложби, за които останалите смъртни могат само да мечтаят. Дали обаче това наистина е така? Според професор Д.Б. Дауд, автор на книгата Stick Figures: Drawing as a Human Practice, умението да се рисува не е въпрос на талант. Желанието да изразим мисленето си с различни фигури и цветове е изначална човешка потребност, свързана с начина, по който интерпретираме, запаметяваме и възпроизвеждаме нови знания.
Детство мое цветно и вълшебно
Дори към настоящия момент да не рисувате, можем да се обзаложим, че когато сте били в детската градина, това е било едно от любимите ви занимания. Малчуганите обичат да комуникират със света и да осмислят важните за тях неща чрез визуални символи. Специалистите разграничават шест отличителни етапа в развитието на склонността към рисуване. Разбира се, трябва да се вземе предвид, че границата между отделните фази не е строго определена, а и всяко дете е уникално и се развива в свой собствен ритъм. Първият етап протича между втората и четвъртата година, когато децата осъзнават, че боравенето с определени предмети води до възпроизвеждане на цветове и форми и постепенно установяват някакъв контрол върху този процес. Фаза номер две е във възрастта между четири и седем години и се характеризира с използване на конкретни символи, чрез които се описват околната среда и видове взаимоотношения.
Децата, които са между седем и девет години се намират в така наречения схематичен етап, в който употребяват система от заучени и повтарящи се изображения. За повечето от нас това означава да нарисуваме човешко същество като комбинация от правоъгълник, кръгче и четири чертички. Реалистичната фаза, която настъпва между девет и дванадесет години, се нарича така именно, защото в нея детето се старае да постигне максимална прилика между обектите и техните изображения и обръща внимание на детайлите.
Според професор Д.Б. Дауд, автор на книгата Stick Figures: Drawing as a Human Practice, умението да се рисува не е въпрос на талант, а изначална човешка потребност
Следващата стъпка, в която навлизат подрастващите до 14 години, се определя с развито усещане за триизмерно пространство. Тийнейджърите на възраст от 14 до 17 години пък се намират в сложен период на криза, в рамките на който трябва да решат дали да продължат да се занимават с изкуство. Образите, които се създават през този етап вече се отличават с индивидуален стил. Обикновено в този момент хората осъзнават, че не показват признаци да станат следващия Микеланджело и решават да се ограничат до ролята на наблюдатели.
Нарисувай ми нещо
Професор Дауд е убеден, че естетическата рамка, в която сме поставили способността да създаваме визуални изображения, е огромна загуба. Според него рисуването не трябва да се фокусира върху крайния резултат, а самия процес, който преди всичко следва да се разглежда като инструмент за учене и решаване на проблеми. Не случайно повечето хора, които се занимават с точни науки обичат да прекарват свободното си време, създавайки неразбираеми драсканици. Това занимание облекчава напрежението и създава предпоставка за креативен подход. В края на книгата си професор Дауд прави дръзкото, в известна степен, изказване, че освен всичко останало, художественото творчество допринася и за засилване на моралните качества.
Визуалното изразяване и осмисляне на травмиращи събития води до ефективна трансформация на потиснати негативни емоции. За основатели на тази практика се считат британските артисти Ейдриън Хил и Едуард Адамсън
„Може да звучи налудничаво, но аз мисля, че рисуването може да бъде форма на гражданско възпитание.” – разсъждава той и допълва, че наблюдателността, и последователното старание, свързани с творчеството, изграждат характера. Този нестандартен възглед не изглежда толкова невероятен, като вземем предвид отдавна доказаните терапевтични ползи от рисуването. Визуалното изразяване и осмисляне на травмиращи събития води до ефективна трансформация на потиснати негативни емоции. За основатели на тази практика се считат британските артисти Ейдриън Хил, автор на книгата Art Versus Illness, и Едуард Адамсън, който въвежда арт терапията в заведения за душевно болни пациенти. Към днешна дата рисуването се използва при лечение и облекчение на състоянието на редица ментални и физически заболявания. Може би е дошъл момента, в който трябва да преосмислим начинът, по който гледаме на изкуството като цяло.
