Не страдайте, че в миналото децата са стояли по-малко пред екрани, играели са повече навън или са прекарвали летата на село. Малко по-назад във времето ситуацията далеч не е приличала на идиличен детски роман, а по-скоро на ужасен хорър-мистерия, в която са замесени зелени гущери, древни божества с глава на лъв, ужасяващи жертвоприношения и непростими за съвременния човек сексистки деления.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: BEAUTY ТАЙНИ ЗА МОМЕНТИТЕ НА УМОРА ОТ СТЕПЕН "МАЙКА"
В ДРЕВЕН РИМ
Имате възражения срещу съвременната медицина? Помислете добре, след като чуете няколкото страховити лека, с които са третирали децата в Древен Рим. От „Естествена история" на Плиний Стари ще научите няколко радикални и ужасяващи метода за лечение на най-малките в империята, като например: ако детето среща проблем с растежа на млечните зъби, увивали тялото му в мозък от пепелянка; ако му било трудно да се научи да се изхожда в гърне, решавали, че трябва да похапне малко месо от умряла мишка… имало ли херния, методите на действие стигали до екстремни крайности като това родителите да оставят малък зелен гущер да ухапе бебето, надявайки се, че така ще му мине.
В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
Една от люлките на цивилизацията, където отделни индивиди за първи път са започнали да осмислят света около себе си отвъд инстинкта за оцеляване, нормално има своята рационална оценка за природата на децата. Философи като Аристотел и Платон определят децата като много по-темпераментни, своенравни, ирационални и шумни от възрастните и ги считат за най-опасни сред всички „диви животни" поради факта, че в един момент канализират своите разсъждения и са много по-умишлени в подхода и поведението си. Неслучайно древногръцката богиня Артемида е била считана за закрилник едновременно на децата и представителите на животинския свят – за древните гърци разликата между двата вида не е била особено разграничима.
В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
Първият плач след раждането бил разковниче за бъдещето на детето според древните египтяни. В един от най-старите медицински текстове в страната, датиращ от 1550 г. пр. Хр., се казва, че първите звуци, излезли от устата на бебето, не просто предрешавали живота му, но и дали въобще ще успее да оцелее. Според древните египтяни, ако бебето кажело „най" или друга силна гласна сричка, имало добри шансове да продължи живота си, ако обаче имало нещастието да измърмори тихо нещо като „меби", се считало, че едва ли ще успее да остане на този свят.
В ДРЕВНА МЕСОПОТАМИЯ
Най-големият страх на месопотамските майки не бил как да опазят собственото си спокойствие от плача на бебето, а по-скоро как да го укротят, за да не раздразни ревът му богинята Ламашту. Кошмарен образ от легенди, митично същество с глава на лъв, крайник на змия и с орлови нокти, богинята била смятана за най-сериозната заплаха за децата, особено в крехката възраст между 0-3 години, когато били най-уязвими от възможността да се превърнат в нейна плячка. За да предпазят децата си, майките носели амулети по време на бременността, а след раждането често давали жертвоприношения и изричали специална молитва, с която целели да омилостивят коварната Ламашту.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЗВЕЗДНИТЕ МАЙКИ, МИНАЛИ ПРЕЗ УЖАСА НА MOM SHAMING-A
В ДРЕВЕН КИТАЙ
Един от най-ценните източници за ролята на жената в китайското общество идва от книгата на Бан Джао „Уроци за жени", в която откриваме доста смущаващи подходи към появата на момиче в семейството. От въпросния текст става ясно, че при раждане на момиченце древните китайци имали 3 обичая: първо – поставяли детето под леглото като символ на факта, че жената е ниска и слаба фигура в семейството, второ – оставяли в постелята му парче счупен порцелан, за да напомнят, че тя ще работи усилено в домакинството, а на финала обявявали на боговете за раждането, като ги молели да напомнят на момичето, че ще поеме основните грижи и жертви за дома.
