Фотография: Profimedia
Едно от хубавите неща през 2021 година беше, че имахме доста повече поводи да се разделяме с домашните дрехи. Поне за малко. Поне за едно парти време. Напук на локдауните дизайнерите също решиха, че е време да гледат напред към едно постпандемично време, в което ще посягаме повече към бляскавите рокли, пищните бижута и високите токчета. Сред всички трендове през изминалата година (голяма част от които вдъхновени от края на 90-те и началото на новото хилядолетие) несъмнено се открои монограмът. И точно, когато си мислехме, че логоманията и големите натрапващи лога са останали в миналото, модните марки ни опровергаха със своите брандирани принтове.
За да направят преброяване на най-популярните тенденции за 2021-ва, от Vogue пуснаха анкета в Instagram профила си и след гласуването се оказва, че 52% от читателите поставят монограма на първо място. Скандинавското издание на модната библия също потвърждава, че марките определено успяха да надскочат сремежа си към логоманията и максимализма, който се налага с нея. Видяхме го в тазгодишните колекции на Balmain, Fendi, Valentino, Gucci, Max Mara, Balenciaga, Givenchy, Vetements и дори Chanel.
За някои това е добре позната традиция – като монограма на Gucci, който е създаден още по време на Втората световна война, както и този на Louis Vuitton, който дължим на сина на Луи Вюитон – Джордж, който използва инициалите на своя баща, за да съхрани онова, което наследява. Покриването в брандирани щампи от глава до пети видяхме и при модните колаборации от ново поколение – т.нар. hacking между Gucci и Balenciaga (поредния креативен ход на Алесандро Микеле и Демна Гвасалия) и неочакваното сътрудничество между Fendi и Versace или накратко казано Fendace, в което Донатела Версаче и Ким Джоус просто размениха местата си. Дали е дизайнерско безсилие, или това е бъдещето в модата, тепърва ще видим и през новата 2022-ра година, защото монограмът ще бъде нещо, което ще продължим да виждаме под една или друга форма.
Логоманията 2.0, както я наричат някои модни критици, донякъде е вид ескапизъм от пандемията, давайки ни надежда, че идват по-хубави времена. Но в едновременно с това тя ни показва, че най-ярките тенденции от миналото винаги ще намират начин да се връщат отново. Рано или късно.
