Последните години бележат огромната промяна във възприятието на половете, която обещава да не напуска светлините на прожекторите още много дълго. Идеите и нормите за половата идентичност са поставени под въпрос, което доведе до разширяването на лексикона ни и в него вече влязоха изрази като „джендър неутрален" и non-binary. И докато през 2016-а в Канада се появи първото бебе без полова идентичност – Сийръл Атли Доти, вписан по желание на майка си като U oт unknown и unspecified, вместо като „момиче" или „момче", хората продължават да правят партита, с които разкриват пола на бебето, използвайки розовото и синьото като основни насоки.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КАК ДА ВЪРНЕМ ТЯЛОТО СИ СЛЕД БРЕМЕННОСТТА?
Историята на идеята за връзката между нежното розово и момиченцата и светлосиньото и момченцата датира от много години и стига толкова далеч в миналото до момента, в който нито розовото, нито синьото са били свързвани с бебенцата. Двата цвята навлизат в живота на родителите скоро след Първата световна война. Преди това всички бебенца и малки деца били обличани в бели рокли. Дори момченцата били с такива и причината, разбира се, е лесният достъп до пелените. Бялото пък било избрано много прагматично – най-лесно за пране с белина и най-лесно за поддържане. Като цяло облеклото за деца до 6-годишна възраст било унисекс, по причини свързани с бюджета на домакинството – при дрехи подходящи и за двата пола било повече от логично те да се използват от всички малчугани в едно домакинство. Цветовете не били популярни до средата на XIX век. Тогава, заради навлизането на боите за тъкани в ежедневието, нещата започнали малко по малко да се променят. Пастелните тонове навлезли в облеклото на малчуганите, но минали десетилетия, преди синьото и розовото да бъдат свързани толкова силно с двата пола. Всъщност в началото розовото било за момченцата, а синьото за момиченцата.
Теориите за този любопитен факт са много, но някои от тях свързват синьото с Дева Мария, а розовото с червеното, което в миналото се приемало като твърде силен и агресивен цвят, подходящ само за мъжете. Затова момичетата били свързани с нежния цвят на небето, а розовото станало символ на малките момчета. Тази идея предизвикала производителите на дрехи да яхнат цветовата вълна с желание да умножат продажбите си и така започнало лудото производство на дрешки, обагрени в съответните нюанси. Предизвикани от бума в производството на сини и розови дрешки, през 1927-а в списание Time публикували диаграма с различните цветове, подходящи за различните полове според тенденциите във водещите щатски магазини.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ПОДРОБНИЯТ СПИСЪК С BEAUTY ПРОДУКТИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО
40-те години на ХХ век обаче носят новата мода в обличането на децата и този път тя е силно свързана с половете, но не и с детството. Какво имаме предвид ли? Тогава дошла модата на дрехите за деца, които наподобяват изцяло дрехите за възрастни. Момиченцата били обличани като майките си, а момченцата – като бащите. Това продължило около 20-30 години и към средата на 60-те цветовите възприятия за розово и синьо се обърнали във вида, в който ги познаваме днес. Заслуга за това имало движението за правата на жените и неговите представителки. Те вярвали, че да обличат момичетата в цветове, които са стереотипизирани като „момичешки", ограничава възможностите за развитие на жените като пол. Тогава навлязла идеята за неутрални цветове при обличането на децата, както и промяната във възприятията за розовото и синьото. От маркетингова гледна точка пък всичко се променило, когато науката напреднала дотолкова, че да може да предвиди пола на бебето, докато майката е бременна. Този медицински напредък довел до използването на цветовете във всевъзможен контекст – розово креватче, синя залъгалка и още, и още.
Днес пък розовото и синьото често са възприемани като страхотни клишета, от които родителите се стараят да избягат. Кой цвят се свързва с пола, отдавна не е тема на дневен ред. Новото, за което ще си говорим все по-често, е кой, какво, кога и как може да определи половата принадлежност на едно човешко същество…
