Общуването е изключително важна част от човешкия живот, тъй като чрез него успяваме да обменяме информация, опит, чувства и други изживявания. За децата комуникацията обаче е от особено значение. На детския развиващ се организъм общуването дава необходимата информация за света и така детето го опознава.
Важно е малчуганите да комуникират с възрастните и с връстниците, по възможност с увереност и спокойствие. Често пъти децата с говорни нарушения се притесняват от това и започват да се изразяват по-рядко и да редуцират изказванията си до минимум, затова е добре детето да говори правилно и да има увереност в себе си. Така смело ще изразява позицията си и ще показва своите възможности.
Често родителите се свързват с мен с думите: „Детето ми не иска да говори!", „Детето не иска да повтаря по мен!". Разбира се, подхождам с разбиране и се опитвам да вникна в ситуациите, в техните притеснения и в отношението им. Често причина е това, че подходът не е много позитивно приет от децата. Децата обичат моментите, когато кажем „НЕ!", но въпреки това не спират да правят забраненото нещо и то още по-усърдно. Когато им кажем с нарицателен тон "кажи „бебе", те мълчат. Ние продължаваме да го повтаряме, а колкото повече се усеща напрежението в гласа ни, толкова повече детето го усеща и не желае да извърши съответното действие. Да, може да бъде инат, но не към самият говор, а към нашето отношение.
Повечето пъти децата стигат до плач, до тръшкане да им се даде това, което искат, но не и да го кажат. Когато обаче не се получава и не казва думата, аз съветвам да се извърши смяна на подхода. Думите „кажи" и „повтори" се изключват. Всичко минава през въпроси. „Какво е това?", „Как се казваше това?",,Хммм.. На колко ли си години?"…
Другият начин е да казвате, че вие сте забравили названието на дадения предмет. Звучи просто, но често спестява излишния плач и така предизвиквате желанието у детето да проговори, да се изкаже. Може да питате и за неговото мнение. „Вкусна ли е супата?", „Обичаш ли сок?" и други такива неща, особено ако са свързани с любими дейности.
Разбира се, това се отнася за деца, които нямат някакви други симптоми, свързани с нарушенията на говора и езика. Затова е важна консултацията и обективното мнение. Допълнително може да играете най-различни игри за развиване на фината моторика, която има огромно влияние върху езиково-говорното развитие. Четене, пеене, ролеви игри и разказване на ежедневни неща са сред най-простите решения на проблема.
Книжките пък са чуден свят, в който децата могат да открият много. И не само да развият въображението си, но и сами да стимулират езиково-говорните процеси.
Книжката „Аз говоря правилно!" има точно това за цел. В нея са подбрани по-сложните говорни звукове, които най-често се срещат като нарушение при децата. Това са именно С, З, Ц, Ш, Ж, Ч, Л и Р. Стихотворенията са кратки, ясни и звучни. Забавните случки в тях ще допринесат за доброто настроение по време на работата, а онагледяването на всеки звук с интересна буква ще направи работата още по-ползотворна.
Поезията е един от лесните начини за възприемане и запаметяване на информация от малките читатели. Освен това тя допринася за развитието на правилна дикция, добра плавност и темп при говорене, както и развива езика и говора.
Текст: Милка Игнатова