• Модел: Veronica Levenets @ledenec_ni • Фотография: Tasha Manaenkova @tasha_manaenkova • Грим & коса: Uliya Tsaruk @tsaruk_superstar • Гардероб: Irina Sutula @no_shame_baby • Продуцент и PR: Valentina Gurova @valentinagurova
Днес за нея и другите като нея е възможно да сбъдват мечтите си. Защото стандартите са красота не са това, което бяха. Защото светът е станал по приемащ, по-разбиращ, по-гостоприемен за хората с физически недъзи. Вероника е един от тях, но това не й е попречило да изгради с постоянство и много усилия успешна кариера на модел. Липсата на ръка, наличието на протеза, успява да превърне в своя запазена марка, в своя отличителна черта и смята, че това е правилната стратегия за всеки човек, във всяко поле на професионалното развитие. Апелът й: "Открийте се с какво сте уникални и се борете за мечтите си", не е случаен. На него откликват хиляди в социалните мрежи… Ето какво разказа още първият кибер модел, който краси корицата на GRAZIA България.
Разкажи ни малко повече за теб?
Родих се в малък град, без една ръка, и в детството ми ми се струваше, че съм единственият човек във вселената в подобна ситуация. В момента съм кибер модел, публична личност, щастлива майка и съпруга. Изпитвам силно желание да мотивирам хората и да им помогам да добиват увереност.
Как откри модата или как модата откри теб по-скоро?
Преди няколко години мой последовател ме тагна в публикация с предложение да участвам в конкурса на козметичен бранд за ново рекламно лице. Реших да се включа, но не съм и предполагала, че ще се окажа победител между хилядите участници. И така… станах лице на този бранд, откъде започна и кариерата ми в модната сфера.
Какъв съвет би дала на човек с различен етнос или цвят на кожата, който би искал да е модел?
Напълно съм убедена, че няма значение къде си роден, в чие семейство и коя страна. Ако усещаш в себе си потенциал за професията и желание да станеш модел, действай! Не се страхувай, не се съмнявай в себе си. Опитай веднъж, и пак… и отново. Мечтите не се сбъдват от само себе си.
Стандартите за красотата в модната сфера се променят с времето, как се отразява това на теб?
В миналото не съм си и помисляла, че мога да бъда модел без една ръка. Срамувах се от състоянието си и носех дрехи с дълги ръкави. Сега е точно обратното – блестя с моята протеза на подиума и позирам с голямо удоволствие пред камерите. Всичко е въпрос на увереност, си мисля. Аз самата успях да превърна моето несъвършенство в уникална черта.
Как поддържаш форма? Подлагаш ли се на специфична диета?
Не се храня според диети, но следвам някои ритуали, които съм си създала. Всяка сутрин започвам деня си с чаша топла вода с мен, пускам си музика и танцувам. Това ми помага да се събудя и ободря. Танците по начало имат важна роля в живота ми. Що се отнася до мен, не ме вълнува какво показва кантарът, а как усещам тялото си. Движението е моят живот. Всеки активен спорт ще ви накара да се почувствате живи и красиви.
Какво е съотношението между талант и опит, когато си модел?
За мен талантът е чудесен бонус, но няма да ти осигури бъдеще, ако не работиш усилено. По-малко надарен, но много работлив човек ще настигне родения талант за няколко години, ако полага нужните усилия.
"Аз самата успях да превърна моето несъвършенство в уникална черта", споделя Вероника
Кои са любимите ти ревюта до момента?
Всяко ревю е важно и приятно за мен. Може би бих отличила нещо, което ми се случи съвсем наскоро. Дистанционно бях одобрена за участие в Седмицата на модата в Дубай. Много смело от тяхна страна, досега не са имали модел като мен!
Какви са предизвикателствата, които си срещала в професията си до момента като модел с физически недъг?
За съжаление, много модни агенции все още не са готови да работят с такива модели. Фотографите невинаги знаят как да намерят правилния подход към нас, агенциите не са сигурни дали клиентите им ще са съгласни да си партнират с модел с физически недостатък. Мисля, че съществува някакъв стереотип, че човекът с недъзи е саможив, изолиран… А това не е така. Аз съм живият пример. Руша тези стереотипи с примера си. Искам да премахна тази стена. Спомнете си, че допреди години нямаше модели с извивки в агенциите, т.нар. plus size… а сега всяка има портфолио от подобни модели. Трябва да е така и с хората с физически недъзи.
Мислиш ли, че някога моделите ще бъдат заместени от виртуални? Усеща ли се този тренд в работата ви вече?
Определено се наблюдава такава тенденция. Технологиите са достигнали ниво, в което виртуалните модели навлизат смело в индустрията, появяват се на корици на списания, в рекламни кампании. В момента има търсене за дигитално изкуство. На мен обаче ми изглежда като временен моден феномен по-скоро. Не вярвам някога да е възможно да замениш истинските модели. Всеки човек има душа и това не можеш да се замести от нищо виртуално.
Имаш ли си модел за подражание?
Няма да споменавам конкретно име, но се вдъхновявам от много момичета в медийното пространство. Разбира се, искам да подчертая, че това не означава, че се опитвам да имитирам някого.
Подкрепяш ли някакви благотворителни каузи или проекти?
Редовно дарявам средства и вещи на фондации или директно на семейства в нужда. В допълнение през социалните мрежи, много хора ме молят за съдействие по различни каузи, които разрешаваме заедно, включвайки различни ресурси. В бъдеще планирам да основа моя собствена благотворителна организация.
Мислиш ли, че модата може да бъде много устойчива кариера за една жена?
Всичко е възможно. Границите за начало и край на кариерата са доста размити в момента и зависят от много фактори. Ако преди се е почвало около 12, пикът е бил около 23, а финалът на 30… днес може да започнеш кариерата си след 30-те. Възрастните модели се търсят за реклами, фотографски проекти, работа в списания. Един от живите примери е Жаклин Мърдок, която става модел на 82, след като е забелязана от известния фотограф Ари Сет Коен в парка. Ари снима с нея кампания за Lanvin, след която пък последват множество ангажименти за други световни брандове. Смятам, че е важно човек да открие с какво е уникален спрямо другите и да го подчертае. При силно желание, всеки може да направи това.
За какво мислиш най-често в последно време?
За мира на Земята. Ставаме свидетели как хората се унищожават едни други, сякаш не ни стига просто да живеем и да сме щастливи с това, което имаме. Вярвам, че не можем да променяме проблемите около нас, ако не започнем от промяната в себе си. Задавайте си ежедневно въпроса: какво мога да направя аз самият за едно по-светло бъдеще? Във времена като днешните е важно да показваме чрез примера си на околните, че няма място и време за самосъжаление. Че трябва да продължим напред, да покоряваме котешките пътеки, да имаме деца, да спортуваме, да живеем пълноценно. Тази моя философия вдъхновява много хора, които ежедневно ми дават обратна връзка в социалните мрежи. Виждам резултат от нея и една от целите, които съм си поставила, е да стана мотивационен лектор.
