Лукс ли бе - да го опишеш…

Ще послушам преподавателката си по литература от гимназията, която винаги казваше, че въпрос в началото на текста провокира естествено любопитство. Ето го. Какво е луксът? Все си мисля, че не е тениска Gucci, намерена в съмнителен Instagram акаунт за още по-съмнителната цена от 20 лева. (Никога не струват толкова!) Не е и снимка от Занзибар. (Стига, всички видяхме онзи ресторант на скалата!) Вероятно не и поставянето на хиляди неща в скоби, защото луксът няма нужда от обяснение. Съжалявам, че ще го кажа, но изобщо не е така. Още повече във време, в което си е истинско преживяване да излезеш на разходка, без да изпиташ страхова невроза от броя хора, срещнати по улицата.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ДОПАМИНОВИЯТ ФАСТИНГ МЕ НАКАРА ДА ИЗЧЕЗНА ЗА 24 ЧАСА...

ВСЕКИ ИСКА ОТ СКЪПОТО

Бърза справка с тълковния речник показва, че луксът е дефиниран като „нещо извънредно много скъпо поради висококачествения материал, изящна изработка и красота; разкош, комфорт". И това е страхотно. Кой не иска да се чувства разкошно и комфортно? Още по-хубаво е, когато можем да си го позволим. Достатъчно е да сме най-пестеливите хора на света, да имаме петцифрена заплата или богато семейство. Или да сме Илън Мъск. Проучвания обаче показват, че дори да нямаме нито едно от гореописаните лични постижения, все пак сме склонни да се хвърляме напред с главата в морето от блясък, лога и спиращи дъха цени.

Учени от Йейл стигат до извода, че в днешно време огромен обем от хора правят големи покупки, но реално не са в позиция да ги осъществят. Точно те извеждат на преден план твърдението, че постмодерният човек не действа рационално, защото е под редовен натиск да изглежда добре и именно покупките на скъпи неща ни карат да се чувстваме ценна част от определена социална група, макар да нямаме място в нея. Луксозните проявления могат дори да ни донесат усещането, че сме свършили нещо страхотно и удовлетворяващо, въпреки че в следващите няколко седмици ще се наложи да ядем маруля, тъй като руколата няма да изглежда финансово разумна опция. Разбира се, оправдаваме луксозните дългосрочни инвестиции, но ако търсим само и единствено прилив на ендорфин (очевидно 46% от хората в обществото го правят), това ли е единственият начин да го получим? Имайки предвид, че вече е истински лукс да излезем по-далеч от терасата след 14 дни, прекарани изцяло вкъщи и да хапваме навън, след като три месеца сме търсили повече „лесни рецепти за 3 минути" в YouTube, отколкото е нормално.

#ЛУКСЪТМЕУСПОКОЯВА

Нека си признаем нещо. Всеки е правил необмислени покупки, струващи повече от наличните пари в сметката ни. Личният ми пример са едни безсрамно скъпи обувки, които бяха „аут" след 3 месеца използване. Дали се ядосах? Да. Дали ги хвърлих с ругатни в боклука? Да. Дали се бях сещал за тази случка досега? Не. Не доказва ли точно това, че всеки подобен акт на (не)благоразумие е временен? „Вярвам, че скъпите неща могат да ни направят щастливи", споделя предприемачът Рамит Сети, автор на бестселъра „Ще те науча как да станеш богат. „Лично аз не бих искал да пропусна 2500 авокадо тоста или 12 000 латета, за да може след три милиона години да започна да живея живота си." Склонни сме да се съгласим. Не е ли лукс да си позволяваме тези малки удоволствия ежедневно, вместо чанта Versace веднъж годишно? Стигаме до извода, че вероятно има повече въпроси, отколкото отговори, но 72% от милениалите признават, че наистина се чувстват по-щастливи, когато си купят нещо скъпо.

Питате ли се защо? Очевидно, според повечето специалисти, поради чувството за автентичност, което започваме да търсим още от детските си години в опити едновременно да се впишем и да открием себе си. Тук се крие и причината да не задоволяваме душата си с реплики - логото може да е безпогрешно имитирано, но вътрешно ще знаем мрачната истина. Доказателството идва от интересен социален експеримент, в който участие вземат над 300 деца. На всяко от тях се предоставят по две идентични плюшени играчки - вляво е тяхната лична, а тази вдясно - дубликат, „изготвен специално за експеримента". Оставяйки настрана дълбоката психологическа нагласа, децата избират своята играчка, без да са наясно, че и двете са купени от магазин непосредствено преди началото. Това подсказва, че още от съвсем ранна детска възраст, напълно нормално, искаме да обградим себе си с хубави и автентични неща. Ще го правим и занапред.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ОЧАКВАНИЯТА (В СЕКСА) ЛИ ВОДЯТ ДО РАЗОЧАРОВАНИЕ?

БЪДЕЩЕТО, БИЗНЕСЪТ И ОЩЕ НЕЩО

В началото на миналата година, когато светът буквално спря, бизнес анализатори предупредиха за задаващата се „безпрецедентна криза" в луксозните индустрии. Тогава те коментираха, че очакваните загубили са за почти 2 милиарда паунда, а пълно възвръщане се очаква едва през тази година. Колкото и да искаме да го вярваме, с оглед на световната картина, предполагаме, че ще отнеме още известно време, но нищо няма да бъде същото. Преди онзи 13 март, който даже не сме сигурни, че трябва да споменаваме, големите дизайнерски брандове отчитат ръст в продажбата на официални тоалети, обувки и облекло, подходящо за модния подиум, а след година, прекарана основно вкъщи, всички насочват вниманието си към комфорта.

Луксът продължава да се приема като покупка на продукти, изработени от най-добрите материали, със забележително качество и откроен обществен статус, но експертите отчитат, че потребителите вече търсят идентичност и осъзнават, че всеки техен ход оставя отпечатък върху света. Сега хората се интересуват от политиките на марките, от мисълта дали ще направят нещо добро или нещо лошо за света, а не просто дали ще изглеждат по-богати и успешни, отколкото са. Ако приемем, че се интересуваме от ски, то сега със сигурност бихме вложили повече пари в екипировка, отколкото в пуловер Louis Vuitton, на който сме хвърлили око преди доста време. Въпреки че ските ще се използват доста по-рядко, идентичността, която те придават на нашия характер, ще ни стимулира да направим съответната покупка. Защото луксът вече се отнася и до това, с което брандовете се ангажират, а не до това, с което казват, че се ангажират. Не че продуктите, приемани за луксозни в миналото, няма да бъдат и за в бъдеще, просто се очаква конкуренцията да бъде доста по-голяма заради индивидуалните възприятия. Изглежда, че отговорът на въпроса се крие в нашите желания. А какви са те?