Не бихте предположили, че Миряна прави това само от 5 години, защото „трейлърите" на заснетите от нея сватби в Instagram изглеждат като тийзър за предстоящо заглавие на холивудски боксофис. Миряна не е преследвала професията видеограф, но всеки ден благодари за пътя, по който е тръгнала… защото всяка сватбена дестинация я понася в различни краища на света и във вълнуващи приключения с екипа й, който често наподобява щура рок банда от 70-те. В екзотиката на средиземноморските острови, в рустикалната идилия на Тоскана, в мрачното великолепие на старинни френски замъци, Миряна Сливенска запечатва в движещи се кадри един от най-вълнуващите дни в живота на всяка двойка. А в редовете по-долу ни разказва по какъв начин споделя с младоженците емоцията от преживяното по време на работа.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ПРЕЯ ОБИЧА ТОВА, КОЕТО ПРАВИ И ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ОБИЧА
"Понякога се чувстваме като рок група на турне, понякога сме като на лагер", споделя Миряна
Видеографията на сватби с дестинация е твоя специалност. С какво е по-различна тази материя за теб като професионалист?
Снимането на сватби е много по-различно от всичко друго, което съм правила някога. С екипа ми работим в непредвидима среда, в която трябва да прилагаме огромни артистични умения, за да реагираме на случващото се – да го заснемем и представим по уникален начин. Ако работиш това, трябва да можеш да виждаш светлина, да си представяш кадрите, без да имаш контрол върху тях, да имаш добра интуиция за хората и за емоциите им. Да бъдеш сватбен видеограф означава още да не си базиран на конкретно място и двойките да те избират за всевъзможни дестинации по света. Това е свързано с много носене на багаж, чакане по летища, купуване на билети, хотели, прекалено много организационни проблеми, но също така е уникално изживяване. Виждаме изгреви и залези на най-различни места, докосваме се до всякакви традиции и култури и винаги работим с различни екипи. Всъщност този обмен е много ценен. Всеки, който постоянно се среща с безкрайно талантливи хора, неизменно става все по-добър в работата си. Освен енергиен обмен, това е и споделяне на обща визия с уникални творци.
Кога започна и какво помниш от първия си проект, белязал тази посока?
Започнах да снимам сватби случайно, преди 5 години. На шега казах на моя близка, че някой ден ще снимам сватбата й (без никога да съм правила нещо подобно!), и когато се сгоди, тя ми напомни това ми обещание. Тогава живеех в Берлин… до ден днешен това е любима моя сватба – на лодка, индустриална, в леко рокендрол стил. Помня колко щастлива бях, докато наблюдавам, снимайки толкова близки за мен хора от перспектива, която остава скрита за останалите гости. Когато гледаш всичко през обектива, нищо не ти убягва. Виждаш как хората се смеят и плачат отблизо по друг начин. Знаех, че стойността на тяхното видео ще става все по-голяма с времето.
Снимаш най-специалните моменти на младоженци, избрали Балеарските острови, Тоскана, Цикладите за фон на своя сватбен ден. Доколко е важно мястото за атмосферата на кадрите и постигането на този почти филмов ефект на видеата ти?
Тези локации със сигурност допринасят изключително много за цялостното усещане във видеото. Всеки гост се вълнува и възхищава от изживяването, но и от гледката. Едно от най-ценните неща за мен като видеограф е светлината, която може да се намери на подобни места.
Възможно ли е да се получи също толкова въздействащ материал на не толкова световноизвестна дестинация?
Сватбената локация е изключително важна за усещането, но по-важна все пак е емоцията на хората. Казвали са ми, че видеата ни са специални, защото снимаме на хубави места, но истината е, че снимаме от абсолютно всякакви локации (дори не толкова „специални"), което показва, че не това е най-същественото. Сватбата е изключително емоционално събитие – родителите виждат децата си пораснали, приятелите от детството си спомнят как като малки са си играли на булки и младоженци, двама души застават пред всички и си обещават да бъдат заедно в добро и лошо, правейки избор, който всички празнуват. Най-хубавите сватби са тези, в които двойките са направили деня си възможно най-техен. Понякога съм виждала как в опит да удовлетворят желанията на родителите си са направили компромис с програмата си, с украсата си, с речите си или с цялостното усещане за деня си. Ако хората създават сватбения си ден по най-емоционалния и искрен за тях начин, локацията няма да има чак такова значение, колкото и да допринася за красотата в деня и видеото.
