Фотография: Down2Earth/Вирджиния Рекърдс
Влизам в офиса на Virginia Records и широко усмихнатият човек срещу мен ми казва: "Здрасти, аз съм Панайотис, или просто Панос". Вие обаче го познавате като Coyot. Хитмейкърът, който накара радиостанциите и музикалните телевизии у нас да пускат парчетата му Love Myself On The Weekend и Remember през такъв интервал от време, че да няма шанс да излязат от главата ви. Познат и отличителен заради еклектичния микс от традиционна етно музика и модерни електронни елементи, Coyot се качи на върховете на класациите, но по никакъв начин не е завладян от с уетата и това е страхотно. За първи път е в България. Наслаждава се на времето между интервютата, но и на самите тях. Признава, че също като мен, ако иска да запомни нещо, трябва да го запише. Другото, да кажем, е история. И много работа.
За първи път си в България. Харесва ли ти?
Честно казано, цялостното преживяване надхвърли очакванията ми.
Интересно, защото повечето хора намират за какво да се оплачат.
Мисля, че дори да си в Париж или Лондон, има места, които не са чак толкова готини. Свикнал съм и предпо - читам да гледам цялата картинка.
Къде в нея се появи Coyot?
Всъщност правя музика от около 20 години, все под различни имена. Когато подписах договор, на масата се появи въпросът за името ми. Имах краен срок – петък. В четвъртък човек от лейбъла ми се обади и му казах, че се опитвам да го измисля, но имам три други бизнеса и цял ден бягам като койот. (Смее се.) Пасна идеално.
Още ли се занимаваш с тези други ангажименти?
Да, имам бижутерски бизнес със съпругата ми и няколко Airbnb-та в центъра на Атина, но винаги търся нещо различно, което да правя.
Така ли стигна до музиката?
Не съм учил музика, но имах известно влечение, още когато бях на 8. Интересно се получи, че изкарвам по-голямата част от парите си с нея.
Питам те, защото много артисти казват, че си мечтаят за славата почти откакто са се родили.
Не съм мечтал за това. Веднъж казах на баща ми, че искам да се науча да свиря на китара. Той ми купи китара и книга с инструкции и каза да се науча. Не ме изпрати на уроци, защото бях лош ученик и имаше опасност да се разсейвам.
Колко време ти отне?
Някъде около шест месеца за основното. Не е трудно. Ако ти харесва и положиш усилия, ще се научиш. С всичко е така.
Сядаш ли да пишеш музика с желанието да се превърне в хит, или по-скоро просто действаш?
Когато правя музика, правя музика, която харесвам, която отразява мен. Никога не тръгвам с желанието да стане хит. Наясно съм, че понякога не можеш да зарадваш всички. Изпращам към лейбъла и те казват кое трябва да се промени, за да се случат нещата.
Имали ли сте различни виждания около пускането на някое парче?
Направих Remember по време на карантината. Всички ми казваха, че ще бъде хит, но не бях сигурен, струваше ми се средна работа. (Смее се.)
Страхотна е! Защо си решил така?
Защото я написах по време на първата социална изолация в Гърция. Отидох в лятната ми къща, беше спокойно и приятно, но и малко тъжно. Това се усеща в песента. Изобщо не исках да бъде щастлив сингъл. В онзи период слушах гръцка музика, правена между двете световни войни. Текстът е част от емоционалната поема When a Boy Tells You He Loves You на Едуин Бодни, но хората в YouTube не го приеха особено добре.
Четеш ли коментарите?
Винаги, всички. Рядко отговарям с нещо повече от сърце, но, да, чета всички. В текста става дума за любов – не е задължително да говорим за такава между мъж и жена. Може да бъде между мъж и мъж, между майка и син. Не е жена, която пее за мъж.
Аз лично съм се уморил от това всеки да има мнение за всичко.
Със сигурност не е добре, но ако ти си се уморил и не искаш да споделяш, когато нещо не ти харесва, много други хора държат да го направят.
Добре или зле е човек да има очаквания?
Постоянно имам ниски очаквания. Вярвам, че това, което правя, е окей, но не се приемам за супер продуцент.
Трябва да ти кажа, че тук Love Myself on the Weekend вървеше навсякъде през половин час!
(Смее се.) Чувал съм, че сте я приели доста добре.
Ако чуеш своя песен по радиото, ще я изслушаш ли, или ще смениш станцията?
Няма да те лъжа, готино е да виждаш, че останалите харесват музиката ти. Просто приятно чувство.
Попадна ми твой пост, под който казваш, че използваш всяка възможност да бъдеш извън студиото. По-хубава музика ли се случва, ако не си между четири стени?
Най-важното май е да можеш да пишеш музика. Вдъхновението понякога се появява абсолютно изненадващо. Често идва от места с не толкова много хора.
Ситуацията с home office-а е същата.
Да, можем да сме продуктивни навсякъде.
Така е, аз лично мога да пиша, дори пътувайки към срещата с теб.
Или от много хубав плаж в Гърция. Последната година ни показа, че не е редно да приемаме нищо за даденост.
Минути преди да се видим, колежка ми изпрати история на момче с два отрязани крака, което работи като доставчик на храна.
Това имам предвид. Да направиш и лошата ситуация добра, доколкото е възможно. Един мой приятел загуби и двата си крака, когато беше на 15-16. Сега е параолимпийски шампион. Можеш да бъдеш нещастен или просто да извлечеш максимума от случилото се.
Къде свършва Coyot и къде започва Панос?
Не мисля, че съм се променил. Между двамата няма разлика. Известността е нещо, което съм изградил постепенно. Не е като да съм влязъл в студиото и да съм станал звезда за една нощ.
