Фотография: Ангел Захаринов
Стайлинг: Полина Добрева
Грим: Моника Димова
Коса: Верига салони Inspire
Творчески координатор: Ивелина Чоева
Видео: Генади Михов
Когато видиш пост на Елица Бехар-Михайлов, веднага разбираш, че е неин. Няма кратки и безсмислени описания, bad bitch vibe или провокация. Страстта към фотографията се появява още във времето, когато обработката се свеждаше до силни контрасти, цветни рамки и HDR на 100%. Тази към писането преоткрива със западните блогове, отново преди смехът да замести уважението. Само че макар да мечтае за много неща, кариера в интернет пространството със сигурност не е била на първо място в списъка ѝ към Дядо Коледа.
"Нека прозвучи клиширано, но наистина "така се случи”. Изминах дълъг и дори леко трънлив път, докато изобщо стигна до това да наричам онлайн присъствието си - кариера. Израснала съм в семейство със сериозни професии в сферата на финансите. Разбира се, напътствията за моята реализация бяха насочени в икономическа посока, каквото е и първото ми висше образование. Не съм имала от кого да се науча нито на фотография, нито на журналистика. Да не говорим, че по-зрелите поколения и до днес не разбират как инфлуенсърството може да е работа", разказва Елица абсолютно откровено. Подобно на всеки голям мечтател и виден представител на зодия Риби, често се случва да живее в паралелен, по-добър свят. И въпреки че се е страхувала от скачането в дълбокото, преди години напуска сигурната си работа и започва да търси стажове в сферата на маркетинга и рекламата, докато пише историята на Mademoisellie. "Блогът винаги е бил проекция на моя живот. Все повече знам какво искам, какво мога, за какво си заслужава да се боря и за какво - не."
GET THE COVER LOOK: Рокля Maison Estrella
"Все повече знам какво искам, какво мога, за какво си заслужава да се боря и за какво - не", споделя Елица
Така разбирам, че не само блогът и Елица са изминали дълъг път, мечтите ѝ също го вървят. "Тогава тепърва навлизах в живота. Мечтите ми се свеждаха до мои лични успехи. След като преминеш през най-големите загуби в живота и останеш сам, след разочарования, падания и ставания, сблъскване с реалността и осъзнаване всъщност колко труден е животът, приоритетите ти определено се променят."
Въпросното навлизане в живота се случва преди 10-15 години. Тогава Елица е запленена от чуждестранните влогъри и блогъри. Дълго време търси среда в България, притеснява се да пише на английски. "В един прекрасен ден" получава най-големият подарък - домейн и хостинг за сайта. "В началото никой около мен не разбираше какъв е смисълът на това мое пространство, но бързо намерих съмишленици, които ми помогнаха да не се чувствам прекалено неловко", спомня си тя. Постепенно ангажиментите се преместват в Instagram, където оценяването на труда все още не е пълна рядкост. "Лесно е, ако социалните мрежи се използват умерено и с мисъл." Това е и причината да не открива себе си в TikTok. "Късите формати, заснети без особена подготовка и креативност, не ми доставят удоволствие. Не мога да губя времето си в създаване на съдържание, в което не се чувствам комфортно. Подскачах, сменяйки аутфити няколко месеца - аудиторията там се трупа много по-лесно, но не усетих по-близката комуникация." За съжаление, все по-рядко пише в mademoisellie.com, именно защото свикваме информацията да пристига във възможно най-бърза и възможно най-кратка форма. Сама обаче признава, че се чувства щастлива и удовлетворена, ако успее да сподели полезни съвети от последното си пътуване. Останалото се случва в социалните мрежи. "Знаеш, че не се съобразявам с "маркетинг съветите", свикнала съм моята аудитория да открива емоция, душа, история. И въпреки тенденцията всичко да е бързооборотно, лесно смилаемо и еднодневно, за мен е важно точно обратното - качеството, стойността, смисъла."