Работиш предимно с чужденци, как се осъществява първата ти среща с бъдещите младоженци? Какви са нещата, които обсъждате, и какво би те отказало от партньорство с една двойка?
Само три пъти съм отказвала запитване за сватба, защото усетих, че с двойката не виждаме нещата по сходен начин или защото не почувствах правилното отношение от тях. Общото между двойките, с които работя, е, че искат чрез видеото си да почувстват отново автентичната емоция на сватбения си ден. За мен е важно да осъществим поне една онлайн среща, за да направим взаимно най-добрия избор за себе си. Снимките и видеото от сватбата са единственото нещо, което остава след приключването на сватбения ден, а двойката буквално прекарва най-много време в деня с видеографа и фотографа си. Ние сме винаги около тях. Ако не се харесваме, няма да е добре и за двете страни.
Колко души от екипа пътувате до мястото и колко време отнема подготовката… опиши ни процеса.
Екипът ни постоянно се разширява и аз безкрайно се гордея с всеки един човек, с когото мога да споделям тези така важни за мен мигове. Никога не е било просто работа за никой от нас. Да си сватбен видеограф е силно цялостно изживяване. Понякога се чувстваме като рок група на турне, понякога сме като на лагер и имаме толкова забавни моменти, че съм сигурна, че, ако животът ми мине на лента, те ще са там. Най-впечатляващите неща, които сме снимали тази година, бяха заснети от 2-ма-4-ма оператори, дрон, отделно се монтират от около трима души, а един изключително специален човек пише музика за проектите ни. Всеки проект започва и завършва с мен, но всички сме силни в различни неща и този обмен на умения прави видеата ни толкова специални.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: МАДАЛИНА ГЕНЕА Е ОГЪН, КОЙТО НЕ ГОРИ, А ТОПЛИ
"Виждаме изгреви и залези на най-различни места, докосваме се до всякакви традиции и култури"
Колко пъти в месеца пътуваш и слагаш ли си лимит за работни проекти на годишна база?
По принцип никога не съм искала да снимам повече от една сватба на седмица във времето между месец май и месец септември, защото изразходвам изключително голям емоционален заряд и ми е трудно да се възстановявам бързо. Изживявам всичко с двойките ни и влагам изключително много от себе си. Тази година, заради пандемията и отложените от миналата година събития, имаме струпване на сватби в почти всеки ден от седмицата, но благодарение на екипа успяваме да се справим с всичко.
Оставаш ли след изпълнен ангажимент на мястото, където си снимала една сватба, и какво те е карало да го правиш?
Ако е въможно, винаги оставам за малко на мястото. Искрено вярвам, че, ако си даваме време да сме щастливи, Вселената ще ни върне отново същата вибрация заради позитивната ни енергия. Трябва да се радваме на живота! Аз съм много, много щастлив човек и съм безкрайно благодарна, че ме има и съм жива. Не знам дали мога да изрязя достатъчно добре тази емоция и това чувство. (Усмихва се.) Мисля, че имам най-вълшебната работа, тя е съзнателен избор и възможността да обикалям света и да правя това, което толкова много обичам, ме кара да съм благодарна всеки ден.
Коя е най-запомнящата се дестинация, на която си работила до момента, и с какво те е оставяла тя „без дъх"?
Много са, трудно бих определила коя е най-запомнящата се. Мисля, че съм най-щастлива в Италия, но пък няма посетено от мен място, което да не съм обикнала по някакъв начин. Залезът в Son Marroig в Майорка или този във вила Cimbrone в Равело ме накараха наистина да се просълзя от красотата, която виждах, и да си казвам колко съм щастлива, че мога да изживявам подобни мигове.
Фотография: Личен архив