Около снимките за индивидуалната корица, Елица сподели, че е опитала и със създаването на YouTube канал. "Вярвам, че човек трябва да може добре да преценява възможностите си и да не е навсякъде. Знам, че би било успешно, защото винаги когато споделям видео, в което няма режисирани реплики и действия, успехът е налице. Не се чувствам комфортно, смятам, че дикцията ми все още не е достатъчно добра, а и искам да запазя част от живота си." Затова упражнява любим мой подход - live first, share later. Сериозно. Мога да се счупя да снимам, но ще пусна Story-та по пътя към вкъщи. Нямам проблем да публикувам един-единствен пост от ваканцията си, ей така, да има. Отсреща получавам пълно съгласие. "В началото всяко събитие и всеки миг беше сякаш съм в Дисниленд. С времето и опита осъзнаваш, че не позите и селфитата са важни, а контактите, ползотворните и разнообразни разговори, с които да обогатиш мирогледа си. Да си тръгнеш пълен, а не празен. Да си зареден, а не изцеден от целия фалш да се харесаш на всеки, да се снимаш с всеки." Усещам усмивката в думите ѝ.
GET THE LOOK: Рокля Maison Estrella
Елица знае, че макар и креативна, работата в маркетинга предполага линейност, бизнес мислене, Excel таблици. Не бяга от нея заради тях, а по-скоро заради рутината. В крайна сметка инфлуенсърството не е точно пълната противоположност. "За да си добър в социалните мрежи, трябва на първо място да си добър маркетолог. Ние сме "продукт”, който има нужда от добро менажиране, не малко административна работа, дисциплина, надграждане на знанията, анализиране на пазара. За момента причината да отказвам голяма част от кампаниите, за които се свързват с мен, е именно тази - желанието на бранда да постави окови и рамки, да слага в калъп. Добрият създател на съдържание знае кое е най-добро за неговата аудитория и кое ще сработи така, че да доведе до повече трафик към клиента. Разбира се, има страхотни изключения и за мен е удоволствие да работя с тези, с които гледаме в една посока." Признавам, че много примери са предизвиквали смях у мен. Сещате се, любимо лице от онлайн пространството категорично отказва да се асоциира с продукт, услуга, бранд, а след няколко седмици виждаме точно него в поредния, вероятно добре платен пост. Не и при Елица. Възможно ли е обаче наистина да се включваш само в кампании, които усещаш? Особено ако си в началото. "Винаги имаш право на отказ. Тази работа не е на живот и смърт", категорична е тя. "Не мога да си представя как ще рекламирам електронни цигари, например, когато собствената ми майка си отиде от рак на белия дроб. Само защото е една от най-добре платените сфери и бих взела наистина добър хонорар. Или да излъжа някого да си направи процедура за над 1000 лева, а тя да е имала нулев ефект при мен. Хората трябва да имат принципи и да ги отстояват, не само в нашата професия. Винаги съм споделяла, че за мен е важно да имам и друг източник на доходи. Не искам да опирам до това да приема ли кампанията, за да платя сметките си у дома, а някой ден, живот и здраве, за да нахраня децата си."
Минали са няколко години от последния ни разговор в такава конкретика. Тогава Елица участва в петото издание на #BringTheBloggers, но продължавам да помня думите ѝ, че ако си интересен за всеки, значи правиш нещо неправилно. "Заставам зад тях", потвърждава и сега. "Преди бях от хората, които искат да са харесвани. Ранима душа съм и винаги съм търсила проблема в себе си. Дори съм искала да се променя, за да предизвикам симпатия. Когато човек намери себе си, знае кой е, какво харесва, какво не харесва, има установено мнение и е наясно какво иска, вече не чака одобрение от отсрещния. Трудно се стига до този момент, но колкото по-ясно заявиш кой си, толкова по-лесно ще откриеш хора, вярващи в твоята истина." Понеже със сигурност не е човек, на който не му "пука", търсенето на баланса продължава. Май всички сме се насочили към него, само чакаме някой да сподели как изглежда, за да не го подминем на улицата. "Би било лицемерно да кажа, че не ми пука, когато взимам интуитивно решение. Често плача с дни, защото не съм послушала разума си. Опитвам да се доверявам на шестото си чувство, което години наред беше дълбоко игнорирано. Линеен човек съм, обичам да съм се подсигурила. От друга страна, свикнала съм често да съм неразбрана и вече не го намирам за странно. Напротив, ако не сме щастливи със себе си и изборите си, няма как да сме ползотворни и за останалите. Нека правим повече от това, което обичаме." Ще ме извините, но моето шесто чувство смята, че в този момент разточителният финал по-скоро е излишен.
